Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[jankav]

последно време бях много стресирана и това се отрази на нервите ми и и сега имам затруднено дишане , а и имам вродено заболяване синдром на Жилберт дали Sedatif pc оказва неблагоприятно влияние върху черния дроб т.е дали би довело до повишаване на билирубина в кръвта благодаря и мога ли да го пия заедно с дуспаталин

[jankav]

последно време бях много стресирана и това се отрази на нервите ми и и сега имам затруднено дишане , а и имам вродено заболяване синдром на Жилберт дали Sedatif PC оказва неблагоприятно влияние върху черния дроб т.е дали би довело до повишаване на билирубина в кръвта благодаря и мога ли да го пия заедно с дуспаталин

[Eli Noeva]

Здравейте Янка,
Съобщавате за наличие на хепатоза / синдром на Жилбер / и за преживян стрес в последно време, който създава проблемите с дишането и с нервната Ви система.
Стресът е един от факторите, които затрудняват изхвърлянето на излишния билирубин.
В тази връзка една евентуална консултация с психолог би помогнала да се научите как да се справяте с негативните аспекти на вредния стрес, известен като дистрес, така че да избягвяте неблагоприятното му въздействие върху душевното и физическото Ви здраве.
От писмото Ви не става ясно дали препаратите Седатиф ПС и Дуспаталин са Ви предписани от Вашия лекуващ лекар.
Ако е така, лекарят е преценил необходимостта от тях и съответно съвместимостта между тях и във връзка с хепатозата.
Ако самостоятелно сте взели това решение, поради свободното отпускане и на двата препарата без лекарско предписание, то на първо място задължително трябва да се обърнете към лекуващия си лекар да съобрази техният прием с конкретното състояние на черния дроб и жлъчката.
От друга страна хепатозата се повлиява много добре от спазване на дневния си режим: рано ставане и рано лягане-не по-късно от 22 ч., колкото може повече време прекарвайте на чист въздух, спазвайте диета: консумирайте предимно приготвени на пара пресни ястия, много плодове: портокали, мандарини, ананас, киви, сушени фурми, банани, диня, пъпеш, круши, ябълки, праскови, кайсии, ягоди, малини., ядки и зеленчуци: картофи, моркови, броколи, спанак, домати, краставици, пиперки, варена царевица, варено червено цвекло.
Можете да добавите към диетата си и билкови чайове от царевична коса, шипки, невен, мащерка, маточина, дяволска уста, като се консултирате с фитотерапевт за начина на приема им.
Поздрави, Ели Ноева.

[Galina Todorova]

последно време бях много стресирана и това се отрази на нервите ми и и сега имам затруднено дишане , а и имам вродено заболяване синдром на Жилберт дали Sedatif PC оказва неблагоприятно влияние върху черния дроб т.е дали би довело до повишаване на билирубина в кръвта благодаря и мога ли да го пия заедно с дуспаталин

Здравейте,
Съжалявам, но не мога да отговоря на въпроса ви, защото не съм медицинско лице, а психотерапевт.

[s_ivelina]

