Психология и психотерапия

[Eli Noeva]

Здравейте sweet_dreams47,
Споделяте, че преди 6-7 години Ви е поставена диагноза параноидна шизофрения с медикаментозно лечение, което подробно описвате.
И се питате дали тази диагноза е поставена правилно?
Сам сте установил, че следствие лечението с посочените лекарства са овладени онези симптоми, които изброявате в поста си.
Вече имате и социален живот и приятели, наскоро сте започнал да работите – това са положителни промени, които навярно ви карат да се чувствате по-добре и по-спокоен от преди лечението с лекарствата.
Така че можете да се доверите на лекарите, които са поставили диагнозата и са предписали подходящи лекарства, които вече подобряват състоянието Ви.
Изпитвате известно притеснение от това, че все още не сте много комуникативен и говорите само, когато Ви попитат и имате известни колебания, свързани с работата си, дали ще Ви харесат, одобрят и оставят на работа, тъй като някога в училище сте срещал затруднения в запомнянето на уроците и писането на домашните.
Тези страхове Ви карат да се интересувате какво още като превенция или лечение освен предписаната Ви терапия може да се приложи.
Лечението е комплексно – медикаментозно, което вече имате, психологическо консултиране, психотерапия, социотерапия.
Там, където живеете, потърсете Център за рехабилитация или се включете в група за хора с подобни на Вашето заболяване.
Желая Ви успех.
Ели Ноева.

[chantichka]

Здравейте, преди 40 дни баща ми почина внезапно на 53 години. Нчколко дни след погребението постъпих в спешното с много ниско кръвно (60 на 40), учестен пулс, треперене и невъзможност да си поема дъх. Биха ми инжекция диазепан. Изядох 1 шоколад и се оправих. Лекарката от спешното ми изписа рецепта за Деанксит (2 пъти по 1 таблетка на ден), за продължителност от 6 месеца. Не си ги купих веднага, защото се почувствах по-добре. Но от стреса един от зъбите ми получи гной и се наложи да го извадят. След този случай получих няколко сериозни кризи пак, които не успях да овладея с капките от мента, глог и валериана. Купих си хапчетата от рецептата и ги пих 4 дни. Притеснявах се, че може да се пристрастя към тях и за това ги спрях. Бях се стабилизирала и си мислех, че мога да се справя. Но преди една седмица толкова много ме болеше главата, че докато със съпругът ми бяхме на вън, ми се зави свят. Прибрахме се и аз легнах да спя. От този ден (вече около седмица) пия сутрин, обед и вечер капки от мента, глог и валериана. Има подобрение. Болката в главата ми мина, световъртежа също. Мисълта ми се избистри. Но снощи отново получих лека криза. Предполагам е паник-атака или посттравматичен стрес. Ускорено сърцебиене, стомах, свит като на кълбо и малко треперене, но като се раздвижих, си възвърнах контрола. Дали ще мога сама, с помощта само на менатата, глога и валерианата, да се възстановя?

[Eli Noeva]

Здравейте,
Внезапната загуба на баща Ви и последвалото състояние, което описвате, са свързани с изживяване на т.н. траурна криза, когато губим близки и значими за нас хора.
Тази внезапност Ви изправя пред задачата да се справите - нещо, за което не сте имали време преди тези трудни за Вас 40 дни...
Сега, когато нещата вече са се случили - следва да пристъпите първо към приемане на събитието - такова, каквото е.
Едва след това ще можете да се връщате постепенно към ежедневието си, без скръбта да отнема силите и енергията Ви.
Говорете с хора, на които имате доверие за всичко, което чувствате във връзка с Вашия баща - спомняйте си всички моменти на разбирателство, радост, полезни разговори или занимания ..., и му благодарете.
Ако в спомените Ви има негативни преживявания - просто си кажете, че ако баща Ви е могъл да постъпи по друг начин в онези моменти - той най-вероятно би го направил тогава.... и му простете.
След тази вътрешна работа ангажирайте вниманието си с повече дейности - както задачи от ежедневието, така и повече движение, спорт, йога, музика, книги, развлечения - всичко, което е възможно и всичко да ви носи удовлетворение, спокойствие, да насочва мислите Ви в друга посока.
Капките са много подходящи - ти биха били достатъчни, в случай че направите горните промени и постоянствате няколко месеца до една година.

Поздрави - Ели Ноева.

[medframar]

Възможно ли е да се лекува невроза без лекарства и успокоителни? Притеснява ме мисълта за странични ефекти.

[Eli Noeva]

Здравейте,

За разлика от физическото здраве, като че ли психичното здраве заема по-задна позиция в нашите приоритети.

Смятаме, че в такива случаи трябва да се справим сами или че това ще мине от само себе си.

Какво лечение се прилага при неврози?

Не уточнявате вида на неврозата, но невротичните и депресивните състояния се лекуват с медикаменти и психотерапия.

