Здравейте! Честита Нова година с пожелания здравето и светлината да изобилстват в живота ни! Пиша писмото си с надеждата да ми дадете съвет как да продължа напред... Аз също съм една от хилядите потърсили Вашите "горещи съвети", като съм преминала през паническите кризи, тежка депресия и лекувана с куп антидепресанти, успокоителни и прочие./ всеки, който го е изпитал знае за какъв "ад" става на въпрос/.Преминала съм през много лекари-специалисти, но не спирам да се боря и търся решение на проблема си. От няколко години вече не приемам антидепресанти и се насочих към алтернативната медицина / ако не ми помага, то поне не ми вреди/. Проблемът е в това, че не мога да се преборя с някои страхове и не мога да следвам нормалния ритъм на живота си. Все още чувствам, че емоциите ми са подтиснати, някак си всеки ден ми е безразлично, без тръпката за живот, чувствам се като "робот", често изпадам в депресивни състояния. Ходя изтощена на работа, вегетативните ми реакции ме измъчват страшно много./ сърцебиене, отпадналост, треперене на цялото тяло, без дори да има някаква причина за това. От това ми се разстрои храносмилателната система и се появиха куп здравословни проблеми със стомаха. Живея в град, в който няма психотерапевти, но въпреки това реших да потърся компетентна помощ от такъв специалист в съседен град. Посещавах го може би в продължение на година. Мога да кажа, че имам напредък , т.е. започнах да спортувам/ преди да посетя психотерапевта и през ум не ми е минавало да вляза във фитнес залата, още повече, че съм прекалено притеснителна и ме беше срам, но сега след няколко леки кризи в залата от другите посетители, ходя без да се смущавам/. Започнах да се отпускам, да търся начини, с които да успокоявам тялото си. Друго, което трябваше да правя под неговите напътствия е да чета дадена ми от него позитивна литература.Прекъснах психотерапията, защото усетих, че при следващо посещение нещата се изчерпват и общо взето стоим на едно място. Проблемът ми е, че ме е страх от новото, от неизвестното. Вече съм на 33год. и се замислям за дете, но не мога да преодолея този страх от промяната. Страх ме е от всичко-първо да се реша на тази стъпка в живота си, от бременността, от раждане, от появата на дете, от изпадане отново в депресия, от самата промяна. Незнам дали съм извървяла по-дългия път от психотерапията или тепърва ми предстои, но усещам, че имам нужда да продължа върху този проблем, защото нямам и много време за отлагане. Много Ви моля посъветвайте ме от какъв вид психотерапия имам нужда? Въпреки изобилната информация в интернет съм объркана към кой специалист да се обърна за помощ...
Предварително сърдечно Ви Благодаря за отделеното време!