ЗДРАВЕЙТЕ Д-Р НОЕВА!
Моите притеснения са .Запознах се с мъжът ми преди 1.5г,имаме си бебе на 2 месеца,но има сериозен емоционален ,може би е психически,И така,когато е бил в 3 клас загубва баща си при самоубийство в колата си.мъжът ми е имал най трудното и тежко детство,бил е пребиван като дете системно и отключва псориазис като дете от прекомерния стрес от страна на майка си и съучениците си и познатите си,нямал е нужната подкрепа от която се е нуждаел.трудно преживява загубата на баща си и така израства с лошите спомени за побойте като дете от страна на майка си..много е емоционален и лесно губи равновесие при най малкото ни скарване,губи самоконтрол.лесно се разтройва и плаче ,трепери от нерви и лесно се отчайва и все иска да се самоубива,било с хапчета .било да се хвърля от висок мост,или по друг начин,иска и не се страхува да умре,,МОЛЯ ВИ ЗА ПОМОЩ.при най малкото НИ скарване и се стига до крайност.ПРИТЕСНЯВАМ СЕ ЗА НЕГО.ГЛЕДАМ ГО И ГО ОБРИЖВАМ все едно е мое дете.милвам го ,успокоявам го,обичам го от цялото си сърце и все се страхувам за живота му..Когато имаме семеен проблем винаги гледа от своята си страна и не вижда от другата страна...гледам да бъда с него много внимателна да не извърши някоя глупост..СТРАХУВАМ СЕ ,двамата ужасно се обичаме ,родени сме един за друг,влюбени сме.но при най малкия проблем и иска да си Ходи при починалия си татко..имаме прекрасна дъщеричка,мечтана и желана.но МЪЖЪТ ИМА СЕРИОЗЕН ПСИХИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ И ИСКАМ ДА МУ ПОМОГНА..ЛЕСНО СЕ ОТЧАЙВА И ГУБИ САМОКОНТРОЛ НАД СЕБЕ СИ..САМО АЗ МОГА ДА МУ ПОМОГНА С НЕЖНОСТ И ДУМИ..ПРИТЕСНЯВА МЕ ТОВА..НЕ ИСКАМ ДА ОСТАНА ВДОВИЦА И САМА ДА ГЛЕДАМ ДЕТЕТО СИ,КАКТО СЕ Е СЛУЧИЛО С НЕГО И С МАЙКА МУ..ОТЧАЯНИЕТО МУ МЕ ПРИТЕСНЯВА,ДАЖЕ ПРИ ПОСЛЕДНОТО НИ ЛЕКО ПОСКАРВАНЕ МИ Е НАПИСАЛ ПРОЩАЛНО ПИСМО,КЪМ МЕН ,КЪМ МАЙКА СИ И КЪМ БРАТ СИ..ОЩЕ ГИ ПАЗЯ,ВСЕКИ ПЪТ КАТО ГИ ЧЕТА СЕ РАЗПЛАКВАМ..МОЛЯ ВИ ,ДАЙТЕ МИ СЪВЕТ,ПОМОГНЕТЕ МУ,ТОЙ ИМА НУЖДА ОТ ПОМОЩ.МОЖЕ БИ ОТ ЛЕЧЕНИЕ С ХАПЧЕТА ИЛИ НЕЩО ДРУГО..И АЗ НЕЗНАМ КАКВО..ИСКАМ ДА ПРЕКАРАМ ЖИВОТА СИ С НЕГО..ДОКРАЙ.ТОЙ Е МОЯТА ЛЮБОВ.ОБОЖАВАМ ГО.НА 31Г Е И Е СТУДЕНТ ..УЧИ ЗА УЧИТЕЛ ПО ИСТОРИЯ.БЛАГОДАРЯ ВИ.ЧАКАМ ВАШИЯ ОТГОВОР!

[Eli Noeva]

Здравейте,
Вашето писмо е изпълнено с безпокойство и тревога, но и с обич и загриженост за партньора и за бъдещето на семейството Ви.
Ранната кончина на бащата и трудното детство, изпълнено с много страдания и страх най-вероятно са причинили депресивното състояние на съпруга ви, за което подробно разказвате.

В тази връзка препоръчвам консултация с психиатър, който да постави точна диагноза на състоянието на съпруга Ви и при необходимост да назначи подходящо медикаментозно лечение, за да бъдат овладени възможно най-бързо неговите деструктивни пориви.

За да може Вашият съпруг да развие самоконтрол и по-голяма самоувереност в себе и в собствените си сили за справяне с ежедневните задачи, едновременно с евентуалното психиатрично лечение е необходимо да бъде проведено и психологическо консултиране и терапия с психолог.

Към настоящия момент е възможно съпругът Ви да се чувства безпомощен, да поставя живота си под въпрос и просто да се оставя на поривите към смъртта и да я търси, за да избегне страданието,
изпитвано продължително време.

Целта на работата с психолога е да се засили чувството за смисъл в живота и да се развие у съпруга Ви усещане за перспектива, основани на това, което той вече има в настоящето:
-любяща съпруга, която го разбира и подкрепя;
-дъщеря, която трябва да порасне;
-и бъдеща професия - учител по история.

