Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[Galina Todorova]

Здравейте, искам да споделя какво чувствам. Преди време страдах от агорафобия, след това от социална фобия, бяха ми назначени антидепресанти с които се чувствах страхотно. Забременях и изкарах една спокойна и щастлива бременност без никакви хапчета и сега продължавам така. Мъжа ми започна нова работа и лятото е кампанията им, прибираше се към 22.30-23.00ч,беше ме страх, че сме сами с малката късно вечер и от там започнаха едни страхове, че някой от вън може да ме наблюдава, че може да има някой на вън. Пусках всички щори и пердета,но нещо като хлопнеше и ми се струваше че вратата се отключва, а бяхме се разбрали с мъжа ми преди да се прибере да ми се обажда за да не ме изплаши и така докато се прибереше все ми се причуваше нещо. А живея на такова място където почти съм сигурна, че никой няма да влезе в нас, в двора ни. До нас се намира една къща, изоставена, и като погледна на вън виждам нея- тъмно, мрачно, необитаемо, може би от там идват страховете ми. Мъжа се прибира вече навреме и ми е по спокойно, но когато изляза в остъклението и все гледам към прозореца, сякаш в очакване да видя някаква сянка. Започнах да сънувам, как чувам стъпки и някой се опитва да отвори вратата и се събуждам. Сънувам как съм излязла на двора вечер, на всякъде свети и изведнъж се обръщам и виждам сянка и започвам да бягам към вкъщи и заключвам. Моля да ми кажете защо усещам тези неща, какво трябва да променя в живота си.

Здравейте,
Споделеното от вас ме кара да мисля, че вие сте човек, който непрекъснато се тревожи за нещо. Поставените ви диагнози са категории от тревожните разстройства. Най-характерната черта на агорафобията е тревожността от това да си далеч от дома или далеч от "игурния човек"(обикновено съпруг, партньор, родител). Известно е, че причината за агорафобията е резултат от съчетанието между наследственост и околна среда.
Социалната фобия включва страх от излагане или унижение в ситуации, при които бивате оценяване от другите или трябва да се представите добре.
Ще бъде несериозно да ви дам обективен отговор на въпроса, защото е необходимо да знам много повече за вас, а тази информация се получава в разговор продължаващ повече от час и половина. Бих ви посъветвала да посетите психотерапевт, за препоръчва е да е когнитивно-поведенчески психотерапевт. С него заедно ще разберете откъде идва точно проблема.
Освенй това ефективно ще бъде и практикуването на техники за релаксация и терапия за контрол на паниката. Важно е практикуване на себеутвърждаване и упражняване на социални умения. Може отново да използвате медикаменти. Най-важно е да си намерите добър когнитивен терапевт, който ще ви помогне по-лесно да промените начина си на мислене, който ви кара да се чувствате тревожна и несигурна. Желая Ви успех!

[Eli Noeva]

