Психология и психотерапия

[diko]

Здравейте! На 40 години съм , не съм женен и живея с родителите си . Моят проблем започна мисля преди около 15 години - бях завършил универсистета и започнах първата си работа.След година и половина дойде приватизация нови собственици и тормоз( аз бях материално отговорно лице).Започнах да вдигам кръвно налягане и и предписаха лечение с диуретик,който пих около 2 години стягаха ме гърдите ставаще ми лошо личният лекар ми тредписа и Транксен който така и не пих , но тогава мислех че всичко е от кръвното .Последва период в който нещата поотихнаха и даже спрях да пия хапчетата за кръвно . Помислих че всичко е отшумяло започнах да живея нормално пиех алкохол и пушех цигари излизах с приятели ходих по купони - всичко изглеждаше наред . По това време бях доста дълго без работа и постоянно ме притискаха нашите да си търся такава ( и основателно ) но аз бях доста немърлив и неуверен в себе си и я карах ден за ден , като гледах по малко да се мяркам пред очите на родителите си . Прибирах се в къщи само да спя . След това (2003 )сестра ми намери вариант за работа в чужбина за мен и аз заминах за 3 месеца - чуствах се добре работих с удоволствие но и там беше доста напрегнато без документи и договор , започнаха проблеми с някои колеги чужденци . След 3 месеца се прибрах с прилична сума пари и големи надежди . Заминах пак но се разболях от ангина и висока темтература и се прибрах след един месец . До там с чужбината . Започнах пак да плувам по течението да имам лоши навици (хазарт алкохол ) - но така не вървеше . След година постъпин на работа в обещаваща строителна фирма и работих там близо 2 години ( макар че според родителите ми това не бе работата за която съм учил ) . Парите бяха добри работата ми харесваше беше свързана с командировки по различни градове . После дойдоха и намаляване на заплатите дразги с колеги и напускане започнахме да работим на частно и изкарвахме доста прилични пари реших проблена с хазарта по един много странен начин , а именно след като гледах един филм по телевизията (Твърда игра ) мисля се казваше . Постепенно започнах да се изолирам и да си стоя повече в къщи да гледам телевизия и все по малко да излизам с приятели . Майка ми започна да ми настоява да не се затварям така да говоря с нея и баща ми но аз откровено не желаех защото разговорите бяха за работа за женитба за деца (както е редно ) и как хората били направили всичко и били постигнали много а аз тъпча на едно място . Сега си давам ясна сметка колко е била права майка , а колко " ДЕБЕЛА" е била моята глава . Заредиха се дни в които се затварях в стаята си когато нямаше работа и си гледах телевизия през повечето време . Карах се с родителите си не им давах да ми кажат дума на майка си съм крещял и съм я обиждал за което ужасно се срамувам сега - та нали майката мисли само доброто на детето си ! През 2011 почина дядо ми което преживях тежко -инсулт болници качване сваляне от жилището , линейки и тн. Гледах да съм до майка си в този труден момент да я подкрепям и да я утеша колкото мога . По принцип съм доста чуствителен човек преживявам тежко заболявания на някого в семейството и гледам да съм от помощ на всеки. По това време мисля дойде и първата паник атака - тогава не знаех че се нарича така , внезапно стягане в гърлото недостиг на въздух и учестен пулс . Уплаших се прибрах се в къщи баща ми ми даде половин таблетка Лексотан и се пооспокоих малко . След това започнах пак да вдигам кръвно налягане ходих по лекари даже и за такива неща които си мислех че ми има , дадох доста пари Беше ми предписано лекарство за кръвното и деанксит. Междувременно след два неуспешни опита от моя страна (отказвах се ) започнах работа(2012) в старата строителна фирма и заминах в командировка . Паник атаките не бяха много чести може би веднъж два пъти месечно но минаваха бързо и не се притеснявах много . Заупих си апарат за кръвно налягане заредих си аптечката и ги носех с мен на работа страхувах се да не ми стане лошо и да няма как да си помогна . В кая на 2013 баба ми получи инсулт ден преди рожденния ми ден , бях в командировка и веднага се прибрах за да съм близо до майка си и семейството . Ден след това баба ми почина и много се растроих но гледах да се държа заради майка ми , която беше съсипана . Реших да си остана извесно време в къщи защото се притеснявах за здравето на майка . След седмица се върнах на работа , но след два дни майка ми се обади че баща ми е получил кръбоизлив в стомаха и аз веднага се върнах у дома , или по скоро от автобуса направо в болницата . Бях ужасно притеснен за баща си и 5 дни бях неотлъчно до леглото му и денем и нощем , като спях малко и се събуждах при всяко взимане на кръв за иследване. Досаждах на сестрите за резултати постоянно , като съответно не забравях да питам добре ли е химоглобина и тн. За 5 дни веднъж се прибрах у дома за кратко за да закарам майка ми до вилта и веднага се връщах в болницата . Исписаха баща ми и се прибрахме у дома притеснявах се много и все му напомнях за диетата и за други неща свързани с болестта , която беше изкарал. Върнах се на работа - пак командировка изкарах седмица и се почуствах зле не ми достигаше въздух стягаха ме гърдите . Ходих на добър кардиолог ,който ме прегледа обстойно и ми каза че няма нещо особено тервожно да си пия хапчетата за кръвно и деанксита и да мисля повече за себе си. Пооспокоих се и се върнах на работа но не ми ставаше по леко , макар че вече пиех деанксита по 2 сутрин и обед . Чуствах се зле едвам изкарах до 19.12,2013 прибрах се и отидох при друг кардиолог който смени лекарствата ми и ме посъветва да се консултирам с психиатър. Може би от внушение но с новите хапчета за кръвно пулса ми взе да се покачва и с личният решихме да се върна на старите таблетки с които съм и до момента. Та на 30,12,2013 отидох на психиятър добра лекарка по мнение на много хора една от най-добрите в областта. Пововорихме доста и ми изписа Ципралекс , като според нея ставало въпрос за психосуматично растройство . Не се реших да го пия веднага страх ме беше , но на 13,01,2014 реших да го започна защото не се чуствах добре. Пих го осем дни и го спрях защото не се почуствах добре - започнаха едни парения от лявата страна на тялото вътрешно треперене и не можех да спя въобще . Отидох отново но тя ми каза че това не е от лекарството а от състоянието на вегитативната нервна система и ми изписа Невролакс който да пия с Ципралекса - без ефект. Пак при нея Неолексан и от първото хапче пак така . За съня ми изписа Хлорпротиксен не го пих . Като цяло се ужасих че наистина съм със сериозно психично заболяване . Започнах да се ровя в нета и да чета какво ли не по въпроса . Реших да отида пак при нея зписа ми доста лекарстава и направо се вцепених като прочетох листовките им. Сеталофт 50мг сутрин , невролакс 25 мг сутрин и обед и вечер хлорпротиксен 15 мг и1/2 ремирта от 30мг. Пия тези хапчета вече 16 дни през които направо си изкарвам акъла с разни мисли какво точно ми има . През това време ходих 2 - 3 пъти при психиятърката с различни въпроси например дали не съм болен от шизофрения което тя категорично отрече. От окло седмица ми се натресе друго на главата , като изключим моментите когато чета книга или гледам телевизия запчнаха да звучат в главата ми разни познати песни , един ден една после друга питах психиятърката каза че това са натрапливости свързани с тревожността. Не зная какво да правя полудявам ли шизофреник ли съм , каква е диагнозата ми посъветвайте ме нещо . PS - извинете за дългия пост .