Три неща, заради, които си заслужава не само да се живее, но и да се изпитва радост.

Желая Ви успех!
Ели Ноева - магистър психолог.

[diko]

Здравейте! На 40 години съм , не съм женен и живея с родителите си . Моят проблем започна мисля преди около 15 години - бях завършил универсистета и започнах първата си работа.След година и половина дойде приватизация нови собственици и тормоз( аз бях материално отговорно лице).Започнах да вдигам кръвно налягане и и предписаха лечение с диуретик,който пих около 2 години стягаха ме гърдите ставаще ми лошо личният лекар ми тредписа и Транксен който така и не пих , но тогава мислех че всичко е от кръвното .Последва период в който нещата поотихнаха и даже спрях да пия хапчетата за кръвно . Помислих че всичко е отшумяло започнах да живея нормално пиех алкохол и пушех цигари излизах с приятели ходих по купони - всичко изглеждаше наред . По това време бях доста дълго без работа и постоянно ме притискаха нашите да си търся такава ( и основателно ) но аз бях доста немърлив и неуверен в себе си и я карах ден за ден , като гледах по малко да се мяркам пред очите на родителите си . Прибирах се в къщи само да спя . След това (2003 )сестра ми намери вариант за работа в чужбина за мен и аз заминах за 3 месеца - чуствах се добре работих с удоволствие но и там беше доста напрегнато без документи и договор , започнаха проблеми с някои колеги чужденци . След 3 месеца се прибрах с прилична сума пари и големи надежди . Заминах пак но се разболях от ангина и висока темтература и се прибрах след един месец . До там с чужбината . Започнах пак да плувам по течението да имам лоши навици (хазарт алкохол ) - но така не вървеше . След година постъпин на работа в обещаваща строителна фирма и работих там близо 2 години ( макар че според родителите ми това не бе работата за която съм учил ) . Парите бяха добри работата ми харесваше беше свързана с командировки по различни градове . После дойдоха и намаляване на заплатите дразги с колеги и напускане започнахме да работим на частно и изкарвахме доста прилични пари реших проблена с хазарта по един много странен начин , а именно след като гледах един филм по телевизията (Твърда игра ) мисля се казваше . Постепенно започнах да се изолирам и да си стоя повече в къщи да гледам телевизия и все по малко да излизам с приятели . Майка ми започна да ми настоява да не се затварям така да говоря с нея и баща ми но аз откровено не желаех защото разговорите бяха за работа за женитба за деца (както е редно ) и как хората били направили всичко и били постигнали много а аз тъпча на едно място . Сега си давам ясна сметка колко е била права майка , а колко " ДЕБЕЛА" е била моята глава . Заредиха се дни в които се затварях в стаята си когато нямаше работа и си гледах телевизия през повечето време . Карах се с родителите си не им давах да ми кажат дума на майка си съм крещял и съм я обиждал за което ужасно се срамувам сега - та нали майката мисли само доброто на детето си ! През 2011 почина дядо ми което преживях тежко -инсулт болници качване сваляне от жилището , линейки и тн. Гледах да съм до майка си в този труден момент да я подкрепям и да я утеша колкото мога . По принцип съм доста чуствителен човек преживявам тежко заболявания на някого в семейството и гледам да съм от помощ на всеки. По това време мисля дойде и първата паник атака - тогава не знаех че се нарича така , внезапно стягане в гърлото недостиг на въздух и учестен пулс . Уплаших се прибрах се в къщи баща ми ми даде половин таблетка Лексотан и се пооспокоих малко . След това започнах пак да вдигам кръвно налягане ходих по лекари даже и за такива неща които си мислех че ми има , дадох доста пари Беше ми предписано лекарство за кръвното и деанксит. Междувременно след два неуспешни опита от моя страна (отказвах се ) започнах работа(2012) в