Здравейте,
Съобщавате за състояние, свързано със системно безпокойство и засилена тревожност, което вече лекувате със Золофт.
Вашата лекарка Ви е информирала, че ще усетите ефекта от него след около 2-4 седмици.
Нежеланите странични ефекти под формата на липса на апетит и бързо отслабване, сънливост и стомашни проблеми би трябвало да намалеят в хода на лечението.
В случай, че дискомфортът е неприятен или продължителен - уведомете лекуващата лекарка, евентуално за смяна на Золофт с друг подходящ медикамент от групата на селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина.
Споделяте, че Вашата лекарка не е запозната с медикамента Лексотан - тя може да Ви предпише друг медикамент, придружаващ приема на Золофт със съответно посходяща дозировка.
За да се чувствате по-различно - бодра и жизнерадостна, е необходимо да водите по-качествен живот, който да Ви носи удовлетворение и спокойствие.
Затова е необходимо да преподредите своите приоритети относно себе си и другите хора около Вас, и Вашите ангажименти и задачи в ежедневието и да поставите на първо място себе си, да насочите вниманието си към удовлетворяване на Вашите собствени потребности и нужди.
Тази необходима промяна може да се осъществи, като осъзнато излезете от схемата на досегашния си начин на живот, т.е. от модела на възприемане, мислене, чувстване и действане, по който сте функционирали до настоящия момент.
Променяйки модела, Вие ще поддържате своята жизнена /психична/ енергия чрез позитивните емоции, които ще са следствие от един нов светоглед за себе си и за света около Вас.
До сега вероятно обстоятелствата са предопределяли нещата от Живота Ви.
Откриването на необходимите решения за промяна са вътре във Вас - позволете си да се окуражите и да ги потърсите, за да се препрограмирате за един по-щастлив и качествено различен живот.
Променете дневния си режим на хранене, натоварване и почивка, движете се активно 3-4 пъти седмично - препоръчителни са джогинг, плуване, каране на колело ..., слушайте музикални произведения, които имат отпускащо и успокояващо въздействие върху Вас, приемайте омега 3 ежедневно.
Обърнете внимание на мислите си и свързаните с тях емоции - когато откриете негативни мисли, заместете ги с по-работещи, по-ефективно позитивни, за да се породят у Вас съответно такива емоционални нагласи и настроения.
Работата с мислите и емоциите е много важна - по възможност можете да посетите психолог, за да се научите ва ги идеитифицирате, овладявате и трансформирате.
Добре е психологът да практикува техника за емоционална свобода, диафрагмено дишане, автогенен тренинг, релаксиращи и визуализиращи техники, хипноза и майндфулнес.
Тази психологическа работа ще подобри значително общото Ви състояние и себеусещане.
Тя трябва да придружава медикаментозното лечение, докато бъде прекратено, след което ще можете да управлявате успешно своите житейски ситуации.
Поздрави, Ели Ноева.

[Nadinka]

Здравейте, искам да споделя какво чувствам. Преди време страдах от агорафобия, след това от социална фобия, бяха ми назначени антидепресанти с които се чувствах страхотно. Забременях и изкарах една спокойна и щастлива бременност без никакви хапчета и сега продължавам така. Мъжа ми започна нова работа и лятото е кампанията им, прибираше се към 22.30-23.00ч,беше ме страх, че сме сами с малката късно вечер и от там започнаха едни страхове, че някой от вън може да ме наблюдава, че може да има някой на вън. Пусках всички щори и пердета,но нещо като хлопнеше и ми се струваше че вратата се отключва, а бяхме се разбрали с мъжа ми преди да се прибере да ми се обажда за да не ме изплаши и така докато се прибереше все ми се причуваше нещо. А живея на такова място където почти съм сигурна, че никой няма да влезе в нас, в двора ни. До нас се намира една къща, изоставена, и като погледна на вън виждам нея- тъмно, мрачно, необитаемо, може би от там идват страховете ми. Мъжа се прибира вече навреме и ми е по спокойно, но когато изляза в остъклението и все гледам към прозореца, сякаш в очакване да видя някаква сянка. Започнах да сънувам, как чувам стъпки и някой се опитва да отвори вратата и се събуждам. Сънувам как съм излязла на двора вечер, на всякъде свети и изведнъж се обръщам и виждам сянка и започвам да бягам към вкъщи и заключвам. Моля да ми кажете защо усещам тези неща, какво трябва да променя в живота си.

Здравейте,
Споделеното от вас ме кара да мисля, че вие сте човек, който непрекъснато се тревожи за нещо. Поставените ви диагнози са категории от тревожните разстройства. Най-характерната черта на агорафобията е тревожността от това да си далеч от дома или далеч от "игурния човек"(обикновено съпруг, партньор, родител). Известно е, че причината за агорафобията е резултат от съчетанието между наследственост и околна среда.
Социалната фобия включва страх от излагане или унижение в ситуации, при които бивате оценяване от другите или трябва да се представите добре.
Ще бъде несериозно да ви дам обективен отговор на въпроса, защото е необходимо да знам много повече за вас, а тази информация се получава в разговор продължаващ повече от час и половина. Бих ви посъветвала да посетите психотерапевт, за препоръчва е да е когнитивно-поведенчески психотерапевт. С него заедно ще разберете откъде идва точно проблема.
Освенй това ефективно ще бъде и практикуването на техники за релаксация и терапия за контрол на паниката. Важно е практикуване на себеутвърждаване и упражняване на социални умения. Може отново да използвате медикаменти. Най-важно е да си намерите добър когнитивен терапевт, който ще ви помогне по-лесно да промените начина си на мислене, който ви кара да се чувствате тревожна и несигурна. Желая Ви успех!