Конкретният подбор на медикамент, дозировка, начин на прилагане и срокове на лечение се назначава от лекар – невролог или психиатър след преценка на симптоматиката, тежестта и продължителността на състоянието.

С индивидуален интегративен подход – психолог-психотерапевт изготвя терапевтичен план за всеки отделен случай.

Целта на лечението е:

- личността да се почувства възможно най-добре и да живее живота си във физическо и психологическо благополучие..

- насочено към облекчаване на симптомите и промяна в начина на възприемане на света.

- да подсили позитивните качества и ресурси на личността, чрез които тя да изгради адекватни стратегии за справяне със своите проблеми и вътрешни конфликти.

Лечението включва комбинация от лекарствена терапия, психотерапия и/или социотерапия, хомеопатия, Бахови есенции, билколечение, енергийна психология, здравословно хранене, подходящ двигателен режим, дихателни практики, релаксиращи техники, хипнотерапия.

Лечението може да е дългосрочно - за срок от поне няколко месеца.

Ефективността на лечението зависи не само от самата терапия, но и от постигането на отношение на доверие между пациента и лекуващия специалист.

Необходими са периодични контролни прегледи и системно наблюдение.

Препоръчвам Ви да се информирате за точната диагноза, методите за лечение и след това да се посъветвате относно всички въпроси, които Ви вълнуват – имате право да питате и да получавате ясен отговор - без да се притеснявате.

Успех – Ели Ноева.

[Stef5]

Здравейте. Знам че поста ми е дълъг, затова съм го разделил на подзаглавия, за да не заспите докато го прочетете. :)

Кой съм аз

По професия съм програмист.
Страдам от тежко ОКР от 2011, но лека полека през годините ми нацелиха лекарства които страшно ми помагат.
Те ме извадиха от пълна безизходица и ме докараха до състояние на почти здрав. КПТ също много ми правиха, но според мен това не ми помогна много. Само лекарствата.

Пия:

• Есобел (есциталопрам) 30мг сутрин
• Солиан (амисулприд) 200мг сутрин и 400мг следобед

Позитивната част: с каква дейност се занимавам успешно

От един месец насам работя за бивш мой шеф креативна компютърна работа, без да ми плаща, по много причини, една от които е да се тествам доколко съм готов да премина след това към работа за пари (каквато не съм вършил от 2012 насам поради лошото ми състояние). Справям се добре с работата, като дори ми действа много тонизиращо и ми носи трайно настроение. Само дето много време по време на работа се разсейвам с интернет-глупости, но това мисля че е от характера ми и ще го преодолея сам, а още повече ще го преодолея като почна реална работа за пари, където имам твърди работни задължения.

Негативната част: защо искам да си намаля дозите на лекарствата

Все още имам някои оплаквания обаче, които смятам че може да са от високите дози на лекарствата ми:
(може да ги пропуснете ако не ви се четат, въпроса е че имам причини да пробвам намаляване на лекарствата)

• често като говоря си губя мисълта (примерно веднъж на 1-2 дни, което като се има предвид че много малко значителни разговори провеждам, си е често). То това е нормално, и преди да се разболея от ОКР ми беше така, проблема е че сега не мога само за няколко секунди да се сетя какво съм искал да кажа, а става значително прекъсване на разговора докато се сетя, ако изобщо се сетя. Представете си да съм на бизнес среща или да водя презентация - много излагащо и проблемо е.
• много имам нужда да си записвам някакви неща, включително за прости житейски неща извън работата
• винаги роднина трябва да ме събужда по телефона и да не ме оставя на мира докато не се наплискам с вода. Сам не мога сам да стана. Или и да успея да стана сам, скоро след това пак сядам или лягам и лежа с часове без да искам. По десетки пъти натискам snooze бутона на алармата, и в един момент даже загубвам мотивация да стана и лежа до 17:00. Това става дума ако не ме събуди някой друг.
• понякога съм сънен до 15:00, а и често ме боли глава като стана 0.5-1 час.
• Трудно ми идва мотивация и "надъхване", освен като изпия голямо количество какао (което правя всеки ден, като заместител на кафето което не ми понася на ОКР-то). Също, в дни в които не съм на работа (уикендите), не мога да се "надъхам" и не изпитвам много задоволство от нещата които правя.
• Мисля че ако почна работа за пари ще ми е много трудно да поемам някои видове отговорности
• Имам нужда да спя по 10ч30мин всяка нощ за да съм в кондиция.
• Понякога не вярвам достатъчно на паметта и вниманието си.
• Иска ми се да не си натоварвам организма с толкова химия, ако е възможно.

