Психология и психотерапия

В този фору можете да прочетете здравни съвети от лекари специалисти към потребители на форума, но не можете да задавате въпроси.

Re: Ели Ноева - Психология и психотерапия

Мнениеот ГабунА » 30 Май 2018, 19:24

Здравейте,аз съм на 22 години. Преди година и половина започнаха мъките с ПА,който получавах или може би недоволството ми от личния ми живот ,който се изразяваше в т. Нар ПА ,който така или иначе сама си причинявах ,а психотерапията ми беше само от лекарства АД ,който ме държаха пернаментно незнаеща какво се случва -пиех клонарекс ,ремирта ,велаксин и нещо което ми слагаха венозно ... На своя глава реших че не се нуждая от хапчета ,за да спра да припадам а да се взема в ръце и да спра да се самосужалявам ... Спрях клонарекса и ремиртата ,която пиех по схемата и по която почнах,до тук добре ,но така наречените специалисти около мен ми обесняват как бързам че дозата на велаксина е малка и не можем да стигнем до косенсус ,че аз искам дете и не желая да го пия и така до 23 този месец от тогава не го приемам ,ноо не съм вярвала колко зависима съм станала -отпадналост,главоболие,глад,световъртеж ,диария, сънливост ,болки в мусколите и най-вече замаяността. Така вече 6 дни ,аз упорито се опитвам да се стегна и да не го мисля ,като казах на психятърката ми тя ми каза да го започна пак,тогава се отказах от нея ..
Въпроса ми е следния това е от отнемането на дозата и ще отшуми нали?
ГабунА
 
Мнения: 1
Регистриран на: 30 Май 2018, 19:12

Re: Психология и психотерапия

Мнениеот valio » 12 Юни 2018, 17:12

Здравейте!
Казвам се Валентин и съм на 23 години. Искам да ви попитам за едно нещо по отношение на невербалната комуникация. Днес бях на пробен ден в заведение за бързо хранене и като се ръкувах с една жена от персонала, тя леко силно ми стисна ръката при ръкуването и аз мисля, че не и бях много приятен. Какво означава това, че изпитва агресия към мен, иска да доминира или нещо друго?
valio
 
