Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[Galina Todorova]

Здравейте д-р Тодорова ще се радвам на вашия професионален отговор, жена съм на 31год.имам дете на близо 3год., аз го гледам вкъщи/ трудно дете е/, със съпруга ме се караме постоянно, той е много нервен, на няколко пъти тази година вдигах кръвно не много 140/90, чувствам се много зле напоследък, не мога да спя добре, гади ми се, напрегнато ми е постоянно, минелата седмица имах няколко дни силно главоболие, но вече почти отмина /боли ме малко/, В петък ходих на невролог прати ме веднага на скенер, а после на ямр- всичко нормално, ходих и на кардиолог ЕКГ е добре, но сега съм силно притеснена, защото имам от 2 дни изтръпване от лявата страна на устните и бузата/ изтръпнала ми е и понякога го усещам като бодежи с иглички, също така и по ръцете/, а от вчера ми е изтръпнала брадичката и ме боде като с иглички. Моля ви кажете дали е на нервна почва и какво трябва да взема. БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ОТГОВОРИТЕ.

Здравейте,
Искам да уточня, че аз съм психолог и психотерапевт и нямам касателство с медикаментозно лечение. То се назначава от медицинско лице след поставяне на съответна диагноза. Би било безотговорно от моя страна да ви дам препоръки как да се лекувате, като всъщност вие не споменавате нищо за вашата диагноза. Може да става въпрос за вид тревожно разстройство със соматични прояви, но може и да е физиологичен проблем Препоръчвам ви да посетите психиатър, който да определи дали проблема е невротичен и да ви назначи съответно лечение. Не разчитайте само на медикаменти, а посетете и психотерапевт, който ще ви помогне да се справите с проблемите в дългосрочен план. Пожелавам ви успех!

[kamelia_ivelin]

piq cipralex ot 10 mg iskam da popitam kolko cipralex ot 10 mg na kolko siropram 20 mg se ravnqva zashtoto bili na edna i sashta osnova

[Eli Noeva]

Здравейте Камелия,
Отговор на този въпрос може да получите от лекуващия си лекар - този, който е назначил лечението с Ципралех.
Като психолог не предписвам лечение с медикаменти.
С уважение, Ели Ноева.

[feri]

здравейте доктор Галина Тодорова. аз съм на 37.години и страдам от много тежка депресия.Малко ще ви разкажа за болестта.От преди 15 години за първи път се разболях в продължение на 1 година седях в стаята си не излизах пушех и пиех само кафе.Не исках никой да разбира какво става с мен след 1 година се оправих без лекарства след 2 години пак попаднах в депресия.Пак 1 година изкарах в това положение.И след 5 години пак попаднах.Ходих на лекар изписаха ми хапчета анифранил 25 мл флаксол о,5 мл и ривотрил 0,2 мл започнах да пия хапчетата и след 10-15 дни се оправих.И така 5 години.Сега пак съм в много тежка и силна депресия.Имам всички познати симптоми на депресията.Просто тия лекарства където ги пиех изведнъж спряха да ми помагат.Сега пия от 20 дни Лепонекс 25 мл Сперидан 2 мл от него пия 1 мл вечери Есцитизан 10 мл сутрин и вечер и Ривотрил но нищо нестава.Въпросът ми е дали има заместител на Флаксола и Анифранила или да вдигна дозата на Флаксола и Анифранила. ЧАКАМ ОТГОВОР С НЕТЪРПЕНИЕ.

[Galina Todorova]

здравейте доктор Галина Тодорова. аз съм на 37.години и страдам от много тежка депресия.Малко ще ви разкажа за болестта.От преди 15 години за първи път се разболях в продължение на 1 година седях в стаята си не излизах пушех и пиех само кафе.Не исках никой да разбира какво става с мен след 1 година се оправих без лекарства след 2 години пак попаднах в депресия.Пак 1 година изкарах в това положение.И след 5 години пак попаднах.Ходих на лекар изписаха ми хапчета анифранил 25 мл флаксол о,5 мл и ривотрил 0,2 мл започнах да пия хапчетата и след 10-15 дни се оправих.И така 5 години.Сега пак съм в много тежка и силна депресия.Имам всички познати симптоми на депресията.Просто тия лекарства където ги пиех изведнъж спряха да ми помагат.Сега пия от 20 дни Лепонекс 25 мл Сперидан 2 мл от него пия 1 мл вечери Есцитизан 10 мл сутрин и вечер и Ривотрил но нищо нестава.Въпросът ми е дали има заместител на Флаксола и Анифранила или да вдигна дозата на Флаксола и Анифранила. ЧАКАМ ОТГОВОР С НЕТЪРПЕНИЕ.