Здравейте, отново, живея в малък град, където идва само психиатър, а съм и с малко дете, което няма на кого да оставя. Така, че ще пробвам с медикамента който използвах и преди - Ципралекс. Защото имам нужда и от нещо което да ме успокой от напрегнатото ми ежедневие. Благодаря Ви!

[keranka]

Здравейте искам да споделя нещо с Вас.Преди 1 год.почина дядо ми и аз много се уплаших,започнаха едни страхове.Беше ме изтрах да излизам сама навън,постепенно всичко преминаваше с помощта на брат ми и близки.Минаха няколко месеца и пак започнах да се страхувам ката оставах сама в къщи,започвах да треперя,ставаше ми лошо и тогава решихме да отида на психиатър.Той ми изписа хапчета Ксанакс.Чувствах ,че ми помагат ,но много спях от тях.Трябваше да ги пия 3 месеца и да ги спря.Това и направих,но като ги спрях започнах да се чувствам пак лошо и психиатърката ми изписа хапчета Есцитазан.Аз си мисля,че не се чувствах добре,защото бях свикнала с хапчетата с мисълта,че като ги пия ми помагат,а като ги спрях започнах да си мисля,че ще се влоша.Сега в момента съм спряла да пия всякакви хапчета и се мъча да ги откажа,защото с хапчета не става да се живее.Искам да ме посъветвате как бих могла да ги забравя по-лесно и да не мисля за тях.Също така не съм сигурна дали съм била за хапчета или за психолог,защото си мисля,че хапчетата са само химия и като ги спреш пак преминаваш в старото състояние.

[Galina Todorova]

Здравейте искам да споделя нещо с Вас.Преди 1 год.почина дядо ми и аз много се уплаших,започнаха едни страхове.Беше ме изтрах да излизам сама навън,постепенно всичко преминаваше с помощта на брат ми и близки.Минаха няколко месеца и пак започнах да се страхувам ката оставах сама в къщи,започвах да треперя,ставаше ми лошо и тогава решихме да отида на психиатър.Той ми изписа хапчета Ксанакс.Чувствах ,че ми помагат ,но много спях от тях.Трябваше да ги пия 3 месеца и да ги спря.Това и направих,но като ги спрях започнах да се чувствам пак лошо и психиатърката ми изписа хапчета Есцитазан.Аз си мисля,че не се чувствах добре,защото бях свикнала с хапчетата с мисълта,че като ги пия ми помагат,а като ги спрях започнах да си мисля,че ще се влоша.Сега в момента съм спряла да пия всякакви хапчета и се мъча да ги откажа,защото с хапчета не става да се живее.Искам да ме посъветвате как бих могла да ги забравя по-лесно и да не мисля за тях.Също така не съм сигурна дали съм била за хапчета или за психолог,защото си мисля,че хапчетата са само химия и като ги спреш пак преминаваш в старото състояние.

Здравейте,
Загубата на близък човек обикновено се понася тежко от всеки човек. Тя е свързана с емоционални, когнитивни и поведенчески промени. Внезапната смърт, може да предизвика реакция на стрес, страх и тревога. Вероятно и с вас се е случило точно това.Стресът, който сте преживели е станал причина за високата тревожност и страх, водещи от своя страна до соматични реакции. Психиатърът правилно е изписал Ксанакс за намаляване на тревожността. Есцитизана е антидепресант, който е имал за цел да ви помогне да балансирате мислите и чувствата си. Обикновено за да има ефект един антидепресант се пие редовно минимум 6 месеца. Не се притеснявайте, антидепресанта не води до зависимост. Идеалната терапия е ако успеете да съчетаете медикаментозното лечение с когнитивно-поведенческа терапия. Психотерапията ще ви научи как да се справяте с автоматичните си мисли и чувства. Ще ви предложи техники, чрез които вие ще се справяте с тревожността и страховете си. Пожелавам ви успех!