старата строителна фирма и заминах в командировка . Паник атаките не бяха много чести може би веднъж два пъти месечно но минаваха бързо и не се притеснявах много . Заупих си апарат за кръвно налягане заредих си аптечката и ги носех с мен на работа страхувах се да не ми стане лошо и да няма как да си помогна . В кая на 2013 баба ми получи инсулт ден преди рожденния ми ден , бях в командировка и веднага се прибрах за да съм близо до майка си и семейството . Ден след това баба ми почина и много се растроих но гледах да се държа заради майка ми , която беше съсипана . Реших да си остана извесно време в къщи защото се притеснявах за здравето на майка . След седмица се върнах на работа , но след два дни майка ми се обади че баща ми е получил кръбоизлив в стомаха и аз веднага се върнах у дома , или по скоро от автобуса направо в болницата . Бях ужасно притеснен за баща си и 5 дни бях неотлъчно до леглото му и денем и нощем , като спях малко и се събуждах при всяко взимане на кръв за иследване. Досаждах на сестрите за резултати постоянно , като съответно не забравях да питам добре ли е химоглобина и тн. За 5 дни веднъж се прибрах у дома за кратко за да закарам майка ми до вилта и веднага се връщах в болницата . Исписаха баща ми и се прибрахме у дома притеснявах се много и все му напомнях за диетата и за други неща свързани с болестта , която беше изкарал. Върнах се на работа - пак командировка изкарах седмица и се почуствах зле не ми достигаше въздух стягаха ме гърдите . Ходих на добър кардиолог ,който ме прегледа обстойно и ми каза че няма нещо особено тервожно да си пия хапчетата за кръвно и деанксита и да мисля повече за себе си. Пооспокоих се и се върнах на работа но не ми ставаше по леко , макар че вече пиех деанксита по 2 сутрин и обед . Чуствах се зле едвам изкарах до 19.12,2013 прибрах се и отидох при друг кардиолог който смени лекарствата ми и ме посъветва да се консултирам с психиатър. Може би от внушение но с новите хапчета за кръвно пулса ми взе да се покачва и с личният решихме да се върна на старите таблетки с които съм и до момента. Та на 30,12,2013 отидох на психиятър добра лекарка по мнение на много хора една от най-добрите в областта. Пововорихме доста и ми изписа Ципралекс , като според нея ставало въпрос за психосуматично растройство . Не се реших да го пия веднага страх ме беше , но на 13,01,2014 реших да го започна защото не се чуствах добре. Пих го осем дни и го спрях защото не се почуствах добре - започнаха едни парения от лявата страна на тялото вътрешно треперене и не можех да спя въобще . Отидох отново но тя ми каза че това не е от лекарството а от състоянието на вегитативната нервна система и ми изписа Невролакс който да пия с Ципралекса - без ефект. Пак при нея Неолексан и от първото хапче пак така . За съня ми изписа Хлорпротиксен не го пих . Като цяло се ужасих че наистина съм със сериозно психично заболяване . Започнах да се ровя в нета и да чета какво ли не по въпроса . Реших да отида пак при нея зписа ми доста лекарстава и направо се вцепених като прочетох листовките им. Сеталофт 50мг сутрин , невролакс 25 мг сутрин и обед и вечер хлорпротиксен 15 мг и1/2 ремирта от 30мг. Пия тези хапчета вече 16 дни през които направо си изкарвам акъла с разни мисли какво точно ми има . През това време ходих 2 - 3 пъти при психиятърката с различни въпроси например дали не съм болен от шизофрения което тя категорично отрече. От окло седмица ми се натресе друго на главата , като изключим моментите когато чета книга или гледам телевизия запчнаха да звучат в главата ми разни познати песни , един ден една после друга питах психиятърката каза че това са натрапливости свързани с тревожността. Не зная какво да правя полудявам ли шизофреник ли съм , каква е диагнозата ми посъветвайте ме нещо . PS - извинете за дългия пост .