[Eli Noeva]

Здравейте Дико,

Дългият Ви пост детайлно ясно описва житейските Ви преживявания през последните 15г:

1- първата месторабота, белязана със стрес, повишаване на кръвното налягане, придружено с прилошаване и стягане в областта на гърдите и приемане на медикаменти;

2- последващ период без психосоматичен дискомфорт, но и без работа и с нарастващо напрежение между Вас и родителите Ви, което Ви кара да се чувствате все по-неуверен в себе си и да избягвате срещите си с тях;

3- 3-4 месечна работа в чужбина, съпътствана от напрежение, проблеми и заболяване, след което Вие, както сам определяте - около година имате "лоши навици";

4- динамична работа в строителна фирма с добро заплащане, която Вие харесвате, но е неподходяща за Вас според родителите Ви;

5- решавате проблема с хазарта ефективно, по "странен начин", като правилно се дистанцирате от хората, свързани с този вреден навик;

6- стоене предимно в къщи и отново засилване на напрежението между Вас и родителите Ви заради вашия семеен статус;

7- смърт на дядо Ви след инсулт, което събитие преживявате много тежко, следват грижи и притеснения за майка Ви;

8- паник атака през 2011г, след която отново повишавате стойностите на кр. налягане, заради страха, породен от паник симптомите и отново лечение;

