Психология и психотерапия

[Eli Noeva]

Здравейте,
Проблемът, който Ви безпокои може да бъде овладян с помощта на лекари от областите Сексология и Неврология.
Препоръчвам Ви и едновременно консултиране с психотерапевт за тежката депресия, за която споделяте.
Желая Ви успех.
Ели Ноева.

[vencislavvv]

Здравейте на всички,аз съм нов в този форум,реших да се регистрирам понеже виждам че много специалисти се включват на помощ с мнения върху хората които пишат тук и бих бил много благодарен ако ми помогне някой да намеря изхода от моята ситуация. Моят проблем датира от около 3 месеца. Имах проблеми в продължение на около две години с гърлото(усещах сухота и чувство за топка в гърлото) и след посещението на различни видове специалисти от УНГ до гастроентеролог и стоматолог,стигнахме до извода че проблема е на нервна почва. Личната ми лекарка ме насочи към психиатър,който изписа флуанксол два пъти дневно по 500мг. След като го пих около 10 дни и нямах подобрение върху проблема с гърлото и започнах да изпитвам замайване и нарушение на съня ,реших да посетя психиатъра отново,като този път той ми изписа ципралекс в доза от половин хаче рано сутрин и спиране на флуанксола. На третия ден след приема,започнах да изпитвам резки без видима причина чувства на депресия,съецебиене,страх и тревожност и отново посетих психиатъра като той в допълнение на ципралекса ми изписа Ксанакс една доза 25мг сутрин половин на обяд и половин вечерта. След приема му тревожостта не се появяваше и след около десет дни посетих отново психиатъра като той ми каза да премахна обедната доза ксанакс. Така и направих,но след два дни тревогите отново започнаха. Тогава вече аз реших че ми е грешна терапията тъй като проблема с гърлото си стоеше на едмо ниво,а аз започнах да изпитвам чувства и усещания които не пожелавам на никого и спрях всичките лекарства в този ден . Оттогаеа насам живота ми се е превърнал в ужас. Нямам настроение за нищо изпитвам страх и депресия ежеминутно,постоянно мисля тези лекарства как ми объркаха живота,нямам концентрация,понякога изпитвам световъртеж и много други изключително лоши чувства;((( Незнам какво да правя незнам как може да изчистя тези вредни ефекти вече около 6-7 седмици се минаха след спирането на лекарствата, но подобрение нямам. Много съм отчаян на 25г съм а вече психиката ми е разбита изключително много.Искам да кажа че след като си изпатих разбрах и от много други хора че са си изпатили от този "лекар" изписва фалшиви диагнози и кара хората да пият лекарства които след това му осигуряват честа и дълготрайна посещаемост. С една дума става за чисто комерсиален човек,който няма понятие от психология най вероятно. А на мен въпроса ми към желаещите да ми помогнат хора е как да се изчистя физически от ефектите които са ми сторили тези медикаменти които се подлъгах да пия;(Като допълнение на проблема искам да напиша че току що разбрах че сокът от грейпфрут не е съвместим с употребата на антидепресанти,а аз не бях предупреден за това нещо и по време на терапията съм пил почти ежедневно около половин литър сок от грейпфрут.

[Eli Noeva]

Здравейте,
Усещането за чуждо тяло в гърлото най-вероятно указва за нарушение в гълтането и т.н. синдром на глобуса.
Синдромът на глобуса представлява несъзнаван отказ нещо да бъде преглътнато.
Срещу какво се съпротивлявате?
Най-важната задача на лигавицата в гърлото се състои в създаване на имунна бариера, която не може да изпълнява своята защитна функция при продължителен емоционален стрес - тогава намалява слюноотделянето и настъпва изсъхване на устата.
В поста си не споделяте за своите преживявания преди две години и какво би могло да отключи проблема с гълтането и сухотата в гърлото Ви.
Възможно е Вашата вежливост да пречи да говорите открито с определен човек/ или с повече / за това, което Ви създава проблем?
Възможно е да сте се научили да поставяте своите потребности на заден план, да избягвате противоречията и да потискате здравословните агресивни тенденции?
Човекът с глобус синдром несъзнавано се отказва да приеме в себе си нещо нежелано и възникналите в този контекст агресивни импулси се насочват към собственото тяло.
Необходимо е психотерапевтична работа с психолог за идентифициране и на причините за Вашето състояние и за преработване на възприятията и реакциите.
Препоръчвам също и консултация с ендокринолог за оглед на щитовидна жлеза.

