Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[Pavlina.1978]

Здравейте! От близо година половина страдам от така неприятното заболяване ОКР. В началото мислех , че имам проблем с паметта и доста се притесних, защото мислех , че не помня скорошните си действия и сигурно се разболявам от алцхаймер. Но след преглед при личната си лекарка разбрах, че проблема ми не е от паметта. Тя ми даде направление за психиатър мислейки , че може би съм в депресия. Психиатъра ми каза , че най- вероятно болестта ми е Обсесивно- компулсивно -разтройство и ми предписа пароксетин , който пих доста време , но от него нямаше кой знае какъв ефект. Записах си час и при психо-терапевт. Той също потвърди тази диагноза , но след няколко сеанса и при него нямаше кой знае какъв ефект. Направо съм се отчаяла . Не мога да върша нормално никакви ежедневни неща , но с къпането проблема ми е най- голям . Преди стоях с часове в банята мислейки , че не съм се изкъпала и повтарях по няколко пъти . Сега карам мъжа ми да влиза с мен в банята и да ми помага за да не стоя с часове , но докога ще продължавам по този начин. Омръзна ми да преповтарям и препроверявам действията си и постоянно да се чувствам тревожна и нещастна! Доста е изморително , а и постоянно ми се плаче.Като , че ли някой друг ръководи мислите и действията ми . Изчетох много литература за тази болест , но не мога да се справя с нея. Имам чувството , че няма лечение. Моля за отговор . Благодаря предварително!

[Pavlina.1978]

Здравейте! От близо година половина страдам от така неприятното заболяване ОКР. В началото мислех , че имам проблем с паметта и доста се притесних, защото мислех , че не помня скорошните си действия и сигурно се разболявам от алцхаймер. Но след преглед при личната си лекарка разбрах, че проблема ми не е от паметта. Тя ми даде направление за психиатър мислейки , че може би съм в депресия. Психиатъра ми каза , че най- вероятно болестта ми е Обсесивно- компулсивно -разтройство и ми предписа пароксетин , който пих доста време , но от него нямаше кой знае какъв ефект. Записах си час и при психо-терапевт. Той също потвърди тази диагноза , но след няколко сеанса и при него нямаше кой знае какъв ефект. Направо съм се отчаяла . Не мога да върша нормално никакви ежедневни неща , но с къпането проблема ми е най- голям . Преди стоях с часове в банята мислейки , че не съм се изкъпала и повтарях по няколко пъти . Сега карам мъжа ми да влиза с мен в банята и да ми помага за да не стоя с часове , но докога ще продължавам по този начин. Омръзна ми да преповтарям и препроверявам действията си и постоянно да се чувствам тревожна и нещастна! Доста е изморително , а и постоянно ми се плаче.Като , че ли някой друг ръководи мислите и действията ми . Струва ми се , че това е най - мъчителната болест. Като , че ли вече не съм АЗ , а най много искам да си бъда както преди - защо не мога? Мъча и хората около себе си. Понякога ми се иска и да не съм жива вече. Изчетох много литература за тази болест , но не мога да се справя с нея. Имам чувството , че няма лечение. Моля за отговор . Благодаря предварително!

[rosendimitrov]

Здравейте д-р Тодорова!
На 17 години съм и имам следния проблем. Обсебен съм от косата си, по-точно от мисълта от оплешевяване. Всеки ден мисълта ми е насочена в нея, дърпам я , постоянно ръката ми е в нея, падне ли косъм се ядосвам и се отчайвам. Самочувствието ми намалява с всеки паднал косъм. Обсебен от мисълта за косата, забелязвам, че съм станал много по-агресивен към приятелите и родителите си, постоянно съм нервен и не съм уверен в себе си. Страх ме е, че ако изгубя косата си всички ще ме избягват и няма да бъда харесван. В последно време не излизам много, затварям се у дома и постоянно мисля за косата си. Може да ви се стори смешно, но дори я сънувам . Опитвам се да споделя с родителите, с приятели за проблема ми, но няма разбиране от тях .
Много съм объркан и се надявам да ми помогнете, че съвсем ще полудея.

Благодаря Ви!

[Galina Todorova]

Здравейте д-р Тодорова!
На 17 години съм и имам следния проблем. Обсебен съм от косата си, по-точно от мисълта от оплешевяване. Всеки ден мисълта ми е насочена в нея, дърпам я , постоянно ръката ми е в нея, падне ли косъм се ядосвам и се отчайвам. Самочувствието ми намалява с всеки паднал косъм. Обсебен от мисълта за косата, забелязвам, че съм станал много по-агресивен към приятелите и родителите си, постоянно съм нервен и не съм уверен в себе си. Страх ме е, че ако изгубя косата си всички ще ме избягват и няма да бъда харесван. В последно време не излизам много, затварям се у дома и постоянно мисля за косата си. Може да ви се стори смешно, но дори я сънувам . Опитвам се да споделя с родителите, с приятели за проблема ми, но няма разбиране от тях .
Много съм объркан и се надявам да ми помогнете, че съвсем ще полудея.

