Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[Иван1]

Здравейте,
Имам голям проблем - с жена ми често имаме спорове, които много лесно прерастват в скандали с пристъпи на ярост. Преди време бяха като по часовник - веднъж седмично през уикенда. Някак си се справяхме по-лесно, но ни се роди дете преди два месеца и първоначално прекъснаха. Тъкмо си мислех, че сме надрастнали този проблем и започнаха отново и то дори по-яростно от преди. Огромният проблем съм аз: прекалено лесно изпадам във фрустрация и ярост и върша неща, за които съжалявам. Най-често са жестоки и ужасни вербални нападки срещу нея, а понякога се стига и до там да чупя предмети. При нея също има някакъв такъв момент, който започва с това, че отказва да говори и да ми позволи да изложа моята страна, което ме изнервя и фрустрира още повече. А когато продължа да настоявам да ме чуе се е стигало да ми посяга физически, от което положението стига до грозни крайности.
Страх ме е, че вече всичко е загубено, но искам да разбера как мога да се контролирам, за да не стигам до там. Може би трябва да взимам някакви леки успокоителни или не знам...
Историята ни е следната, аз съм израстнал в много стабилно семейство, където никога не е имало скандали, но като дете и юноша не бях особено социално активен, а предпочитах да стоя пред компютъра. Сега съм на 29 и противно на всякаква логика имам работа, която изисква ежедневно да се изправям пред хора и да говоря. Имах повече напрежение тези дни в работата, но преди няколко дни всичко се разреши и то в положителен аспект.
От своя страна тя е на 27. Нейните родители са разведени, но тя също не е била свидетел на скандали и развода се е появил изневиделица, когато е била на около 18. Винаги е била по-социално активен човек от мен, въпреки, че реално се е случвало да коментираме, че като че ли аз имам повече познати и приятели. Преди да излезе в майчинство имаше относително добра работа, но заради ниските осигуровки има известен момент на изнервяне от както си е вкъщи, а и това, че не може да излиза също оказва ефект.
Опитвах се до сега по някакъв начин със собствени сили да превъзмогна моя проблем с пристъпите на ярост, но имам чувството, че нещата са вече крайни. Нямам представа какво мога да направя, но наистина имам нужда от помощ! Често, когато скандалите стигнат до тези описани крайности започвам да мисля дори за самоубийство. Случвало се е да стоя с нож в банята под пуснатата вода и само страха от смъртта ме е спирала!
Помогнете ми, моля ви!

[Galina Todorova]

Здравейте,
Имам голям проблем - с жена ми често имаме спорове, които много лесно прерастват в скандали с пристъпи на ярост. Преди време бяха като по часовник - веднъж седмично през уикенда. Някак си се справяхме по-лесно, но ни се роди дете преди два месеца и първоначално прекъснаха. Тъкмо си мислех, че сме надрастнали този проблем и започнаха отново и то дори по-яростно от преди. Огромният проблем съм аз: прекалено лесно изпадам във фрустрация и ярост и върша неща, за които съжалявам. Най-често са жестоки и ужасни вербални нападки срещу нея, а понякога се стига и до там да чупя предмети. При нея също има някакъв такъв момент, който започва с това, че отказва да говори и да ми позволи да изложа моята страна, което ме изнервя и фрустрира още повече. А когато продължа да настоявам да ме чуе се е стигало да ми посяга физически, от което положението стига до грозни крайности.
Страх ме е, че вече всичко е загубено, но искам да разбера как мога да се контролирам, за да не стигам до там. Може би трябва да взимам някакви леки успокоителни или не знам...
Историята ни е следната, аз съм израстнал в много стабилно семейство, където никога не е имало скандали, но като дете и юноша не бях особено социално активен, а предпочитах да стоя пред компютъра. Сега съм на 29 и противно на всякаква логика имам работа, която изисква ежедневно да се изправям пред хора и да говоря. Имах повече напрежение тези дни в работата, но преди няколко дни всичко се разреши и то в положителен аспект.
От своя страна тя е на 27. Нейните родители са разведени, но тя също не е била свидетел на скандали и развода се е появил изневиделица, когато е била на около 18. Винаги е била по-социално активен човек от мен, въпреки, че реално се е случвало да коментираме, че като че ли аз имам повече познати и приятели. Преди да излезе в майчинство имаше относително добра работа, но заради ниските осигуровки има известен момент на изнервяне от както си е вкъщи, а и това, че не може да излиза също оказва ефект.
Опитвах се до сега по някакъв начин със собствени сили да превъзмогна моя проблем с пристъпите на ярост, но имам чувството, че нещата са вече крайни. Нямам представа какво мога да направя, но наистина имам нужда от помощ! Често, когато скандалите стигнат до тези описани крайности започвам да мисля дори за самоубийство. Случвало се е да стоя с нож в банята под пуснатата вода и само страха от смъртта ме е спирала!
Помогнете ми, моля ви!