Желая Ви успех!
Ели Ноева.

[Eli Noeva]

Здравейте,
Усещането за чуждо тяло в гърлото най-вероятно указва за нарушение в гълтането и т.н. синдром на глобуса.
Синдромът на глобуса представлява несъзнаван отказ нещо да бъде преглътнато.
Срещу какво се съпротивлявате?
Най-важната задача на лигавицата в гърлото се състои в създаване на имунна бариера, която не може да изпълнява своята защитна функция при продължителен емоционален стрес - тогава намалява слюноотделянето и настъпва изсъхване на устата.
В поста си не споделяте за своите преживявания преди две години и какво би могло да отключи проблема с гълтането и сухотата в гърлото Ви.
Възможно е Вашата вежливост да пречи да говорите открито с определен човек/ или с повече / за това, което Ви създава проблем?
Възможно е да сте се научили да поставяте своите потребности на заден план, да избягвате противоречията и да потискате здравословните агресивни тенденции?
Човекът с глобус синдром несъзнавано се отказва да приеме в себе си нещо нежелано и възникналите в този контекст агресивни импулси се насочват към собственото тяло.
Необходимо е психотерапевтична работа с психолог за идентифициране и на причините за Вашето състояние и за преработване на възприятията и реакциите.
Препоръчвам също и консултация с ендокринолог за оглед на щитовидна жлеза.

Желая Ви успех!
Ели Ноева.

[ydosev]

Здравейте,

На 22 години съм и като дете страдах от така нареченият сумнамболизъм (нощно време, ставах от леглото и започвах да се движа из дома, като с това и плачех и на глас все съм казвал, че ме е страх от различни неща и съм ридаел, като с това и на другия ден нямах спомени за случката), но това след пубертета отшумя. Преди дни ми се случи ситуация, като в съня си се стреснах, станах нервен, целият треперех от страх и дълго време, след като приех хапче - мента, глог и валериан, не можах да заспя и ми се искаше да изляза навън и да не се прибирам. Не мога да определя, от какво се стреснах и на какво се дължи, това.
Можете ли да ми дадете съвет, това опасно ли е и има ли нужда от притеснение.

Ще съм благодарен, ако ми съдействате.
Лек и спорен ден!

[Nadinka]

здравейте, ще се радвам да изкажете Вашето мнение по моят въпрос. Имам детенце на една година и половина, от началото сама се грижа за нея, баби не помагат, таткото си ходи на работа. В началото приемах много зле безсънните нощи, чувствах се уморена,имах главоболие, повръщах, но с времето свикнах и на безсънните нощи. Ако съм имала такава нощ, няма проблем, ставам и започва забързаното ежедневие- разходки, хранене, игра, приспиване и т.н. Има и вечери в които спи, но от половин година вече аз не мога да спя. Започнах да пия едни хапчета, но с времето и те май вече не действат,но все пак продължавам да ги пия, защото се въртя 2 часа, но все пак заспивам. Енергия не ми липсва, но явно ми е и в повече. Чувствам, че искам да съм по спокойна, да усещам спокойствие, да действам спокойно и бавно, да не бързам както правя сега. Това е единия ми проблем - Безсънието.
Другия ми проблем е страхът, когато съм сама с малката вечер в късните часове, някой да не дойде в къщи, някой да не чукне на прозореца или на вратата. Този страх го имах и преди да забременея. Ходих на психиатър, беше ми предписан антидепресант и нещата се оправиха. Може би и той много помогна да забременея, защото с него се чувствах щастлива, спокойна. Когато родих и детенцето беше още бебе нямах никакви страхове. Таткото тогава закъсняваше от работата, прибираше се към 23-24ч. но не ме беше страх. Сега предстои същото такова закъсняване от работа и не знам как ще изкарвам вечерите. Понеже живея в малък град и тук няма психолог, а и не мога да пътувам, за да се срещна с такъв, Моля за Вашето мнение и ако се налага съм готова да посетя психиатър. Благодаря!

