Психология и психотерапия

[Natalia Nikolova]

Здравейте! Честита Нова година с пожелания здравето и светлината да изобилстват в живота ни! Пиша писмото си с надеждата да ми дадете съвет как да продължа напред... Аз също съм една от хилядите потърсили Вашите "горещи съвети", като съм преминала през паническите кризи, тежка депресия и лекувана с куп антидепресанти, успокоителни и прочие./ всеки, който го е изпитал знае за какъв "ад" става на въпрос/.Преминала съм през много лекари-специалисти, но не спирам да се боря и търся решение на проблема си. От няколко години вече не приемам антидепресанти и се насочих към алтернативната медицина / ако не ми помага, то поне не ми вреди/. Проблемът е в това, че не мога да се преборя с някои страхове и не мога да следвам нормалния ритъм на живота си. Все още чувствам, че емоциите ми са подтиснати, някак си всеки ден ми е безразлично, без тръпката за живот, чувствам се като "робот", често изпадам в депресивни състояния. Ходя изтощена на работа, вегетативните ми реакции ме измъчват страшно много./ сърцебиене, отпадналост, треперене на цялото тяло, без дори да има някаква причина за това. От това ми се разстрои храносмилателната система и се появиха куп здравословни проблеми със стомаха. Живея в град, в който няма психотерапевти, но въпреки това реших да потърся компетентна помощ от такъв специалист в съседен град. Посещавах го може би в продължение на година. Мога да кажа, че имам напредък , т.е. започнах да спортувам/ преди да посетя психотерапевта и през ум не ми е минавало да вляза във фитнес залата, още повече, че съм прекалено притеснителна и ме беше срам, но сега след няколко леки кризи в залата от другите посетители, ходя без да се смущавам/. Започнах да се отпускам, да търся начини, с които да успокоявам тялото си. Друго, което трябваше да правя под неговите напътствия е да чета дадена ми от него позитивна литература.Прекъснах психотерапията, защото усетих, че при следващо посещение нещата се изчерпват и общо взето стоим на едно място. Проблемът ми е, че ме е страх от новото, от неизвестното. Вече съм на 33год. и се замислям за дете, но не мога да преодолея този страх от промяната. Страх ме е от всичко-първо да се реша на тази стъпка в живота си, от бременността, от раждане, от появата на дете, от изпадане отново в депресия, от самата промяна. Незнам дали съм извървяла по-дългия път от психотерапията или тепърва ми предстои, но усещам, че имам нужда да продължа върху този проблем, защото нямам и много време за отлагане. Много Ви моля посъветвайте ме от какъв вид психотерапия имам нужда? Въпреки изобилната информация в интернет съм объркана към кой специалист да се обърна за помощ...
Предварително сърдечно Ви Благодаря за отделеното време!

[Eli Noeva]

Здравейте Наталия,
Благодаря за добрите пожелания - а за Вас и за всички хора желая мир, благоденствие, радост и любов през Новата 2014!
Фактът, че в самото начало на тази нова година Вие с надежда търсите своя път, за да продължите напред, е показателен за наличието на сили и ресурси за справяне, заровени така дълбоко, че в повечето моменти остават скрити и от Вас самата.
Преминавайки през страданието и лечението, Вие добре сте опознали всички аспекти на своя проблем - а когато проблемът е изнесен на светло и вече е станал известен, тогава той се обезсилва.
Принципно ние сме склонни да се плашим от неизвестното ... , когато опознаем неивестното, започваме да търсим решението ...
И знанието и яснотата, които вече имате, Ви помагат да търсите цялостното решение.
Поздравявам Ви за живота, който водите през последните години без антидепресанти и Ви подкрепям за смелостта да се насочите към алтернативните способи.
Все още страховете препятстват нормалния Ви ритъм на работа, емоциите са подтиснати, енергията е недостатъчна, а негативните вегетативни симптоми разтройват ежедневието Ви.
Поздравявам Ви още и за вашия избор да споделите с психолог тревогите си, а постоянството, с което го правили една година, също е индикатор за скритите Ви ресурси за справяне - защото вече знаете, че силата е вътре във вас самата!
Само трябва да се научите да боравите с нея.
Относно пътя, който сте извървели до сега с психотерапията, мога да кажа, че сте изминали най-трудната част от него - както знаете най-трудна е първата крачка.
И много правилно усещате, че за да се почувствате силна дълготрайно и да управлявате своята сила е необходима още работа.
Може да помислите за възможността да се консултирате с психолог, който практикува когнитивно-поведенческа терапия, енергийна психология и нервно-лингвистично програмиране.
Първото - за овладяване на емоциите и неадаптивните мисловни схеми.
Второто - за балансиране на енергията в ума и тялото.
Третото - за поставяне и реализиране на важните приоритети в живота.
Такъв тип консултиране ще Ви осигури удовлетворение на потребността от спокойствие, достатъчно енергия и благополучие, и ще възстанови способността Ви да изпитвате радост.
Желая Ви успех!
Ели Ноева.