[diko]

Здравейте Галина ! На 40 години , не съм женен , живея с родителите си . Моят проблем започна мисля преди около 15 години - бях завършил универсистета и започнах първата си работа.След година и половина дойде приватизация нови собственици и тормоз( аз бях материално отговорно лице).Започнах да вдигам кръвно налягане и и предписаха лечение с диуретик,който пих около 2 години стягаха ме гърдите ставаще ми лошо личният лекар ми тредписа и Транксен който така и не пих , но тогава мислех че всичко е от кръвното .Последва период в който нещата поотихнаха и даже спрях да пия хапчетата за кръвно . Помислих че всичко е отшумяло започнах да живея нормално пиех алкохол и пушех цигари излизах с приятели ходих по купони - всичко изглеждаше наред . По това време бях доста дълго без работа и постоянно ме притискаха нашите да си търся такава ( и основателно ) но аз бях доста немърлив и неуверен в себе си и я карах ден за ден , като гледах по малко да се мяркам пред очите на родителите си . Прибирах се в къщи само да спя . След това (2003 )сестра ми намери вариант за работа в чужбина за мен и аз заминах за 3 месеца - чуствах се добре работих с удоволствие но и там беше доста напрегнато без документи и договор , започнаха проблеми с някои колеги чужденци . След 3 месеца се прибрах с прилична сума пари и големи надежди . Заминах пак но се разболях от ангина и висока темтература и се прибрах след един месец . До там с чужбината . Започнах пак да плувам по течението да имам лоши навици (хазарт алкохол ) - но така не вървеше . След година постъпин на работа в обещаваща строителна фирма и работих там близо 2 години ( макар че според родителите ми това не бе работата за която съм учил ) . Парите бяха добри работата ми харесваше беше свързана с командировки по различни градове . После дойдоха и намаляване на заплатите дразги с колеги и напускане започнахме да работим на частно и изкарвахме доста прилични пари реших проблена с хазарта по един много странен начин , а именно след като гледах един филм по телевизията (Твърда игра ) мисля се казваше . Постепенно започнах да се изолирам и да си стоя повече в къщи да гледам телевизия и все по малко да излизам с приятели . Майка ми започна да ми настоява да не се затварям така да говоря с нея и баща ми но аз откровено не желаех защото разговорите бяха за работа за женитба за деца (както е редно ) и как хората били направили всичко и били постигнали много а аз тъпча на едно място . Сега си давам ясна сметка колко е била права майка , а колко " ДЕБЕЛА" е била моята глава . Заредиха се дни в които се затварях в стаята си когато нямаше работа и си гледах телевизия през повечето време . Карах се с родителите си не им давах да ми кажат дума на майка си съм крещял и съм я обиждал за което ужасно се срамувам сега - та нали майката мисли само доброто на детето си ! През 2011 почина дядо ми което преживях тежко -инсулт болници качване сваляне от жилището , линейки и тн. Гледах да съм до майка си в този труден момент да я подкрепям и да я утеша колкото мога . По принцип съм доста чуствителен човек преживявам тежко заболявания на някого в семейството и гледам да съм от помощ на всеки. По това време мисля дойде и първата паник атака - тогава не знаех че се нарича така , внезапно стягане в гърлото недостиг на въздух и учестен пулс . Уплаших се прибрах се в къщи баща ми ми даде половин таблетка Лексотан и се пооспокоих малко . След това започнах пак да вдигам кръвно налягане ходих по лекари даже и за такива неща които си мислех че ми има , дадох доста пари Беше ми предписано лекарство за кръвното и деанксит. Междувременно след два неуспешни опита от моя страна (отказвах се ) започнах работа(2012) в старата строителна фирма и заминах в командировка . Паник