9- нови паник атаки през 2012, което води до задълбочаване на страха и безпокойството - вече постоянно носите със себе си апаратче за измерване на кр. налягане и аптечка с лекарства, т.е. появява се известна зависимост от паниката;

10- смърт на баба Ви в края на 2013г. след инсулт - събитето по време е свързано с рождения Ви ден, както и с притеснения за майка Ви;

11- хоспитализиране на баща Ви няколко дни по-късно, и още грижи и притеснения - този път за него;

12- следствие на преживяното, общото Ви здравословно състояние се влошава, следват консултации и прегледи при кардиолог и психиатър с назначаване на интензивно медикаментозно лечение, което засилва безпокойството Ви - дали са подходящи лекарствата и какво е психичното Ви състояние, поява на страх от шизофрения и често мислене върху този страх.

Подредих хронологично Вашите житейски обстоятелства, за да погледнете малко по-дистанцирано на това, как 15 години последователни събития, предимно негативни по своя характер могат да доведат психичните Ви ресурси до колапс, подобно на продължителното действие на капка вода върху скала ---

От анализа на житейските събития става видимо:
1- че сте много чувствителен към проблемите на близките, проявяващо се под формата на притеснения, грижа и подкрепа, в трудни за тях моменти.
2- че имате способност да се самоанализирате и да коригирате мисленето и поведението си
/справяне с хазарта/.
Тук мога да добавя, че чувството за вина, което изпитвате във връзка с Вашето поведение към родителите може да допринесе за задълбочаване на недоволството от себе си, засилване на неувереността в качествата Ви и до поява на тревожност.
Продължителното чувство за вина подсъзнателно изисква наказание за личността.
То има позитивен ефект само в аспекта на анализ на ситуацията и поведението и съответно промяна в начина на реагиране.
3- че въпреки трудностите и временнните паузи Вие активно търсите работа.
4- че реагирате психосоматично на трудностите и стреса в ежедневието Ви.

Най-вероятно първата много лека паник атака сте преживели още по време на първата си месторабота, а последвалите житейски преживявания са засилили безпокойството и тревожността, които се манифестират психосоматично като по-ярки и вече по-чести паник атаки.

Живот заедно с родителите Ви има и положителна и отрицателна страна - в случай, че е възможно отделяне от тях, помислете за това.
Вие сте пълнолетен, образован и интелегентен човек и вероятно разбирате колко напрежение може да си спестите, като живеете самостоятелно, защото по-спокойно ще вземате свои собствени решения, без да сте принуден да се съобразявате с мнението на родителите Ви. Така ще избягвате и директните конфликти с тях.
Обмислете всички възможни варианти за самостоятелен живот, това евентуално би помогнало и да се промени настоящето Ви семейно положение.

Страхът Ви от сериозна психическа болест, като шизофрения, е напълно неоснователен, както Ви е казала и лекуващата психиатърка.

Но освен лечението с медикаменти, за овладяването на паническото разстройство препоръчвам психотерапия.
Ако не е възможно да предприемете такава, /а дори и ако се консултирате с психолог/, заниманията с йога, медитация и активен ненаторващ спорт /колоездене, лек фитнес, плуване, джогинг, тенис/ биха подобрили Вашето състояние значително, а след системни занимания да се почувствате наистина дълготрайно добре.

Добре влияе на нервната система комбиниран чай от билки: мащерка, маточина, валериана, глог, мента, дяволска уста, който да се приема ежедневно под формата на запарка няколко месеца - може да се консултирате с фармацевт или фитотерапевт.

Желая Ви успех!
Ели Ноева.

[ageorgiewa]

Здравейте,
Имам един въпрос за майка ми , която е на 75 год.
От около 10 години има тремор на ръцете, но след многото посещения при невролог знаеме само, че не е Паркинсон.
Предполагам, че е наследствен този тремор, защото и вуйчо ми също ги има.
Може ли да ми предложите хомеопатично лекарство и дали ще се повлияе този тремор от хомеопатията?
Благодаря Ви предварително.

[Eli Noeva]

Здравейте,
Съобщавате, че майка Ви има тремор на ръцете и че неврологичните консултации не са показали Паркинсон.
Най-вероятно треперенето е свързано с тревожност, която е следствие от чувство за безпокойство.
В този случай е препоръчително да се открие причината, пораждаща безпокойството и тя може да е осъзнавана от майка Ви, но може да е подсъзнателна и да се проявява симптоматично като тремор.
Какво споделя майка Ви за своите тревоги, за какво се безпокои?
На въпроса Ви има ли хомеопатично средство, повлияващо страха и тревожността - отговорът е да.
В България хомеопатичната практика е уредена със закон и се практикува само от лекари-хомеопати, които предписват хомеопатичните медикаменти.
Аз съм магистър психолог и моята професионална област е психологическото консултиране, терапия и подкрепа, включващи и препоръки за здравословен начин на живот.