[hrisi_didi88]

Здравейте,за много години,живи и здарви.
Имам две породени деца ,родителите ми се разделиха ,баща ми си има друга,предстоят ми изпити, на последък имам чувсвото ,че незнам къде съм всичко ми се струва странно,направо се плаша ,имам чувството,че полудявам,избива ме някакво гадно чувство от вътре, постоянно си миля,че съм болна от нещо,имам сърцебиене,някакво галвоболи само от едната страна,от най-малката настинка си мисля,че ще умра ,дайте ми съвет какво да правя,пих някакви хапчета уж за успокоение аз щях да се побъркам от тях,някви кошмари,страх. Искам да си гледам децата и неискам да полудея,но нещо се случва с мен,кажете ми какво да направя?Благодаря.

[Eli Noeva]

Не става ясно от третото Ви запитване дали сте предприели някакви стъпки за справяне.
Бихте могли да отделите малко време и да прочетете внимателно моите два досегашни отговор.
Имате и друга възможност - да се обърнете към своя личен лекар.

[emilia]

Zdraveyte doktor Noeva,ot blizo 3 meseca imam ujasen svetovirtej,zamayvane i zalitane na glavata.Hodih kadeli ne na psiholozi i nevrolozi.Izpisaha mi cipralex i rivotril.Pih gi okolo sedmica i gi spryah zastoto se pocuvstvah oste po zle.Sega izpolzvam nesto po leko Atarax.Kadeto i da sim hodila navsyakade mi kazvat ce nisto mi nyama i ce vsicko e na paniceska osnova.Dobre spokoyna sim no zasto ne mi minavat tezi nesta?Molya vi dayte mi edin savet.

[Eli Noeva]

Здравейте Емилия,
От споделеното от Вас разбирам, че от 3 месеца имате симптоми на паническо разстройство, за което е било назначено лечение с ципралекс и ривотрил.
За да почувствате ефект от тези два медикамента е необходимо да го приемате повече от една седмица.
И докато настъпи този ефект, са възможни описаните от Вас негативни усещания.
Медикаментът атаракс няма неприятни странични ефекти и можете да го приемате според лекарското предписание.
Но той няма възможности да подпомага овладяването на паник симптомите.
Опитайте се да се върнете 3 месеца назад и да си припомните какво се е случило във вашето ежедневие тогава.
С какви обстоятелства, хора и преживявания е свързано то?
Това е моментът на отключване на Вашето състояние, като е възможно да има и подтиснати спомени за преживявания отпреди това.
Така натрупаната проблематика, ако се открие такова наслагване на проблеми, може да се преработи и да се освободят емоционалните блокажи.
Паническото разстроство се овладява изцяло и напълно с хипноза, релаксиращи и визуализиращи техники, медитация, анализ на проблемните точки, техника за емоционална свобода, изясняване на мисловните схеми, които причиняват неадаптивно възприемане на себе си, на другите, на случилото се или на света около Вас.
С това бих искала да помислите за психологическо консултиране, което е възможно да е краткосрочно или дългосрочно след преценка за сложността на проблема.
Поздрави, Ели Ноева.