Мнения: 9
Регистриран на: 11 Юни 2018, 18:56

Re: Психология и психотерапия

Мнениеот ДидиАтанасова » 12 Юни 2018, 22:27

Здравейте!
В последно време живота ми върви в мечтаната посока (срешнах сродната си душа,дойдохме в мечтания град в Гърция, с море и планина) и въпреки това чувствам огромен психически срив, апатия и умора, липса на енергия. Преминах много промени, работех без желание в неорганизирани заведедения последната година и сега се чувствам прегряла. Преди време бях добър оратор, енергична, жизнена. Дискова херния и последвала операция, язва и колит са от главните причини да се чувствам непълноценна. Само на 25г съм, чета позитивна психология, медитирам, правя гимнастика, вярвам в силата на мисълта. Но в последно време не умея да говоря, забравям често, мразя си работата, а с кръста ми е трудно да работя каквото и да е. Нямам специализации, имам психическа травма от родителите, които не ми помогнаха когато исках да следвам, и се чувствам неуверена да търся нещо по добро и подходящо освен сервитьорство. Финансово съм доволна от работата, но психически съвсем не издържам в последно време. Още повече,че съм в туристически град, където тази работа изисква повече часове,а това тежи на кръста ми. И дори болката да не е силна, аз вече все по трудно я издържам. Свикнала съм с леки болки, но чувствам огромна умора, от което ми става досадно да говоря с хора, да се усмихвам. Знам, че би ми донесло добри доходи, и мога да бъда добра в това, дори мога да намеря по-нормални 8-9 часови смени(повечето тук са по 12), но дори те ми се струват много. Вече не съм сигурна за кръста ли са много, или за ума ми. Дори след 8-9 часа сън , от близо 2 години се будя адски уморена, често с треперещи ръце. Ако работя и не ми остава време за медитация и плуване, съм още по зле. Пълна апатия и незаинтересованост от живота. Липсва ми хъс и енергия. Често главоболие, виене на свят, забравяне на дребни неща, разсеяност, задъхване. Непрекъснато чувство за тежест около кръста ми, което ме дърпа и ми отнема жизнеността. Отказах се от работа сега, за да взема нужната почивка, но психически незнам как да се приема като пълноценен, нужен и можещ човек, без чувство за вина и притеснения за бъдещето. Още ме мъчат на моменти паник атаки-имах няколко парализирания на тялото, паника, неадекватност, загуба на контрол над себе си и задух. Беше преди 1-2 години, когато се качвах зад волан, и когато се запали газовия котлон (за малко паниката ми и неадекватността да доведе до взрив). Мислех че е отшумяло, но се случи наскоро в автобуса- бързото шофиране ми „изрита” здравия разум и ме душеше паниката, че ей сега ще се блъснем или излетим в пропастта. Искам да взема диплома за кормуване, а не мога да обясня реална причина за паническия страх (освен малкото пъти в които се връщам до България и само за катастрофи слушам). Хапчета не желая да пия( а и да забранени за стомаха ми), наблягам в менюто на плодове, мляко,ядки, салати, сухари, чия. Липсва ми българското кисело мляко, не ям хляб и пържено, но обичам сладко. То, заедно с кафето ме поддържат бодра и концентрирана. Но всеки мой опит да ги огранича и да се храня здравословно приключва с виене на свят, загуба на равновесие, сънливост и липса на енергия. При изследвания всичко ми е в норма. Дори кръвното (80-60 обикновено) последно време върви в норма 110-70. Моля ви за съвет как да върна желанието си за живот, да имам нужната енергия и да спра стреса и притесненията за бъдещето. Как да бъда „тук и сега”. На кое да обърна внимание- да следвам това, което обичам, или да се науча да обичам това, което вече правя? Как да живея здравословно и енергично в настоящето? Чувствам се обичана, ценена, вдъхновена. А как да открия какво ми пречи и не ме оставя спокойна? Мога ли да използвам методи на самохипноза, без да съм ходила при специалист? Би ли дало ефект и колко сеанса са нужни?
Благодаря!
ДидиАтанасова
 
Мнения: 1
Регистриран на: 12 Юни 2018, 21:43

Re: Психология и психотерапия

Мнениеот Deception » 15 Юни 2018, 01:16

Здравейте. Работата ми изисква висока концентрация за продължителни периоди от време. Голяма част от свободното си време прекарвам в четене и непрестанен стремеж да уча тематики с относително висока степен на сложност. Проблемът е че през голяма част от времето съм неефективен, разсейвам се лесно и трудно задържам вниманието си. След щателно изучаване на синдрома на дефицит на вниманието и неговите симптоми, съм стигнал до извода, че трябва да опитам с ефикасни медикаменти. Насочил съм се към медикамента Concerta, чиято активна съставка е метилфенидат, по-известен под търговската марка Ritalin в САЩ. В България Concerta се предписва с жълта рецепта, а освен това се продава и в много ограничен брой аптеки. Бих желал да получа съвет как мога да се сдобия с жълта рецепта за този медикамент.
Deception
 
Мнения: 1
Регистриран на: 15 Юни 2018, 00:55

Re: Психология и психотерапия

Мнениеот Eli Noeva » 20 Юни 2018, 19:43

Здравейте Валентин,

Обичайно е хората да се ръкуват, когато се срещат за първи път.
Дали колегата, ръкувайки се с Вас ви поздравява за добре дошъл и дали наистина се радва да се запознае с Вас, може да се установи, като се наблюдават всички елементи на ситуацията, а не само един елемент от нея.
Съществува литература по въпросите на невербалната комуникация и Вие можете да се информирате по-подробно.
Изводите се извеждат само в контекста на цялостната ситуация.

Ели Ноева.