атаките не бяха много чести може би веднъж два пъти месечно но минаваха бързо и не се притеснявах много . Заупих си апарат за кръвно налягане заредих си аптечката и ги носех с мен на работа страхувах се да не ми стане лошо и да няма как да си помогна . В кая на 2013 баба ми получи инсулт ден преди рожденния ми ден , бях в командировка и веднага се прибрах за да съм близо до майка си и семейството . Ден след това баба ми почина и много се растроих но гледах да се държа заради майка ми , която беше съсипана . Реших да си остана извесно време в къщи защото се притеснявах за здравето на майка . След седмица се върнах на работа , но след два дни майка ми се обади че баща ми е получил кръбоизлив в стомаха и аз веднага се върнах у дома , или по скоро от автобуса направо в болницата . Бях ужасно притеснен за баща си и 5 дни бях неотлъчно до леглото му и денем и нощем , като спях малко и се събуждах при всяко взимане на кръв за иследване. Досаждах на сестрите за резултати постоянно , като съответно не забравях да питам добре ли е химоглобина и тн. За 5 дни веднъж се прибрах у дома за кратко за да закарам майка ми до вилта и веднага се връщах в болницата . Исписаха баща ми и се прибрахме у дома притеснявах се много и все му напомнях за диетата и за други неща свързани с болестта , която беше изкарал. Върнах се на работа - пак командировка изкарах седмица и се почуствах зле не ми достигаше въздух стягаха ме гърдите . Ходих на добър кардиолог ,който ме прегледа обстойно и ми каза че няма нещо особено тервожно да си пия хапчетата за кръвно и деанксита и да мисля повече за себе си. Пооспокоих се и се върнах на работа но не ми ставаше по леко , макар че вече пиех деанксита по 2 сутрин и обед . Чуствах се зле едвам изкарах до 19.12,2013 прибрах се и отидох при друг кардиолог който смени лекарствата ми и ме посъветва да се консултирам с психиатър. Може би от внушение но с новите хапчета за кръвно пулса ми взе да се покачва и с личният решихме да се върна на старите таблетки с които съм и до момента. Та на 30,12,2013 отидох на психиятър добра лекарка по мнение на много хора една от най-добрите в областта. Пововорихме доста и ми изписа Ципралекс , като според нея ставало въпрос за психосуматично растройство . Не се реших да го пия веднага страх ме беше , но на 13,01,2014 реших да го започна защото не се чуствах добре. Пих го осем дни и го спрях защото не се почуствах добре - започнаха едни парения от лявата страна на тялото вътрешно треперене и не можех да спя въобще . Отидох отново но тя ми каза че това не е от лекарството а от състоянието на вегитативната нервна система и ми изписа Невролакс който да пия с Ципралекса - без ефект. Пак при нея Неолексан и от първото хапче пак така . За съня ми изписа Хлорпротиксен не го пих . Като цяло се ужасих че наистина съм със сериозно психично заболяване . Започнах да се ровя в нета и да чета какво ли не по въпроса . Реших да отида пак при нея зписа ми доста лекарстава и направо се вцепених като прочетох листовките им. Сеталофт 50мг сутрин , невролакс 25 мг сутрин и обед и вечер хлорпротиксен 15 мг и1/2 ремирта от 30мг. Пия тези хапчета вече 16 дни през които направо си изкарвам акъла с разни мисли какво точно ми има . През това време ходих 2 - 3 пъти при психиятърката с различни въпроси например дали не съм болен от шизофрения което тя категорично отрече. От окло седмица ми се натресе друго на главата , като изключим моментите когато чета книга или гледам телевизия запчнаха да звучат в главата ми разни познати песни , един ден една после друга питах психиятърката каза че това са натрапливости свързани с тревожността. Не зная какво да правя полудявам ли шизофреник ли съм , каква е диагнозата ми посъветвайте ме нещо . PS - извинете за дългия пост