[кроки]

Здравей те! Моя проблем е следния - детето ми е на 1г и 10м и посещава ясла от два месеца и не може да свикне.Не знам от лелките ли или защото до сега е бил само с мен и е много привързан към мен? Той не може да ми каже чао и аз да тръгна на някъде,дори да остава с баща си трябва да се скрия за да изляза защото види ли ме че отивам без него реве. Та за яслата - имаше два три дни добре и пак положението ставаше зле.В началото дори повръщаше, спря но през цялото време там е неспокоен,реве,почти даже да не казвам въобще не играе с децата.Според мен и аз си го виждам, че той е по затворен и явно за това.Мисля си и че лелките там не му обръщат много внимание и той още повече се ядосва.А и не говори и не може и той да ми обясни нищо. Говоря му, че там е хубаво да си играе, че мама и тати са на работа и няма кой да го гледа,че трябва да работим за да имаме парички-но той според мен въобще не слуша какво му приказвам. Моля дайте ми някакъв съвет? И друго мислите ли че мога да го заведа лично на психолог, тъй като все още не говори?

[кроки]

и друго за забравих - гледам и аз да съм спокойна защото четох че те усещали - но как да се успокоя като гледам страха в очите му и целия трепери?

[кроки]

Здравей те! Моя проблем е следния - детето ми е на 1г и 10м и посещава ясла от два месеца и не може да свикне.Не знам от лелките ли или защото до сега е бил само с мен и е много привързан към мен? Той не може да ми каже чао и аз да тръгна на някъде,дори да остава с баща си трябва да се скрия за да изляза защото види ли ме че отивам без него реве. Та за яслата - имаше два три дни добре и пак положението ставаше зле.В началото дори повръщаше, спря но през цялото време там е неспокоен,реве,почти даже да не казвам въобще не играе с децата.Според мен и аз си го виждам, че той е по затворен и явно за това.Мисля си и че лелките там не му обръщат много внимание и той още повече се ядосва.А и не говори и не може и той да ми обясни нищо. Говоря му, че там е хубаво да си играе, че мама и тати са на работа и няма кой да го гледа,че трябва да работим за да имаме парички-но той според мен въобще не слуша какво му приказвам. Моля дайте ми някакъв съвет? И друго мислите ли че мога да го заведа лично на психолог, тъй като все още не говори?И друго за забравих - гледам и аз да съм спокойна защото четох че те усещали - но как да се успокоя като гледам страха в очите му и целия трепери?

[lora_97]