Здравейте Диди Атанасова,

Имате способността ясно и точно да преценявате и да формулирате своята ситуация с нейните положителни и отрицателни страни.
Очевидно е и за Вас, че дисковата херния и операция, постоянната тежест в областта на кръста изискват от една страна умерена физическа активност, а от друга – работни условия без натоварване на посочената зона.
Сегашната ви работа е свързана с по-продължително натоварване на тялото и гръбначния стълб.
В тази връзка може би е уместно да помислите върху смисъла да работите този вид труд – какво Ви дава и какво отнема от Вас.
Защото притесненията Ви за бъдещето са пряко свързани с Вашето здравословно състояние.
Питате на кое да обърнете внимание - дали да следвате това, което обичате, или да се научите да обичате това, което вече правите?
Отговорът е вътре във Вас и той ще Ви позволи да бъдете тук и сега.
Подредете приоритетите си в професионален, в здравословен и в личен план, така че да не се противопоставят едни на други.
Бихте могли да включите настоящия си партньор в това търсене и заедно да изберете подходящия вариант.
Хипнотичните методи препоръчвам да прилагате под ръководството на специалист.

Ели Ноева.
Eli Noeva
 
Мнения: 102
Регистриран на: 31 Май 2013, 15:49

Re: Психология и психотерапия

Мнениеот valio » 02 Юли 2018, 14:45

Здравейте д-р Ноева!
Благодаря ви за отговора. Искам да ви попитам и за друго нещо. Имам проблем с очният контакт, когато говоря с хора. Просто ги гледам като те говорят, но погледът ми става втренчен и гледам да си го отмествам от време на време на страни и според мен те мислят, че ги харесвам (независимо дали са мъже или жени), а някой може и да мислят, че това е агресия от моя страна към тях. За това с агресията обаче на съм сигурен само е предположение, но може и да е така. По-скоро имам предвид разговори с един човек преди около 3 години.
valio
 
Мнения: 9
Регистриран на: 11 Юни 2018, 18:56

Re: Психология и психотерапия

Мнениеот Eli Noeva » 06 Юли 2018, 11:09

Здравейте,
Очевидно Невербалната Комуникация стои на вниманието Ви.
Това е самостоятелна предметна област, която изисква продължително, задълбочено запознаване и обучение/самообучение за придобиване на умения в НК.
За тълкуването на отделен невербален елемент е необходимо да се разпознават и другите придружаващи елементи, които се отнасят до конкретния контекст.
Моят съвет към Вас е – в случай, че имате дългосрочен интерес в НК, е – да предприемете някаква форма на задълбочено обучение/самообучение, така че да овладеете невербалната информация и тя да Ви помага в личните и професионални отношения.
Ели Ноева.
Eli Noeva
 
Мнения: 102
Регистриран на: 31 Май 2013, 15:49

Re: Психология и психотерапия

Мнениеот valio » 06 Юли 2018, 12:48

Здравейте!
Благодаря ви за разясненията.