Кратка история на лекарствата които пия

Преди време ми намалиха солиана на 200мг/ден, от което аз страшно се влоших, и като го вдигнах обратно, се оправих.
Мисля си обаче друго (подгответе се за кратка история).
Първото лекарство което някога пих за ОКР-то е есциталопрам (който е антидепресант). Но тогава, за 10-те дни които го пих (само него, без друго), ми подейства само зле, трудно заспивах и имах повишени натрапливости. След време бях на солиан + сертралин (което е друг антидепресант), и бях средно подобрен. В един момент един лекар има геният да рискува и да махне сертралина а да ми върне есциталопрама, от което се подобрих изключително, вместо да се влоша. Тоест есциталопрама ми действа добре, но само ако е комбиниран със смекчаващото действие на антипсихотик като солиана. Сам по себе си е прекалено "груб"/"изострящ психиката". Поне аз така си го обяснявам.
Сега какво следва от тези неща.
Влошаването от намаления солиан не е било защото имам нужда от високата доза солиан, а защото се е махнал "смекчителя" на действието на есциталопрама.

Извод как да намаля лекарствата разумно

Следователно добър начин да намаля лекарствата ми е да намаля едновременно солиана и есциталопрама. Например солиана да стане 400мг/ден, а есобела 20мг. Така хем ще имам подкрепата и на солиана, и на есциталопрама (от които две лекарства и от двете имах огромно подобрение), хем няма да са на такива високи дози, хем ще имам достатъчно солиан че да "смекчи" действието на есциталопрама.

Въпросът ми:
Как ви звучи този план за намаляване на лекарствата?

Ще го обсъдя и с лекаря, който ми нацели есциталопрама, но ме интересуват и още мнения - на лекари, и на пациенти които са минали по подобен път.

Много благодаря предварително! :)

[emoticon]

Здравейте. Жена на 30г съм.Напоследък от 2-3-4 месеца съм страшно изнервена и изморена.Постоянно се сърдя и се държа лошо с хората около мен.Реших че е от преумора, взех си почивка, но промяна няма.Реших да сменя работното си място.Нямам желание за нищо, а не съм такъв човек.Напоследък съм забравила как да се веселя и да се усмихвам.Всички ме изнервят-детето,мъжа,роднини,колеги...Опитвала съм се да мисля по-позитивно и да си здържам нервите,но не винаги успявам.Понякога искам да остана сам сама и да не общувам с никой.На какво може да се дължи мрачното ми настроение и как да се справя с него?

[Eli Noeva]

Здравейте,
Умората, която чувствате от около 4 месеца, придружена с изнервеност, нежелание да правите обичайните си неща могат да са следствие от напрегнати взаимоотношения, или дълго време живот в рутина, където думите " трябва " и " длъжна съм " са били задължителни за Вас и сте пренебрегвали своите потребности, или след боледуване и намален имунитет, или продължително натрупване на стрес ...

Причините могат да са най-разнообразни и Вие следва да откриете корените на тази негативна промяна у Вас.

Да смените своето работно място може да е решение, само ако внимателно сте анализирали пречките на предишната и предимствата на новата работа.

Обмислете внимателно как протича ежедневието Ви - комуникацията с околните, отношението Ви към себе си и мястото Ви в света, как се отнасяте и към света, който Ви заобикаля, осигурявате ли си достатъчно време и за себе си, за отдих, да правите това, което искате...

Ако чувствате, че се затруднявате да откриете какви промени е желателно да направите в самата себе си, в цялостния си светоглед - съветвам Ви да обсъдите тревогите си с практикуващ психолог.

Желая Ви успех.
Ели Ноева.

[bangs]

Здравейте! Преди 4 години ми беше поставена диагноза шизоидно растройство. Бяха ми предписани Рисполукс и Ривотрил. Второто го пих само една година, после го спряха. Рисполукса го пих 3 години. Преди няколко месеца го спрях. Отначало беше добре, но наскоро започна да ме преследва постоянна тревожност, понякаога изпадам в истерични кризи, които са много тежки. Чудя се дали да започна отново лекаствата. Не ми се иска, защото от тях ставам апатичен и депресиран, аз попринцип съм асоциален, но с лекарствата се изолирам още повече, трудно мисля и се фокусирам, постоянно съм сънен. Непрекъснато страдам от мисълта, че съм провалил живота си. Бихте ли ме посъветвали как да постъпя?

[Eli Noeva]

Здравейте,

Споделяте, че преди 4 години сте диагностициран за шизоидно личностно разстройство и сте лекуван медикаментозно.

Спирането на лекарствата беше ли препоръчано от лекуващия лекар?
Добре е да се консултирате отново с него за състоянието, в което изпадате и за вида на медикаментите, които да приемате.

Едва след това може да споделите с психолог проблема с постоянната тревожност и мисълта за провал на живота Ви.

Една 5-6 месечна психотерапия, комбинирана с промяна на начина на живот, хранителен режим, двигателна и физическа активност могат значително да подобрят Вашето общо състояние и самочувствие.

Бъдете по-активен в този процес на своето възстановяване.

Желая Ви успех!
Ели Ноева.