[Eli Noeva]

Здравейте Дико,

Дългият Ви пост детайлно ясно описва житейските Ви преживявания през последните 15г:

1- първата месторабота, белязана със стрес, повишаване на кръвното налягане, придружено с прилошаване и стягане в областта на гърдите и приемане на медикаменти;

2- последващ период без психосоматичен дискомфорт, но и без работа и с нарастващо напрежение между Вас и родителите Ви, което Ви кара да се чувствате все по-неуверен в себе си и да избягвате срещите си с тях;

3- 3-4 месечна работа в чужбина, съпътствана от напрежение, проблеми и заболяване, след което Вие, както сам определяте - около година имате "лоши навици";

4- динамична работа в строителна фирма с добро заплащане, която Вие харесвате, но е неподходяща за Вас според родителите Ви;

5- решавате проблема с хазарта ефективно, по "странен начин", като правилно се дистанцирате от хората, свързани с този вреден навик;

6- стоене предимно в къщи и отново засилване на напрежението между Вас и родителите Ви заради вашия семеен статус;

7- смърт на дядо Ви след инсулт, което събитие преживявате много тежко, следват грижи и притеснения за майка Ви;

8- паник атака през 2011г, след която отново повишавате стойностите на кр. налягане, заради страха, породен от паник симптомите и отново лечение;

9- нови паник атаки през 2012, което води до задълбочаване на страха и безпокойството - вече постоянно носите със себе си апаратче за измерване на кр. налягане и аптечка с лекарства, т.е. появява се известна зависимост от паниката;

10- смърт на баба Ви в края на 2013г. след инсулт - събитето по време е свързано с рождения Ви ден, както и с притеснения за майка Ви;

11- хоспитализиране на баща Ви няколко дни по-късно, и още грижи и притеснения - този път за него;

12- следствие на преживяното, общото Ви здравословно състояние се влошава, следват консултации и прегледи при кардиолог и психиатър с назначаване на интензивно медикаментозно лечение, което засилва безпокойството Ви - дали са подходящи лекарствата и какво е психичното Ви състояние, поява на страх от шизофрения и често мислене върху този страх.

Подредих хронологично Вашите житейски обстоятелства, за да погледнете малко по-дистанцирано на това, как 15 години последователни събития, предимно негативни по своя характер могат да доведат психичните Ви ресурси до колапс, подобно на продължителното действие на капка вода върху скала ---

От анализа на житейските събития става видимо:
1- че сте много чувствителен към проблемите на близките, проявяващо се под формата на притеснения, грижа и подкрепа, в трудни за тях моменти.
2- че имате способност да се самоанализирате и да коригирате мисленето и поведението си
/справяне с хазарта/.
Тук мога да добавя, че чувството за вина, което изпитвате във връзка с Вашето поведение към родителите може да допринесе за задълбочаване на недоволството от себе си, засилване на неувереността в качествата Ви и до поява на тревожност.
Продължителното чувство за вина подсъзнателно изисква наказание за личността.
То има позитивен ефект само в аспекта на анализ на ситуацията и поведението и съответно промяна в начина на реагиране.
3- че въпреки трудностите и временнните паузи Вие активно търсите работа.
4- че реагирате психосоматично на трудностите и стреса в ежедневието Ви.

Най-вероятно първата много лека паник атака сте преживели още по време на първата си месторабота, а последвалите житейски преживявания са засилили безпокойството и тревожността, които се манифестират психосоматично като по-ярки и вече по-чести паник атаки.

Живот заедно с родителите Ви има и положителна и отрицателна страна - в случай, че е възможно отделяне от тях, помислете за това.
Вие сте пълнолетен, образован и интелегентен човек и вероятно разбирате колко напрежение може да си спестите, като живеете самостоятелно, защото по-спокойно ще вземате свои собствени решения, без да сте принуден да се съобразявате с мнението на родителите Ви. Така ще избягвате и директните конфликти с тях.
Обмислете всички възможни варианти за самостоятелен живот, това евентуално би помогнало и да се промени настоящето Ви семейно положение.

Страхът Ви от сериозна психическа болест, като шизофрения, е напълно неоснователен, както Ви е казала и лекуващата психиатърка.

Но освен лечението с медикаменти, за овладяването на паническото разстройство препоръчвам психотерапия.
Ако не е възможно да предприемете такава, /а дори и ако се консултирате с психолог/, заниманията с йога, медитация и активен ненаторващ спорт /колоездене, лек фитнес, плуване, джогинг, тенис/ биха подобрили Вашето състояние значително, а след системни занимания да се почувствате наистина дълготрайно добре.

Добре влияе на нервната система комбиниран чай от билки: мащерка, маточина, валериана, глог, мента, дяволска уста, който да се приема ежедневно под формата на запарка няколко месеца - може да се консултирате с фармацевт или фитотерапевт.

Желая Ви успех!
Ели Ноева.

[ageorgiewa]

Здравейте,
Имам един въпрос за майка ми , която е на 75 год.
От около 10 години има тремор на ръцете, но след многото посещения при невролог знаеме само, че не е Паркинсон.
Предполагам, че е наследствен този тремор, защото и вуйчо ми също ги има.
Може ли да ми предложите хомеопатично лекарство и дали ще се повлияе този тремор от хомеопатията?
Благодаря Ви предварително.