Благодаря Ви!

Здравейте,
Най-вероятно вашият проблем е свързан с преживян продължителен стрес и повишена тревожност. Възможно е да се касае за невротично разстройство, наречено трихотиломания. За да разберете точно какъв е проблема се консултирайте с психолог и психиатър. Опитайте се да убедите родителите си, че колкото по-рано потърсите професионална помощ, толкова по-бързо ще се справите с проблема. За съжаление не мога да ви помогна без да сме се видели и разговаряли. Тези проблеми не се решават с въпроси във форума. От тук мога само да ви насоча и да ви дам съответни препоръки. Пожелавам ви успех!

[Eli Noeva]

Здравейте Павлина,
От писмото Ви разбирам, че имате поставена диагноза ОКР от около една година с назначено медикаментозно лечение
Това състояние нарушава Вашето нормално функциониране в ежедневието, което Ви причинява отчаяние, умора и тревожност.
Определяте като най-голям проблемът с къпането и имате усещане за външен контрол върху мислите и действията Ви.
Обсесиите и компулсиите могат да бъдат наистина много мъчителни - една от причините е, че хората напълно осъзнават своите натрапливости, но не могат да се справят заради "зациклянето": т.е. човек непрекъснато моноторира изхода от действието и се връща все в началото.
Бих Ви помолила да се върнете в мислите се преди началото на това състояние и да си спомните: Какво се случи във Вашия живот - с Вас или с друг човек?
Има ли подобни психични състояния при вашите родители или други членове на семейството Ви?
ОКР се овладява с Когнитивно Поведенческа Терапия плюс медикаменти, като подобрението ще настъпи след 6 - 8 седмици.
Вече сте приемали пароксетин, но дали сте минали такава терапия?
Нормалната семейна среда е от голямо значение, затова участието на съпруга Ви помага да излизате от зациклянето.
Друго важно нещо е да се занимавате с дейност, където да се чувствате оценена.
Проблемът ще е далеч от Вас, когато можете да работите, да обичате и да се наслаждавате.
Необходимо е да започнете да приемате, харесвате и обичате себе си такава, каквато сте, да разпръсквате тази обич около себе си, да изградите себеуважение и самочувствие, да не правите ненужни сравнения между себе си и другите, да се ангажирате активно с личното си щастие, а не да чакате то да дойде при Вас, да не сте "дете на обстоятелствата".
Тогава ще забележите и позитивните промени.
Знанията и уменията, които са Ви необходими, за да се освободите от страданието си и да се справяте в ежедневието, можете да овладеете с помощта на психолог, който владее Когнитивно-поведенческа терапия.

Поздрави, Ели Ноева

[ani074]

Здравейте,
Получавах панически пристъпи, но след като започнах да приемам Ципралекс 10 мг. пристъпите изчезнаха и в момента се чувствам нормално, но ме е страх, че ако го спра пристъпите ща започнат отново. Може ли да се замени с някакъв друг медикамент за който няма да е необходима рецепта и естествено след време да го махна и него?

[Eli Noeva]

Здравейте,
Към настоящия момент пристъпите Ви са овладени с помощта на ципралекс.
От колко време го приемате?
Спирането на медикамента може да стане в съответствие със схемата, определена от лекуващия лекар.
Вашият страх от рецидив след това е напълно разбираем, като се имат предвид изживените мъчителни моменти по време на пристъпите.
Точно затова трябва да знаете, че след прекратяване на медикаментозното лечение, тези състояния могат да се овладяват и предотвратяват с:
- когнитивно поведенческа психотерапия;
- дихателни техники;
- релаксиращи, визуализиращи и др. техники.
Този вид лечение трябва да започне 3-4 седмици преди да спрете приема на ципралекс и да го продължите до 6 месеца.
През тези 6 месеца ще се научите да дишате бавно и дълбоко и да освобождавате безпокойството, да се възстановявате с автотренинг, да спирате автоматичните мисли - вътрешния диалог и как да повишите увереността в своите сили.
Тези нови знания и умения ще Ви осигурят живот без медикаменти.
Поздрави, Ели Ноева

[Елена 123]

