Осиновяване на дете - мнения, коментари, въпроси, истории

[southern_sun]

Знаеш ли кое е жалкото в нашата държава , HealthyBoy? Когато решиш да осиновяваш дете един от критериите, на които трябва да отговарят осиновителите е добро финансово положение. Не само, че държавата не те стимулира финансово, а те ангажират ти да си добре финансово осигурен. Ако само единия от от осиновителите е безработен шансовете ти да осиновиш дете спадат почти на половина.

[HealthyBoy]

Знаеш ли кое е жалкото в нашата държава , HealthyBoy? Когато решиш да осиновяваш дете един от критериите, на които трябва да отговарят осиновителите е добро финансово положение. Не само, че държавата не те стимулира финансово, а те ангажират ти да си добре финансово осигурен. Ако само единия от от осиновителите е безработен шансовете ти да осиновиш дете спадат почти на половина.

Точно това казвам и аз, трябва да им се дава финансова подкрепа на такива родители, защото те спасяват живота на това дете на практика, както и този който го е изоставил трябва да се наказва от закона по възможно най-строг начин.

[southern_sun]

А бихте ли осиновили дете с увреждания?

[varlam]

А бихте ли осиновили дете с увреждания?

За съжаление, грижата и за нормално дете е проблем, чисто финансово. Трудно е да се грижиш за едно дете, като месечните му разходи са няколко хиляди лева за терапия, това не е по силите на всеки. А да го започнеш и да не го правиш както трябва е престъпление.

[southern_sun]

А каква е гаранцията, че няма да ти се роди такова дете!!! Всяко дете заслужава да бъде щастливо и да има най-хубавото детство. Според мен проблема не е толкова финансов а повече морален. В този ред на мисли мога да споделя една лична житейска история: мои познати си осиновяват малко дете, което се оказва с ДЦП. След като разбират родителите, че детето им е болно им социални работници им предлагат да разсиновят детето, но семейството решава въпреки всичко да си отгледа детето с обяснението, че на всеки може да се случи. Ако така се беше случило, родното им дете да страда от това заболяване нима щяха да го изоставят?

[varlam]

А каква е гаранцията, че няма да ти се роди такова дете!!! Всяко дете заслужава да бъде щастливо и да има най-хубавото детство. Според мен проблема не е толкова финансов а повече морален. В този ред на мисли мога да споделя една лична житейска история: мои познати си осиновяват малко дете, което се оказва с ДЦП. След като разбират родителите, че детето им е болно им социални работници им предлагат да разсиновят детето, но семейството решава въпреки всичко да си отгледа детето с обяснението, че на всеки може да се случи. Ако така се беше случило, родното им дете да страда от това заболяване нима щяха да го изоставят?

И тук съм съгласен с теб, но ...
Взимаш ли дете да осиновяваш, трябва много сериозна преценка да си направиш...
В дома има някакъв стандарт и грижа /надявам се на това/. Ако не можете да я подсигурите, като минимум, какво значение има любовта и желанието...

[huanita]

Отглеждането на деца, били то собствени или осиновени си е голяма отговорност. Човек трябва да узрее за идеята

Точно така, да узрее за идеята е много вярно. Имам моменти които карат добрите ни сърца да затуптят и от рицарски стремеж за героизъм всички казваме "да"- бих осиновил, но дали това наистина е така? Аз мисля, че когато човек спре да плаче заради неправдата и застане спокоен пред тази идея , то значи е готов. Радвам се ,че аз все по-малко се тормозя и плача за изоставените деца, давам си сметка че мъката е най-ненужното чуство, но действието -виж това е друго нещо. Всичко е действие- на една ръка е всичко закоето мечтаем. Аз съм сигурна,че все повече узрявам да стана майка на осиновено детенце и някой ден това ще ми се случи, но без мъка, без сълзи, в спокойствие, в сигурност, че ще се справя...

[The_The_Ramone]

Отглеждането на деца, били то собствени или осиновени си е голяма отговорност. Човек трябва да узрее за идеята

Точно така, да узрее за идеята е много вярно. Имам моменти които карат добрите ни сърца да затуптят и от рицарски стремеж за героизъм всички казваме "да"- бих осиновил, но дали това наистина е така? Аз мисля, че когато човек спре да плаче заради неправдата и застане спокоен пред тази идея , то значи е готов. Радвам се ,че аз все по-малко се тормозя и плача за изоставените деца, давам си сметка че мъката е най-ненужното чуство, но действието -виж това е друго нещо. Всичко е действие- на една ръка е всичко закоето мечтаем. Аз съм сигурна,че все повече узрявам да стана майка на осиновено детенце и някой ден това ще ми се случи, но без мъка, без сълзи, в спокойствие, в сигурност, че ще се справя...

Много правилно и точно, защото такава идея стои и пред мен. В интерес на истината, това е просто шанс, ти даваш шанс на детето да расте в нормална среда и то ти дава шанс, ти да растеш като нормален човек.
Звучи сухо, но е точно така.
Друга тъжна тема е, че държавата кара едни желаещи да осиновят родители да чакат...години и хиляди левове се дават по подкупи, документи, такси...Цинично е.

[Margo]

А ако така поставим въпроса: Готови ли сте да станете приемни родители? По-малко отговорности ли крие приемното родителство?

[boriskarlov]

А ако така поставим въпроса: Готови ли сте да станете приемни родители? По-малко отговорности ли крие приемното родителство?

Има голяма разлика между двете!