Здравеите,незнам от къде да започна ...аз съм жена на 28 г от година и половина имам връзка с мъж н а35г и е страшно ревнивк,оито с всеки изминал ден ме подтиска психически и физи4ески ,като в същото време твърди колко много ме обича и неможе да живее без мен.Каквото и да направя винаги ще намери причина да не е доволен и обвинява мен,имам чувстеото че психиката ми е разбъркана до такава степен че незнам реално кое е правилно и кое не.Тои е н а35г и е страшно ревнив ,с течение на времео ограничи социалните ми контакти до минимум,започна да се изживява като шеф.Караниците ни станаха ежедневие защото аз трудно приех такова отношение спрамо мен,но в краина сметка започнах да му угаждам и да се стремя да става както тои иска ,бах си внушила че причината ев мен.В началото си мислех че аз му давам поводи ,но тои си намира такива за абсурдни неща,от рода на :защо си публикувала тази мисъл във феиса ,или тоя защо ти е харесал пунликацията,защо се гримираш толкова и т.н познатите неща типични за ревнивеца.Обичх го наистина но с този тероро както го наричам ме отблъсна ,и това не е всичко.Посягал ми е 3 пъти,первия беше само шамар пред около 30 човека без да съм му дала повод,обяснението беше че съм изглеждала много красива и съм с е издокарала така за някои друг.Вторият път ме удари няколко пъти след което бях с подсинено око,тогава бяхме на менение че е по добр еда с еразделим,но естесвено му простих с убеждението от негова страна че няма да се повтори.Като цяло ние имаме проблем с комуникацията по между си и то от моя страна смятам 1е е в резултат на неговия натиск,постоянно мисля какво и как да направя че да не съм в грешка .Последният път ме преби,случи се преди около 2 месеца,бяхме заедно в чужбина където тои работи,аз стоях по цял ден затворена в квартирата,единственото ми разнообразие беше разходката до супера с момиче с което тои ме запозна за да не скучая.В последствие обаче тя започна д а го дразни и наща дружба не му се хареса тъи като сме с ебили расхождали с часове.Всяко ме деъствие и стъпка тр да се докладва и така един ден след пордната наша расходка от 2,3 часа тои с еприбра от работа видимо бясен.Нямаше за какво да се хване освен за това че към ориза нямало кисело мляко,как така не съм с есетила че върви с него а съм направила салата крещеики.Аз също му повиших тон след като почна и да ме обижда казах че вече нямам апетит хвърлих си вилицата на масата и в мига в които станах бях посрешната от силен шамар и от серия други в последствие.Поисках да си тръгна тои не ме пусна ,каза ми видя ли какво ме накара да направя ,беше убеден че аз съм го предизвикала .Мого пъти сме обсъждали неговите постъпки и съм го убеждавала че трябва да посети психолог ,че тази ревност е болест и трябва да с елекува по някакв начин.Аз съм изгубила всякаква надежа виждам изхода само с раздяла просто ме е отблъснал до такава степен,а тои продължава да твърди че ако го обичам трябеа да си дадем шанс.Какво ще ме посъветвате като специалист,знам че много хора ще ме нарекат глупачка в случея.

[Galina Todorova]

Здравей те! Моя проблем е следния - детето ми е на 1г и 10м и посещава ясла от два месеца и не може да свикне.Не знам от лелките ли или защото до сега е бил само с мен и е много привързан към мен? Той не може да ми каже чао и аз да тръгна на някъде,дори да остава с баща си трябва да се скрия за да изляза защото види ли ме че отивам без него реве. Та за яслата - имаше два три дни добре и пак положението ставаше зле.В началото дори повръщаше, спря но през цялото време там е неспокоен,реве,почти даже да не казвам въобще не играе с децата.Според мен и аз си го виждам, че той е по затворен и явно за това.Мисля си и че лелките там не му обръщат много внимание и той още повече се ядосва.А и не говори и не може и той да ми обясни нищо. Говоря му, че там е хубаво да си играе, че мама и тати са на работа и няма кой да го гледа,че трябва да работим за да имаме парички-но той според мен въобще не слуша какво му приказвам. Моля дайте ми някакъв съвет? И друго мислите ли че мога да го заведа лично на психолог, тъй като все още не говори?И друго за забравих - гледам и аз да съм спокойна защото четох че те усещали - но как да се успокоя като гледам страха в очите му и целия трепери?