Здравейте,
Аз сам на 29 г.имам депресия или поне така ми казаха специалисти.Преди 10г. ми изписаха Сероксат и Ривотрил и досега вече 10 години ги пиех,но ги спрях както си му е редът при психиатър по схема.Сероксата го спрях преди 6 месеца,а Ривотрила преди 3 месеца вече станаха,но положението никак не е розъво.Всичко беше добре докато не започнах да спирам Ривотрила.Ходих на психиатър,но не помогна(каза,че съм имала проблеми със самочувствието и физическите ми проблеми били от ниска самооценка,била съм объркана и да изчакам те нещата щели сами да се наредят),направих си изследване на щитовидната жлеза,но сам в перфектна норма.Усещах едно напрежение в стомаха (сякаш непрекъснато правех коремни преси) докато не отидох на море и вече там стана ужас.От целия ми престой нямах един ден в който да не ми е лошо.Усещам сякаш лимфните жлези са ми подути,едно налягане към ушите,тежест в задната част на тила,замаяност,изтръпване на крайниците,спя много неспокойно-леко,разплаквам се много лесно и при хубаво и лошо(много убострена емоционалност),когато легна на една страна сякаш сърцето ми ще се пръсне,пулсът ми се ускорява.Искам да попитам дали е нормално след такъв дълъг прием на медикаменти нещата да са така(не съм пила антидепресантите дори и при криза-само валерян и глог на капки,но не помагат),да ли съм за психиатър и евентуално да ми кажете какви изследвания да си направя,защото моят личен лекар не може да ме насочи, а на мен вече взе да ми омръзна да ходя по лекари и никъде нищо,все съм здрава.Всеки ден мисля какво изследване да си направя само и само да не се върна към лекарствата и да се открие причина или някакво решение,но не и депресията от преди 10 години.Благодаря предварително!

[anniivanova]

Здравейте д-р Тодорова ще се радвам на вашия професионален отговор, жена съм на 31год.имам дете на близо 3год., аз го гледам вкъщи/ трудно дете е/, със съпруга ме се караме постоянно, той е много нервен, на няколко пъти тази година вдигах кръвно не много 140/90, чувствам се много зле напоследък, не мога да спя добре, гади ми се, напрегнато ми е постоянно, минелата седмица имах няколко дни силно главоболие, но вече почти отмина /боли ме малко/, В петък ходих на невролог прати ме веднага на скенер, а после на ямр- всичко нормално, ходих и на кардиолог ЕКГ е добре, но сега съм силно притеснена, защото имам от 2 дни изтръпване от лявата страна на устните и бузата/ изтръпнала ми е и понякога го усещам като бодежи с иглички, също така и по ръцете/, а от вчера ми е изтръпнала брадичката и ме боде като с иглички. Моля ви кажете дали е на нервна почва и какво трябва да взема. БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ОТГОВОРИТЕ.

[Eli Noeva]

Здравейте Елена,
От писмото Ви разбирам, че сте имали диагноза депресия и сте били лекувани 10 г., че вече не приемате двата медикамента, а след спиране на Ривотрила сте почувствали физически и психически дискомфорт, че сте изследвали щитовидната си жлеза и тя функционира в нормата.
Питате дали е възможна появата на промени в настроението и в тялото след толкова дълго лечение и какви други изследвания бихте могли да си направите?
Първо нека Ви поздравя за това, че не искате да се върнете отново към лекарствата и депресията.
Ако се бяхте обърнали към психолог 3-4 месеца преди да спрете лечението със Сероксат и Ривотрил, Вашето състояние можеше да бъде значително подобрено.
Тъй като не съобщавате нищо за консултиране с психолог, следователно това не се е случило до настоящия момент.
Бихте могли да помислите за такава възможност - да потърсите практикуващ психолог или център за психично здраве, където:
- ще се обсъдят страховете и тревогите Ви;
- ще се работи с мислите и емоциите;
- ще се променят начините за отреагиране и за справяне в ежедневието.
Необходимо е:
- да се идентифицират нездравословните негативни мисли и действия и да се заместят с по-здравословни;
- да се изследва стреса, тревожността и проблемните модели на поведение;
- да се подобрят уменията за общуване и да се повиши самооценката Ви;
- да се постигне ново равновесие на телесните системи, с помощта на релаксиращи и дихателни техники, съчетани с подходяща системна физическа активност и здравословно хранене.
Може да участвате и в групова терапия за хора с проблеми, сходни на Вашите.
Може да обсъдите с личния си лекар възможността да се направят кръвни изследвания за оценка състоянието на черния дроб, бъбреците и надбъбречните жлези, за анемия или инфекции, които могат да причиняват депресивни симптоми.
Поздрави, Ели Ноева.