[Eli Noeva]

От поста Ви разбирам, че в детските Ви години се е случвало да ходите на сън и че с израстването това съсояние вече е преодоляно.
Ситуацията, която скоро Ви е притеснила - с внезапното нощно събуждане и дискомфорта, който сте преживели, има отношение към предишното вече отшумяло ходене на сън, т.е. у Вас се е породил несъзнаван страх от връщането на сомнамбулизма.
От една страна то вече е много далеч от Вас, от друга - фактът, че помните всички детайли и усещания от нощта доказва, че причината е съвсем друга.
Това може да е следствие от псипическа или физическа преумора или изтощение, след боледуване или начало на грип, след прием на някакво вещество - лекарствено или друго, след преживян стрес...
Ако това състояние е единично, може да помислите как да си отпочинете, за да се възстновите.
Ако се повтаря често или периодично, е необходимо да споделите с личния си лекар своите симптоми.
Възможно е преживяването през нощта да е предизвикано от някави взаимоотношения с други хора, или от нещо, преживяно в миналото или от мислите за бъдещето, които също могат да са свързани със страх и емоционално натоварване.
Пийте повече чай от мента, ако пушите - намалете цигарите и започнете да се занимавате системно със спорт - бягане, колоездене, разходки на чист въздух.
Общувайте с хора, които са с оптимистичен и ведър характер.
Придържайте се към 8-часов сън, не гледайте натоварващи филми и предавания, избирайте такива, които Ви носят не само приятна, но и полезна информация,
Желая ви успех.
Ели Ноева.

[Eli Noeva]

Здравейте Надинка,
Нарушенията в съня при заспиване са причинени от грижите за вашето малко детенце, както и Вие самата пишете.
Формирали сте навик да спите по този начин - недостатъчно, винаги нащрек и готова да се грижите като предана и отдадена майка.
Това хронично недоспиване ви идва в повече - както и вие ми пишете и следствието от него е, че не се чувствате спокойна, че има постоянно напрежение - като фон у вас, че сте по-често припряна и забързана в ежедневните си задачи.
Ще имате и много други безсънни нощи около израстването на детето - заради зъбките, възможни простудни състояния по-късно...
Затова използвайте всяка възможност да си отпочинете чрез сън - например, когато детето спи през деня - правете го и Вие.
Планирайте по-грижливо своето натоварване и времето за почивка и възстановяване, още повече, че не можете да разчитате на странична помощ.
А Вие като майка и съпруга ще имате нужда от добро здравословно състояние и висока енергетика и в бъдеще, а това може да го постигнете чрез разумно дозиране на работата, грижите и отдиха Ви.
Това, че живеете в малко населено място не Ви дава възможност да се консултирате с психолог, но бихте могли да си купите книга за автогенен тренинг, и да намалявате напрежението в тялото и ума си чрез тази техника, която се овладява много лесно..
Слушайте музика, която по Ваша преценка Ви действа успокояващо.
По възможност взимайте топъл душ вечер, пийте чай от мента през деня, чаша топло прясно мляко с мед вечер.
Вече е много по-топло и подходящо за разходка - заедно с детето прекарвайте колкото се може повече време на чист въздух.
Освен всичко друго е възможно да постъпва недостатъчно количество кислород във вашите клетки.
Практикувайте тези съвети 1 месец и след това отчетете постигнатите позитивни резултати и продъжете.
Винаги можете да отново да приемате лекарства, така, че първо опитайте без тях.

Относно страховете Ви - възможно е те да произхождат от факта, че сте предимно сама с всички грижи за дома и детето Ви, че нямате възможност да се обърнете за помощ към друг човек - баби, близки, както и с отсъствията на съпруга Ви вечер, свързани с неговото работно време.
Това значително ще се промени, когато детето поизрасне и започнете да общувате вербално с него много по-активно.

Поздрави, Ели Ноева.

[kesten70]

Не зная как да започна .Аз съм на 44 години оперирана съм от възли и щитовидната ми жлеза я няма .От две години нещо започна да ми се вие свят като изляза навън да ми е напрегнато да имам вълни топли.Първо си направих пак изследвания за щитовидната жлеза и там ми казаха ,че трябва да намаля ел тироксина, че съм имала пренасищане.На малих го ,но пак имах тия признаци отидох на невролог предписаха ми деанксит за сега вече съм на 1 сутрин само и ривотрил половинка само сутрин като аз си го намалих вече на 1/4,но явно тея лекарства не ми помагат имам страх все още да излизам сама едвам ходя на работа имам дни който не мога да тръгна карам съпругът ми да ме кара до работата ми Ходих и на гинеколог понеже започна да имам обилно кръвотечение и много силни болки и той ми каза ,че това са първите критически признаци.Не зная на къде да ходя за да се стабилизирам без някакви силни медикаменти.Явно съм с паническо разстройство.Спя си спокойно иначе непробудно вечер до пазара мога да ходя и сама ,но на по далечно място ми става зле.Дай те ми съвет какво да правя .