[jankav]

последно време бях много стресирана и това се отрази на нервите ми и и сега имам затруднено дишане , а и имам вродено заболяване синдром на Жилберт дали Sedatif pc оказва неблагоприятно влияние върху черния дроб т.е дали би довело до повишаване на билирубина в кръвта благодаря и мога ли да го пия заедно с дуспаталин

[Eli Noeva]

Здравейте Янка,
Съобщавате за наличие на хепатоза / синдром на Жилбер / и за преживян стрес в последно време, който създава проблемите с дишането и с нервната Ви система.
Стресът е един от факторите, които затрудняват изхвърлянето на излишния билирубин.
В тази връзка една евентуална консултация с психолог би помогнала да се научите как да се справяте с негативните аспекти на вредния стрес, известен като дистрес, така че да избягвяте неблагоприятното му въздействие върху душевното и физическото Ви здраве.
От писмото Ви не става ясно дали препаратите Седатиф ПС и Дуспаталин са Ви предписани от Вашия лекуващ лекар.
Ако е така, лекарят е преценил необходимостта от тях и съответно съвместимостта между тях и във връзка с хепатозата.
Ако самостоятелно сте взели това решение, поради свободното отпускане и на двата препарата без лекарско предписание, то на първо място задължително трябва да се обърнете към лекуващия си лекар да съобрази техният прием с конкретното състояние на черния дроб и жлъчката.
От друга страна хепатозата се повлиява много добре от спазване на дневния си режим: рано ставане и рано лягане-не по-късно от 22 ч., колкото може повече време прекарвайте на чист въздух, спазвайте диета: консумирайте предимно приготвени на пара пресни ястия, много плодове: портокали, мандарини, ананас, киви, сушени фурми, банани, диня, пъпеш, круши, ябълки, праскови, кайсии, ягоди, малини., ядки и зеленчуци: картофи, моркови, броколи, спанак, домати, краставици, пиперки, варена царевица, варено червено цвекло.
Можете да добавите към диетата си и билкови чайове от царевична коса, шипки, невен, мащерка, маточина, дяволска уста, като се консултирате с фитотерапевт за начина на приема им.
Поздрави, Ели Ноева.

[s_ivelina]