Поздрави, Ели Ноева.

[Донка]

Здравейте!От около 12 години имам проблем,който затихва и после се появява отново.Изпитвам страх да излизам от къщи,срах ме е да вървя навън-да не ми се завие свят и да падна.В началото беше по-лесно да се справям с него сама,само с успокоителни -деанксит,валидол,валериана,мента и глог.Мислех си,че проблема идва от кръвното.Преди 7 години се разболях от грип,по пътя за болницата ми се зави свят.Тогава кризата ми продължи 4 месеца,обиколих доста лекари-ходих при невролог,при отоларинголог,правиха ми и скенер на главата-всичко беше нормално.Най-накрая стигнах до психиатър,който ми изписа анафранил,флуанксол и ривотрил.И след като ги пих няколко месеца се оправих.Но страха да вървя навън не изчезна напълно,справях се с него сама.От около 2 г.се разболях от хипотиероидизъм , почнаха световъртежите и замаяността наново.От 2 месеца моят страх се завърна с пълна сила.Посетих психиатъра.Изписа ми анафранил,флуанксол и ксанакс.Осведомих го за лекарствата,които пия-ко-ренитек,метапролол 100,еутирокс. От 4 дена започнах да пия анафранил и флуанксол,но още на втория ден почувствах неразположение-световъртеж и замаяност.Първия път,като ги вземах,се чувствах много добре. Ксанакса още не съм го започнала, тъй като трябва личния ми лекар да ми го изпише, а го нямаше.Въпросът ми е дали неразположенията ще отшумят:ако се дължат на анафранила и флуанксола/ или е трябвало да ги започна заедно с ксанакса.Имам голямо доверие на психиатъра,но просто ми е неудобно да го занимавам с такъв въпрос.

[s_ivelina]

Здравейте!
Имам сериозен проблем, който искам да помогна на татко си.Татко от години е пристрастен към алкохола.всичко това е от мъка и болка по мен,доста го огорчих и с времето започна да пие доста .сега е с високо кръвно и пие лекарства за сърце,диагнозата му е сърдечна недостатъчност и не може да спре да пие.изгониха го от работата щото ходеше пиян,а майка ми е без пенсия и едва свързват двата края.имам бебе на два месеца и след толкова години го виждам усмихнат и щастлив,но за жалост продължава да пие,дори тайно от нас пак пие .отказва болници всичко отказва..има ли някой капки ,хапчета който да му даваме без да знае..доста е лют когато му казваме да не пие,сърди се и започва да крещи..има ли решение .помогнете,искам да му помогна,и да се радва на внучката си без да пие.Благодаря!

[Eli Noeva]

Здравейте Донка,

От писмото Ви получих информация за Вашите оплаквания и за досегашното Ви лечение през последните 12 г.

Освен всички други фактори, и усложненията от една грипна инфекция могат да влошат състоянието на щитовидната жлеза и да причинят промени в нея.

Много правилно сте информирали психиатъра за лечението на щитовидната Ви жлеза, но също така непременно трябва да обсъждате с Вашия ендокринолог всички други психосоматични проблеми, за които Ви предписват медикаментозно лечение с оглед преценка влиянието им върху жлезата.

По правило е необходимо да приемате 3-4 седмици предписаните Ви медикаменти, за да привикнете с тях и да отшумят постепенно неприятните усещания, но споделете вида им с Вашия лекуващ лекар-ендокринолог.

В досегашното лечение симптомите Ви са третирани медикаментозно, но не са разглеждани психодинамично действащите като микротравми преживени от Вас житейски обстоятелства.

Препоръчително е това медикаментозно лечение да се подкрепи с психотерапевтична работа с психолог, в хода на която досегашната песимистична картина да се замести с нейната противоположност - с една по-оптимистична картина.

Това ще Ви даде възможност да се настроите към новото виждане, например че Вашият страх означава, че инвестирате Много Енергия в своя проблем, която всъщност можете да пренасочите към развиване на смелост и увереност за справяне, разширяване на социалните контакти, разгръщане на нови интереси и смелост да осъществите мечтите си.