Здравейте,
Съжалявам, но аз не съм медицинско лице, а психотерапевт и не мога да ви помогна относно медикаментозното лечение. Би било добре да потърсите помощ и от професионален психотерапевт и да не разчитате само на медикаменти, защото психолога е този, който ще ви помогне да се справяте и без лекарства. Пожелавам Ви успех!

[krass67]

ЗДРАВЕЙТЕ НА 42 ГОДИНИ СЪМ .ОТ 16 ГОДИНИ СЪМ С ПАНИЧЕСКО РАСТРОЙСТВО ПОЛУЧИ СЕ СЛЕД РАЖДАНЕТО НА ПЪРВОТО СИ ДЕТЕ .ЛЕКУВАХА МЕ С АНАФРАНИЛ И РИВОТРИЛ ТАКА 4-5 ГОДИНИ НО СПРЯХ ЛЕКАРСТВАТА ОТ САМО СЕБЕ СИ ЗАЩОТО СЕ ЧУВСТВАХ ПАРЦАЛ И НЕ МОЖЕХ ДА СЕ ГРИЖА ДОБРЕ ЗА ДЕТЕТО СИ ДОБРЕ ЧЕ БЕШЕ МАЙКА МИ .СЛЕД ТОВА НЕЗНАМ КАКВО СЕ СЛУЧИ НО АЗ БЯХ ДОБРЕ ВСЕ ЕДНО НИЩО НЕ Е ИМАЛО .ТАКА 2 ГОД. ЗАБРЕМЕНЯХ СЪС ВТОРОТО СИ ДЕТЕ РОДИХ НОРМАЛНО ВСИЧКО БЕШЕ ДОБРЕ НЕ МИСЛЕХ ЗА СТРАХОВЕТЕ СИ .НО КОГАТО МАЛКАТА СТАНА НА 1 ГОД .МАЙКА МИ ПОЧИНА ВНЕЗАПНО И ОТ ТАМ ВСИЧКО НА НОВО И ДО ДЕН ДНЕШЕН ВЕЧЕ 8 ГОД .СЕ ВЪРТЯ В ЕДИН ОМАГЬОСАН КРЪГ .ХОДИХ НА НЕВРОЛОЗИ СКЕНЕРИ НА ГЛАВАТА ХОРМОНИ ВСЕКИ КАЗВА НИЩО ТИ НЯМА НО АЗ НЕ СЕ ЧУВСТВАМ ДОБРЕ .ПИХ РАЗЛИЧНИ ЛЕКАРСТВА РИВОТРИЛ НЕ ПИЯ ВЕЧЕ 1 ГОД.СЕГА СЪМ НА ЕСЦИТИЛ И КСАНАКС .ПОСТОЯННО МИ Е ЛОШО ВИЕ МИ СЕ СВЯТ СХВАЩАМИ СЕ ВРАТА ГЛАВОБОЛИЕ ГАДЕНЕ ОТПАДНАЛОСТ КАТО СТОЯ ПРАВА ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ ЩЕ ПАДНА КАТО СЕДНА ЗАПОЧВАМ ДА ПОТЪВАМ . КОГАТО ТРЯБВА ДА ИЗЛЯЗА ОТ КЪЩИ САМО ПРИ МИСЪЛТА ЗАПОЧВА ДА МИ СЕ СТЯГА ЦЯЛОТО ТЯЛО .ОПИТВАМ СЕ ДА СЕ СПРАВЯ САМА НО НЕ МОГА .ДАЙТЕ МИ СЪВЕТ КАК ДА ИЗЛЯЗА ОТ ТОВА.

[Eli Noeva]