Здравейте,
Детето ви е във възраст, в която до голяма степен осъзнава себе си и околните, поради което се съпротивлява на раздялата и изпробва своите граници. тенденцията, която подтиква детето към другите се развива между 2-3 години. То желае да бъде с другите, проявява интерес към това, което те правят, но неговото поведение все още е предсоциално. На тази възраст детето има потребност от компания, но егоцентризмът и нестабилността на характера все още представляват пречки за развитието на сътрудничество.
Нормалната адаптация към детската градина или яслата може да продължи от една седмица до 1 месец. Понякога, обаче, дори и след този период децата продължават да страдат и да не желаят да посещават детската градина. Обърнете внимание, ако детето ви системно не се храни през деня в детската градина, ако е постоянно потиснато, ако се появят и други признаци на стрес, като събуждане и плач през нощта, напикаване, агресивни изблици. В такъв случай трябва да помислите дали причината не е в самата детска градина. Понякога детето просто не попада на вярното за него място. Тогава една смяна на детското заведение често решава проблема.Озовавайки се в непозната обстановка, когато види, че майка му си тръгва, а около него има само непознати лели и деца, които го разглеждат, детето се отчайва и разплаква. Подобно състояние може да продължи ден, два или седмици. Може да се случи и нещо друго - ако малчуганът е общителен, той лесно се прощава с майка си първия ден и смело влиза в яслата.Той е пълен с очаквания и даже не подозира, че вместо изненади го очакват разочарования. Той иска да си играе с кубчета, а вместо това го обличат и го водят на разходка, иска да спи, а го слагат на масата, другите деца му взимат играчките и т.н. И най-важното - няма я мама, която да го гушка и успокоява...
На следващия ден детето едва ли ще има желание да ходи на ясли, по-скоро ще плаче и ще се гушка в майка си.
Ако все пак детето Ви плаче при раздялата си с Вас, не се отчайвайте - след определен период на адаптация, то няма да се разстройва толкова много заради липсата ви. Помислете си дали малчуганът ще се тревожи толкова, ако в яслата го води не майката или бащата, а друг член на семейството. Ако с някой от тях детето се чувства по-комфортно, то докато се адаптира - нека го води баба му или брат/сестра/. Попитайте възпитателя колко продължително плаче детето ви след като си тръгнете. Ако се успокоява бързо, то можете спокойно да отидете на работа - детето ви се чувства добре.
Ако плаче дълго време, постарайте се да разберете какви занимания и играчки му харесват - интересна книжка, ярка играчка, игри с приятелчета. След това всяка сутрин, докато го приготвяте за яслата, му говорете какви интересни занимания и хубави играчки го очакват там. Говорете му, дори когато то още не може да приказва, за да ви отговори.
Какво да направите ако се окаже, че детето е плакало през целия ден? Можете да му предложите да вземе със себе си играчката, която му е любима. Друга интересна идея е, да му дадете един ключ/който е ненужен/ и да му обясните, че това е единственият ключ от дома ви и без него мама и татко не могат да се приберат. Така детето ще бъде сигурно, че ще го вземете следобед от яслата, а няма да го ''забравите'' и ще почувства любовта ви.
Важно е, когато водите детето на ясла да бъдете спокойни и уверени. В противен случай то ще долови безспокойството ви и ще се разстрои още повече. Не позволявайте сълзите и молбите му да надделеят и вие да го приберете у дома, за да не ходи на градина.
Знаейки,че раздялата сутрин е трудна и за двама ви - създайте си някакъв ''ритуал'' за сбогуване - въздушна целувка, прегръдка или нещо друго.Когато го взимате от яслата /градината/ дори да сте уморени или изнервени - постарайте се да не го показвате. Нека детето да почувства, че сте очаквали този момент и се радвате ! Погалете го, целунете го. Бъдете внимателни, похвалете го.Отидете в парка - дори да нямате достатъчно време или да сте уморени. Всичко това ще помогне на детето да разбере, че родителите му го обичат и че с нетърпение са очаквали прибирането му от яслата/градината/. Това ще помогне на детето да се адаптира по-бързо и да не преживява толкова тежко раздялата си с вас всяка сутрин. Разбира се, първите дни може да влезете за малко в стаята и дори да се запознаете с бъдещите му приятели. Изразявайте своето възхищение от обстановката, от играчките (то също може да вземе своя играчка и да я покаже), кажете, че и на вас ви се иска да сте отново дете, но за съжаление няма детски градини за възрастни. Ако въпреки вашето положително отношение детето ви плаче и не иска да остане, постарайте се раздялата да не продължи безкрайно дълго.
Това, което споделяте ме навежда на мисълта, че вие сте доста тревожна и някак си ви е трудно да приемете раздялата. Всяка майка иска детето и да бъде щастливо, но фрустрацията, която допускаме да преживее детето ни е част от изграждането на неговата личност и успешното му справяне с трудностите в живота.