Не съжалявам, защото се надявам че един ден пак ще ми е от полза. Имам разочарования, но си повтарям че няма да е все така. Учих това, което винаги съм искала.
Определено съжалявам, защото се вслушах в съветите на родителите си. Сега знам че не това е трябвало да уча и съм пропиляла 4 години от живота си. Натискаха ме жестоко да завърша икономическа специалност, при положение че съм творческа личност. Естествено, по специалността никога не съм и работила. Винаги е било нещо свързано с въображение и творчество.
Всяко научено нещо е от полза. Може в даден период да изглежда ненужно, но то си стои и чака своя ред. Не се знае кога ще ни потрябва. Така че - не, не съжалявам.
Нямаше много смисъл от моето висше. Харесваше ми, завърших психология и сега...работя нещо съвсем различно. Много станаха психолозите и се пренасити пазара на труда.
Чак да съжалявам, не... Но отдавна не практикувам това, за което съм учила. Просто има много други професии много по-ненатоварващи и разбира се много по-добре платени, че така... Преориентирах се още много рано и сега да си кажа честно и през ума ми не ми минава да се заимавам пак със същото. Образоването сега за нищо не ми служи, но пък си беше едно лудо преживяване придобиването му и това време не бих заменила за нищо друго в живота си.