Здравейте,
От писмото Ви разбирам за дългогодишното Ви страдание и лечение и за това, че имате достатъчно вътрешни ресурси за самостоятелно справяне - когато сте спрели приема на медикаментитите и около 4 години сте живели нормален живот без страхове.
Връщането Ви в омагьосания кръг на паническите атаки е причинено от внезапната загуба на майка Ви и непреработената "траурна криза".
Направените медицински изследвания съвсем естествено са в нормата, защото проблемът не е физиологичен. Разликата е само в новите лекарства, съпътствани от цялата гама негативни усещания.
Какво причинява принципно страховете Ви?
Неудовлетворението от живота, който водите, създава тревожност, а тя от своя страна причинява паник атаки - чрез паническите пристъпи тялото се освобождава от натрупааното в него напрежение.
Една по-продължителна тревожност може наистина да причини това състояние, но тя също изисква и промени в ежедневието и в светогледа Ви като цяло.
Така думата ПРОМЯНА става ключова - защото е необходимо да откриете какво Ви пречи да се чувствате щастлива и от какво да се освободите - от нещата, които не само Ви натоварват, но и налагат ограничения в живота Ви.
Важно е да заживеете в настоящия момент.
Не в миналото - защото то е непроменяемо.
Не и в бъдещето - защото то още не е настъпило.
Единствено възможно е да осъществявате контрол върху самата Вас, като в настоящия момент изберете какво и как да промените в себе си - това могат да бъдат възприятия, мисли, емоции, нагласи, убеждения ... дори светогледа си.
Тази промяна не винаги става бързо или лесно и тук може да ви помогне консултирането с психолог - да се освободите от негативните си усещания и да се научите на т.н. САМОПОМОЩ .
В работата с психолога Вие ще извървите едно нелеко пътуване към себе си, за да се освободите от страховете и другите негативни съдържания и да откриете решенията, от които имате нужда.
Тези решения вече съществуват, а ключът за тях е вътре във Вас.
Опитайте се да си представите, че досегашната ситуация е врата, която има задача да Ви води към нов и важен етап от живота Ви.
Помагащи методи са релаксиращите техники, хипноза, насочена визуализация, дихателни техники и др.
Поздрави, Ели Ноева.

[krass67]

БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ОТГОВОРА .КАТО ЧЕТЯХ ПИСМОТО НЕ ЗДЪРЖАХ СЪЛЗИТЕ СИ И ОГРОМНА БУЦА ЗАСТАНА В ГЪРЛОТО МИ .НАИСТИНА НЕ МОГА ДА ПРЕЖАЛЯ МАЙКА СИ ЗАЩОТО ТЯ МИ БЕШЕ ГОЛЯМА ОПОРА В ТРУДНИ МОМЕНТИ .НЯМА С КОГО ДА СИ СПОДЕЛЯМ БОЛКИТЕ НЯМАМ БРАТЯ И СЕСТРИ БАЩА МИ ПОЧИНА КОГАТО БЯХ НА 15 ГОДИНИ .ИМАМ СЪПРУГ И ДВЕ ПРЕКРАСНИ ДЕЦА И НАИСТИНА ТРЯБВА ДА ГЛЕДАМ НАПРЕД НО НЕ ЗНАМ ЗАЩО НЕ МОГА ДА СЕ СПРАВЯ.ОТНОВО БЛАГОДАРЯ И ПОЗДРАВИ ОТ БУРГАС.

[Eli Noeva]

Половината от Вашата сигурност, от чувството , че се намирате в безопасност е било отнето когато сте били на 15г- - със загубата на баща Ви, с която е трябвало да се справяте и живеете и Вие и майка Ви.
От този момент Вашата майка е трябвало да поеме и ролята на бащата в дома и спрямо Вас - и точно затова връзката между вас двете става много близка - като начин да продължите живота си.
Независимо как се е справяла с това натоварване, тя е имала много важно и специално място в живота Ви - тя Ви е подкрепяла и помагала според силите си , а може би и въпреки тях ....
Така нейната кончина Ви отнема и другата половина от онова чувство за сигурност и безопасност, което е било подкопано преди.
Липсата на брат или сестра до Вас допълват тази празнота.
Не можете да промените миналото, но можете да направите различно настоящето, а оттам-и бъдещето.
Насочете вниманието си към следното.
Сега, когато Вие самата сте майка и то на две деца - имате една много важна задача: Да научите децата си да се обичат, уважават и подкрепят в хода на своя живот - винаги и при всички обстоятелства.
Това взаимно уважение между децата Ви ще донесе много удовлетворение и за Вас самата.
Още повече, че днес семейството Ви е пълно - необходимо е само да започнете да забелязвате и да се радвате на малките неща и да ги увеличавате с всеки изминал ден, така че радостта да стане постоянна част от живота на всички.

[vailet]

Здравейте! Нуждая се от помощ и се надявам да ми помогнете със съвет. Миналата година преживях две неуспешни бременности, съответно в пети и втори месец, които изживях много тежко психически. Тази година отново забременях и вече съм в шести месец, но от самото начало съм в депресия от панически страх да не загубя и тази бременност. Чувствам се ужасно психически. Физически също не съм добре - изпитвам адска болка в таза и крака, което допълнително ме травмира. Имам едно детенце на близо четири години, за което не съм в състояние да се грижа. Това ме убива и много страдам. Затворила съм се в къщи и почти не излизам, крия бременността от повечето ми познати. Непрекъснато ме спохождат негативни мисли и тревоги. Знам, че така вредя на бебето, но не знам как да се справя, по-силно е от мен. Моля за помощ!