[vesinci]

Здравейте историята ми е малко дълга но вече не знам към кого да се обърна за помощ преди 7-8 години за първи път се сблъсках с паническото разтройство тогава припаднах глътнах си езика и добре че баба ми мее чула при падането и ми е извадила езика и от тогава имах страх да оставам сама но го преодолях за около 2 месеца всичко мина и започнах пак да си водя нормален живот тогава но преди 3 години една жена припадна пред мен и аз се уплаших много в този период ми се случваха и много промени в живота забременях отидох в друг град после се роди детето недоспиване малко кавги с мъжа ми и реших да тръгна на фитнес не ядях не спях и се започна от време на време изтръпване в ръцете и устата ми се схващаше,един път ми стана черно пред очите и сумати време не виждах започнах да се чувствам на няколко пъти се едно всичко около мен е нереално и като ми говорят аз отговарям но после си мисля боже как го отговорих без да съм го мислила а си говоря нормално не говоря глупости тогава отидох при невролог които така ме оплаши че цикъла ми тръгна 13 дни по рано като ме искара че може би имам множествена склероза за щастие нямам правиха ми ядреномагнитен резонанс всичко е точно но всичко това ми се натрупа и когато припадна тази жена явно нещо се отключи в мен и на другия ден бях на разходка с детето когато изведнъж сърцето ми започна да бие много силно прималя ми и просто седнах на тротоара от тогава не излизам почти навън развих и агорофобия и дома ми стана моя затвор а преди това се прибирах у дома само да спя пих какви ли не антидепресанти ривотрил,дианксит,серопрам,ксанакс,дори едно предписано ми от лекар в австрия от което от половин хапче имах чувството че умирам и сега вече година не пия нищо водих и терапия с психолог и с енерготерапевт и малко живнах за няколко месеца излизах бях добре от ноември до януари имах пак кризи но леки и от февруари месец пак се започнаха да се усилват до преди малко повече от месец детето ми тръгна на градина там и тя се уплаши и неще и да чуе за градината сега започна да се буди нощем с крещяне ужасяващо прави ми и алергии и се наложи да ходим в спешното там пък видях хора на носилки и от тогава моя ад пак се почна изпитвам адски ужас и всяка секунда съм под напрежение че нещо ще и стане или на нея или на мен и че ще трябва да отида пак в онова отвратително място спешното много се оплаших тогава изпаднах в паника беше ужасно сега ходя и на зъболекар вманиячих се в зъба си и постоянно чакам да ме заболи и се нагласям постоянно ако стане нещо как ще отида до зъболекарката изпитвам ужас да не се изложа пред нея да изпадна в паника.Лошото е че преди бях им свикнала на кризите и започнах да не им обръщам толкова внимание но сега ми се случват нови осешания който много ме плашат започва да ме боли много корема да ми се гади силно силна тахикардия пак въпреки лекарството за тахикардията и краката ми стават гумени направо мускулите ми се вцепеняват и имам чувството че няма да ме удържат.Искам да ви попитам как да се справя с тази агорофобия и как да престана да се страхувам от места на които има хора винаги мее страх да отида на такова място защото си мисля че ще припадна и ще се изложа пред хората или че ще започна да говоря глупости изпитвам адски ужас да не полудея от няколко дни се плаша от най малкото нещо и изпадам в адски силна паника не мога да спя сънувам кошмари постоянно и ми е трудно да се концентрирам как да се справя без да пия пак тези отвратителни лекарства от които само се чувствах все по зле но не и по добре не искам пак в този омагиосън кръг опитвам се да се боря сама с себе си постоянно не се отказвам малко или много опитвам да преборвам страховете си но на моменти просто нямам сила и се предавам се едно тялото ми е някакво немощно и нямам сила и желание дори да стана.Най-много ме е страх от места на които немога да изляза бързо или ако припадна да няма хора и да може докторите да стигнат до мен а пък в същото време като ида на лекар пак изпадам в паника какъв е този ужас незнам .Благодаря ви предварително!
Забравих да кажа на 26 години съм.Мисля че при мен има и наследственост защото баща ми от 20 години си е има страховата невроза и е на рвотрил от тогава.Дали е възможно да е наследствено и как да се справя с този ад без да приемам лекарства.