Запитайте се: "Какво бих правила, когато се освободя от страха и травожнастта си?"

Отговорът на този въпрос естествено изисква да си разработите цели за следващите дни, седмици, месеци, 3-5 години..., свързани с преодоляване на страха и намаляване на притесненията Ви и с реализиране на Вашите намерения, като с малки стъпки поемате своите ежедневни задачи.

Желая Ви успех!
Ели Ноева.

[Eli Noeva]

Здравейте

Злоупотребата с алкохол вреди както на личността и здравето на пиещия, но и на цялото семейство, както и Вие споделяте в писвото си.

Бих Ви препоръчала да се обърнете към личния лекар на вашия баща, да споделите тревогите си и да поискате принудително лечение на алкохолната зависимост на вашия баща в психодиспансер.

Личният лекар би трябвало да Ви информира как да се предприеме такъв престой в психодиспансер, още повече, че има подходящо и ефикасно лечение с медикаменти.

Поздрави, Ели Ноева.

[s_ivelina]

Хубаво е ,че ми давате съвет да го заведем в психодиспансер,обаче има едно друго нещо,че той не иска да приеме .че е алкохолик и се стига до кавги в семейството ни..не иска болници и не приема ,че има нужда от лечение..разбирате ли...и това го знам,че трябва да се лекува,но той самия отказва,,лечение...ТАМ НИ Е ПРОБЛЕМА.

[nana]

Здравейте, на 32 год.съм, преди 10год. срещнах човека с когото живея в момента. В началото на връзката ни той поиска да му разкажа за всички мои връзки, аз излъгах все пак го познавах от 10 дни. След безброй скандали обаче му казах. Проблемът за него беше предната ми връзка с човек от ромски произход. Чух безброй обиди за това каква съм била и пак излъгах че след въпросния човек съм имала още 2 мимолетни връзки. И така нещата отшумяха, ние заживяхме заедно. Аз бях през всички тези години до него, родиха ни се 2 прекрасни деца, правих всичко за да е доволен, нямах приятели и познати/ освен неговите /, излизала съм само с него. И така до момента в който реших да продължа образованието си/междувременно той ми намери и работа/ и ужаса започна, изневерявала съм му, по негови думи много пъти през годините/ което не е вярно не съм си позволила да погледна друг защото знам че е ревнив/ и се стигна до миналото не ме познавал, не знаел нищо за мен / 10 год. съвместен живот / и се почна разискване на стари връзки понеже знам че старата ми връзка му е болното място пак си позволих да не кажа всичко / тук да уточня за нея - започнала 2000 год. края на м. декември, приключила 2003 началото на януари, като през 2001 съм живяла в др. град и не сме се срещали повече от 5 пъти, през 2002 от април до септември въпросния човек е бил извън БГ така че се събират около 7-8м. през които сме се виждали много рядко/,но в един момент не издържах и му казах. И тогава почнаха обидите била съм **** защо съм била с него и т.н. Кой не греши на 20, казвам че съм разбрала грешката си, но се почва какво съм изпитвала към него какво съм чувствала, стигна до там че да ми каже че първото ми дете е от въпросния човек макар че е родено 3 год след запознанството ни. Отидохме да направим ДНК, но лаборантката каза че не е вземала кръв на толкова малки деца и ни придружи до лаборатория на др. етаж, през това време той трябваше да допопълни формуляра когато слезе и той на децата бяха взели кръв а коментара беше " Аз откъде да знам че са взели от двамата" щях да припадна. После тръгна по гледачки, като ми носеше запис от срещите си с тях и започваше пак един тормоз от хиляди въпроси защо така казала гледачката, после прати мен като изискваш запис. Но когато му поисках обяснение / гледачката каза че има др. жена / каза че не било вярно.Кара ме да търся стара колежка /която не съм виждала от 7-8год./ да му кажела имала ли съм гадже преди да се срещнем , че нищо не съм правила за да докажа правотата си и т.н. Дайте ми съвет как да постъпя вече нямам нерви стоим до 3-4 сутринта да разговаряме и да давам обяснения за някакви чувства които не съм сигурна дали въобще ги е имало , това е вече 5 месец. Не издържам и психически загубих желание за всичко, мисля си че самоубийството ми е последен изход, защото ме заплашва че ще ме изгонят от работа, че ще направи всичко за да съм зле, а аз не мога повече искам да се махна, но къде да отида без работа с две деца помогнете ми да изляза от този омагьосан кръг.