ЗДРАВЕЙТЕ Д-Р НОЕВА!
Моите притеснения са .Запознах се с мъжът ми преди 1.5г,имаме си бебе на 2 месеца,но има сериозен емоционален ,може би е психически,И така,когато е бил в 3 клас загубва баща си при самоубийство в колата си.мъжът ми е имал най трудното и тежко детство,бил е пребиван като дете системно и отключва псориазис като дете от прекомерния стрес от страна на майка си и съучениците си и познатите си,нямал е нужната подкрепа от която се е нуждаел.трудно преживява загубата на баща си и така израства с лошите спомени за побойте като дете от страна на майка си..много е емоционален и лесно губи равновесие при най малкото ни скарване,губи самоконтрол.лесно се разтройва и плаче ,трепери от нерви и лесно се отчайва и все иска да се самоубива,било с хапчета .било да се хвърля от висок мост,или по друг начин,иска и не се страхува да умре,,МОЛЯ ВИ ЗА ПОМОЩ.при най малкото НИ скарване и се стига до крайност.ПРИТЕСНЯВАМ СЕ ЗА НЕГО.ГЛЕДАМ ГО И ГО ОБРИЖВАМ все едно е мое дете.милвам го ,успокоявам го,обичам го от цялото си сърце и все се страхувам за живота му..Когато имаме семеен проблем винаги гледа от своята си страна и не вижда от другата страна...гледам да бъда с него много внимателна да не извърши някоя глупост..СТРАХУВАМ СЕ ,двамата ужасно се обичаме ,родени сме един за друг,влюбени сме.но при най малкия проблем и иска да си Ходи при починалия си татко..имаме прекрасна дъщеричка,мечтана и желана.но МЪЖЪТ ИМА СЕРИОЗЕН ПСИХИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ И ИСКАМ ДА МУ ПОМОГНА..ЛЕСНО СЕ ОТЧАЙВА И ГУБИ САМОКОНТРОЛ НАД СЕБЕ СИ..САМО АЗ МОГА ДА МУ ПОМОГНА С НЕЖНОСТ И ДУМИ..ПРИТЕСНЯВА МЕ ТОВА..НЕ ИСКАМ ДА ОСТАНА ВДОВИЦА И САМА ДА ГЛЕДАМ ДЕТЕТО СИ,КАКТО СЕ Е СЛУЧИЛО С НЕГО И С МАЙКА МУ..ОТЧАЯНИЕТО МУ МЕ ПРИТЕСНЯВА,ДАЖЕ ПРИ ПОСЛЕДНОТО НИ ЛЕКО ПОСКАРВАНЕ МИ Е НАПИСАЛ ПРОЩАЛНО ПИСМО,КЪМ МЕН ,КЪМ МАЙКА СИ И КЪМ БРАТ СИ..ОЩЕ ГИ ПАЗЯ,ВСЕКИ ПЪТ КАТО ГИ ЧЕТА СЕ РАЗПЛАКВАМ..МОЛЯ ВИ ,ДАЙТЕ МИ СЪВЕТ,ПОМОГНЕТЕ МУ,ТОЙ ИМА НУЖДА ОТ ПОМОЩ.МОЖЕ БИ ОТ ЛЕЧЕНИЕ С ХАПЧЕТА ИЛИ НЕЩО ДРУГО..И АЗ НЕЗНАМ КАКВО..ИСКАМ ДА ПРЕКАРАМ ЖИВОТА СИ С НЕГО..ДОКРАЙ.ТОЙ Е МОЯТА ЛЮБОВ.ОБОЖАВАМ ГО.НА 31Г Е И Е СТУДЕНТ ..УЧИ ЗА УЧИТЕЛ ПО ИСТОРИЯ.БЛАГОДАРЯ ВИ.ЧАКАМ ВАШИЯ ОТГОВОР!

[Eli Noeva]

Здравейте,
Вашето писмо е изпълнено с безпокойство и тревога, но и с обич и загриженост за партньора и за бъдещето на семейството Ви.
Ранната кончина на бащата и трудното детство, изпълнено с много страдания и страх най-вероятно са причинили депресивното състояние на съпруга ви, за което подробно разказвате.

В тази връзка препоръчвам консултация с психиатър, който да постави точна диагноза на състоянието на съпруга Ви и при необходимост да назначи подходящо медикаментозно лечение, за да бъдат овладени възможно най-бързо неговите деструктивни пориви.

За да може Вашият съпруг да развие самоконтрол и по-голяма самоувереност в себе и в собствените си сили за справяне с ежедневните задачи, едновременно с евентуалното психиатрично лечение е необходимо да бъде проведено и психологическо консултиране и терапия с психолог.

Към настоящия момент е възможно съпругът Ви да се чувства безпомощен, да поставя живота си под въпрос и просто да се оставя на поривите към смъртта и да я търси, за да избегне страданието,
изпитвано продължително време.

Целта на работата с психолога е да се засили чувството за смисъл в живота и да се развие у съпруга Ви усещане за перспектива, основани на това, което той вече има в настоящето:
-любяща съпруга, която го разбира и подкрепя;
-дъщеря, която трябва да порасне;
-и бъдеща професия - учител по история.

Три неща, заради, които си заслужава не само да се живее, но и да се изпитва радост.

Желая Ви успех!
Ели Ноева - магистър психолог.