Поздрави,
Валентин
valio
 
Мнения: 9
Регистриран на: 11 Юни 2018, 18:56

Re: Психология и психотерапия

Мнениеот dobcho73 » 10 Юли 2018, 21:19

Здравейте. Става дума за жена с шизофрения, която си фантазира разни щуротии и прави домашните си на луди калинки. Подложени са на ежедневен тормоз, че нещо са и навредили. Я храната са и отровили, я нещо са и скрили от стаята, през ноща са и скъбали косата и т.н. Интересното е, че тя знае, че това е от болестта и даже се оправдава с това. Тя не е виновна, от болестта е. Страхува се да излиза навън и разчита на близките си за храна, дрехи, хигиена и т.н. Всяка външна информация, в главата и се превръща в сценарий за филм на ужасите. Ако говориш с нея, започва да си фантазира щуротии на базата на казаното, ако пък избягваш да говориш с нея, тогава се дразни защо не говориш. Полезен ход сякаш няма. Ако излезе на улицата, неизбежно чува други хора да си говорят. Един нормален човек въобще не би слушал какво говорят непознати хора навън, още повече да се замисля върху думите им. Но тя веднага измисля някоя супер щуротия. Вижда примерно майка да купува сладолед на детето си - значи тази нощ, като заспи, близките ще я слагат да умре от студ във фризера. Ей такива измишльотини. Има наистина някаква логика, понеже лекарствата които пие за да контролира болестта си, я привеждат в безпомощно състояние през ноща. Но нямаше да е така, ако не беше така параноично подозрителна към близките си. Също има набор от думи, които я дразнят и не бива да се използват при разговор с нея. С времето списъка с тези думи става все по-голям и човек може да се побърка да помни и внимава да не ги употребява. Интересно, че пред чужди хора не показва налудностите си. Личи си, че и има нещо, но не го демонстрира и афишира така, както у дома. Има също ОКР мисля се казва. Все проверява разни неща. Ако пусне чешмата да си мие ръцете, може да стои половин час, ако насила не я махне някой от чешмата. После следва половин час взиране в чучура, дали е спряла водата и затягане на кранчето почти до чупване. Единствената и връзка с реалността настъпва когато огладнее. Тогава всички страхове отиват на заден план. Яде развалена храна, ако не я спре човек навреме, не си мие ръцете, често получава стомашно-чревни разстройства поради това и обвинява близките си, че я тровят. Вместо да свърши нещо полезно, като здравите хора, запълва времето си да измисля разни щуротии с които да подлудява хората с които живее. Също и хрумват и разни налудничави изисквания към тях. И всеки ден са различни - има богата фантазия. И е супер упорита и инат да се случи това което си е наумила. Човек за храната и хигиената и ли да се грижи, или да се чуди как да се отърве от неспирното и бръщолевене на щуротии. И ми изникват основно два въпроса. Единия е, как така тя знае, че заради болестта си измисля тези щуротии, и все пак е склонна да вярва на тях, а не на хората които реално я обгрижват. Все пак, всеки нормален човек би взел за авторитет човека който го обгрижва, на не някакви фантазии. Може ли по някакъв начин, чрез факта, че е зависима от близките си, да направи избора да им има доверие на тях, а не на щуротиите които и хрумват? И втория въпрос, има ли някакви насоки, как човек да се държи, ако има такъв човек у дома? Питах две светила в психиатрията и останах разочарован. Няма да им казвам имената, но едното каза, че нищо не може да се направи, винаги щуротиите ще са приоритет в главата и. И май е така. Гадно е, колкото и да я увещава човек, че тя в крайна сметка прави каквото първоначално си е наумила. След като пострада от действията си, извърта нещата, че близките и тайно от нея са и навредили, а реално тя сама си вреди, като не слуша здравите около нея. Другото светило ми надрънка някакви пълни глупости, които от опит знам, че ще предизвикат още по-голям хаос в главата на тази жена. Реално я поощрява да прави шантавите неща които и хрумват, от които вече стана дума, тя в последствие страда. Не знам дали идеята е, до толкова да пострада, та да разбере, че измисля глупости, или просто искаше да я разкара от кабинета си и отговори на посоки нещо, без да се замисля много. Та за това рекох да попитам и тук.
dobcho73
 
Мнения: 4
Регистриран на: 10 Юли 2018, 21:06

Re: Психология и психотерапия

Мнениеот Тина.Ст » 11 Юли 2018, 23:07

Здравейте,на 42 години съм.Проблемите ми започнаха преди 15 год.изразяващи се с тремор на ръцете и главата,когато съм притеснена и трябва да подам нещо или при писане.Това се случваше винаги,когато имаше хора и изпитвах доста неудобство от ситуацията.Тремора продължаваше около 2 мин.Така имаше периоди от няколко месеца,през които всичко си беше наред.Преди 2 години ,когато родих първото си дете всичко се завърна със страшна сила.Тремора е постоянен.Дори ,когато съм сама пак е изразен.Притеснявам се как ще започна пак работа,която ми е доста отговорна в това състояние.Проблема дали е само психологичен или трябват и други изследвания да се направят?
Тина.Ст
 
Мнения: 1
Регистриран на: 11 Юли 2018, 21:17

ПредишнаСледваща

Назад към Архив

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта