Измина почти една година, откакто осиновихме нашето прекрасно дете. Празнувахме нейният "втори рожден ден", денят, в който тя дойде при нас. Малкото ни момиче расте, вече казва някои думички, много обича да и четат книжки, да тича и да се смее. Дете, просто едно дете. Понякога я усещаме нежна и ранима, понякога много се притесняваме за нея, нормално, по родителски...
Имахме големи притеснения, че АСП ще бди постоянно над нас и ще имат големи изисквания. Напълно противно на очакванията, дори обидно някакси...
Краят на октомври, 2013, на партньорката ми позвъниха по телефона от някой от регионалните отдели на АСП с въпроса - "Отказали ли сме се да осиновяваме?". Когато тя им отговорила, че това вече е факт, от другата страна последвало ледено мълчание и неочакван въпрос - "Така ли?"...Оказа се, че след всички процедури, съдебно дело и куп документи за нас и покрай осиновяването, изведнъж никой не е разбрал, че това дете е осиновено и че е при родители. Представете си го по един прост начин - като в склад, имате един артикул, той отива някъде, но вие нямате никаква идея къде е отишъл, защо и как.
ОТ АСП били учудени, че никой не им бил казал за това, че ние вече сме осиновили. Обещаха да пратят служител, който да огледа жилищните условия, в които е детето. Такъв дойде след около месец, когато вече бяхме забравили въобще за това обаждане.
Огледа, обеща да се върне пролетта, за да направи втори оглед и ...никога повече не се върна. Обидно или не, типично за отношението на социалните служби, за които явно това да си изпълняват задълженията е просто досада. Чудно ми беше само, ако партньорката ми не беше вдигнала телефона си или пък го беше сменила, кой щеше да знае къде е детето и дали въобще щяха да го потърсят. Документите ни сигурно още пътуват между различните отдели по градове и никой не е отворил плика.
Държавата по никакъв начин не подкрепя осиновителите, не си мислете, че върху тях се изсипва златен дъжд от помощи под всякаква форма. Това е, справяме се със собствени зъби и нокти.
Нямахме много притеснения как хората около нас ще приемат детето, но винаги сме си мислели, че клеймото "осиновен" е много тежко. Защото има хора и хора, като лошите хора преобладават в наши дни. До момента не сме имали проблеми, но сигурно някога и някъде ще трябва да и разкажем тази история, задължително е. Трябва да имаме чисти сметки с нея, още от самото начало на съвместния ни път заедно.
Замисляме се все повече обаче дали да го живеем в България, предвид всички неща, които се случват напоследък. Отговорността да си родител изисква да взимаш много и трудни решения, всички в името на едно по-добро бъдеще. Дано не бъркаме, като все още оставаме тук. Дано и тя не ни обвини след някоя друга година.
- КЪМ FRAMAR.BG
- КОНТАКТИ
- ЗА FRAMAR.BG
- ЗА ВЪПРОСИ: 0875 / 322 000
- РЕГИСТРАЦИЯ
- ВХОД
За съжаление, нещата в България са такива!Никой до сега не се ангажира със задачата/и не разбра,че тази социална прослойка се нуждае от специални грижи,защото никак не е лесно да отгледаш дете,което има в графата си "здравословно състояние"много неизвестни/,да подкрепя/за помощ изобщо не иде реч/такива деца и семейства.На фона на цялата мизерия,на всичките болести,бежанците и други политически простотии,забравихме,че преди да приютим чуждия човек,който не умеем да обгрижим,трябва да имаме ясна представа за социалната програма.Какво предполага тя-има тотална безработица/това ще рече,че всеки втори днес остава без работа/,какво и как да мислим за децата,които заслужават едно по-добро бъдеще...........!В същото това време ни отнемат и малката останала надежда да бъдем по-добри в утрешния ден-закриват се домове за изоставени деца/бебета при това/,преди две години горя един от най-големите и функциониращи домове за изоставени деца до 3 год. възраст в Пловдив,този на ул.Парчевич,а само 2 или 3 години преди това/не си спомням точно/бяхме протегнали ръка,за да може Домът да се санира,поднови като фасада ,да се обзаведе.Преди този ремонт той беше в окаяно състояние.Носила съм лично подаръци там и съм на ясно с условията в които живееха децата.Управата се грижеше/директорката-Стайка Милева,беше един почетен човек,който работеше работата си със сърце и душа,но с оглед малко постъпващите средства в дома -поради нехайство от страна на Държавния апарат-в дома работеха и хора,които буквално издевателстваха над децата/за децата по силите си.Спомням си един случай,минавайки покрай сградата,извеждаха по-големите дечица на разходка или на занимания в така и бедният на съоръжения за децата двор.Лелята/моя стара комшийка,същият ден беше на смяна /ги беше навързала за коланчетата на старите дрешки/мантички-тя,завалийката, беше с умствено изоставане/ ,за да не се пръснат по двора или да и създадат проблеми.Горките дечица/в този момент сърцето ми се скъса/падаха и ставаха...........Не се въздържах и извиках през оградата-Лили,какво правиш?-а ,тя-Ами, трябваше да почистя санитарните помещения и да ги изведа-госпожата си има и друга работа,а те не слушат -и олигофренично се изсмя............Картината наподобяваше от тези в концлагерите/като престъпници/,да се смее ли човек или да плаче.............лелята ли да съжали или 3-годишните"хапльовци",които си разрешаваха в този важен за нея момент/когато трябваше да се измие клозета/ да я дразнят и ядосват......................Обаче,бяха приютени и чакаха светлата Коледа,за да са изненада под нечия елха!Сега тези институции ги няма,Държавата гузно мълчи,дори има хора,които ги осиновяват извън пределите на милата ни Родина/ако им хареса възрастта..,защото децата престояват по разни други институции и търсят дом от Коледа на Коледа при различни родители...../Това е,мили Хора...............Съдба-да попаднеш в ада на толкова нехаен Държавен апарат,който намира средства да прави балотажи и предизборни кампании,да сменя правителства и да издига лозунги за светло Бъдеще..! 