Здравейте,
Споделеното от Вас ме кара да мисля, че за отношенията във вашето семейство обвинявате повече себе си, отколкото вашата съпруга . Пишете, че лесно изпадате във фрустрация. Най-общо казано фрустрацията е състояние на субект, който е лишен от дължимо удовлетворение, който е излъган в надеждите си. Помислете върху това, какво сте очаквал и какво не сте получил? Поговорете със съпругата си, споделяйки и какво ви тревожи и какво ви липсва. Вие заедно можете да коригирате своите саморазрушаващите си модели на мислене и вредни навици и да подобрите общуването си. Но за да постигнете това е нужно:
1. Да се борите взаимно за създаване на здрава основа на доверие, уважение и сигурност;
2.Да култивирате нежната, любящата част от вашите взаимоотношения. Разглеждайте другия като довереник, компаньон, приятел;
3.Развивайте чувството за сътрудничество, уважение и компромис.
4.Двойките могат да преодолеят своите трудности ако осъзнаят, че голяма част от тяхното разочарование, фрустрация и гняв произтича не от базисна несъвместимост, а от злощастни недоразумения, които са резултат от погрешна комуникация и предубедени интерпретации на поведението на другия.
5.Недоразумението често пъти е активен процес, който възниква в резултат на изкривената перспектива на единия партньор за другия. Партньорите просто нямат навика да "проверяват" своите интерпретации или да се фокусират върху яснотата на комуникацията и общуването.
6.Всеки партньор трябва да поеме пълната отговорност за подобряването на взаимоотношенията. Човек трябва да осъзнае, че има избор - той може да избере да използва цялото познание и прозрения, които може да събере, за да направи себе си и партньора си по-щастливи.
7.Партньорите могат да си помогнат - на себе си и на взаимоотношенията, ако приемат позицията на "няма грешка - няма вина";
8.Действията на вашия партньор, които приписвате на някаква неприязнена черта като егоизъм, озлобеност или желание да ви контролира, често пъти най-точно се описват и термините на добронамерени (макар и зле насочени) мотиви като самосъхранение или опити да се избегне изоставянето му от другия.
Препоръчвам Ви да потърсите помощта на семеен психотерапевт или семеен консултант. Така ще си изясните по-лесно в каква посока да работите за подобряване и заздравяване на взаимоотношенията си. Напомням Ви: Разберете какво причинява вашата фрустрация, коя е незадоволената ви потребност? Желая Ви успех!

[Anila]

Здравейте! И моя проблем е свързан с безсънието.Вечер,преди да си легна съм страшно уморена,докато седя пред лаптопа очите ми направо се затварят.Когато си легна заспивам почти веднага,след което се събуждам към 2-3 часа и започвам да се въртя в леглото,неспособна да заспа отново до към 6-7 часа.Тогава отново заспивам.

[Galina Todorova]

Здравейте! И моя проблем е свързан с безсънието.Вечер,преди да си легна съм страшно уморена,докато седя пред лаптопа очите ми направо се затварят.Когато си легна заспивам почти веднага,след което се събуждам към 2-3 часа и започвам да се въртя в леглото,неспособна да заспа отново до към 6-7 часа.Тогава отново заспивам.

Здравейте,
Разстройството на ритъма сън-бодърстване се дефинира като липса на синхронност между ритъма сън-бодърстване при даденото лице, което води до оплаквания или от инсомния (незадоволително количество и/или качество на съня, което персестира дълго време) или от хиперсомния (състояние на прекомерна сънливост през деня и пристъпи на заспиване, или като удължен преход към напълно бодро състояние след заспиване). Това разстройство може да бъде или психогенно или от предполагаем органичен произход. Лица с дезорганизирано и променящо се време за сън и бодърстване най-често проявяват значителна степен на психопатология, обикновено свързана със състояния като личностови разстройства и афективни разстройства. При лица, които често и повтарящо се сменят работните си часове или е налице силен емоционален компонент, тък като много често тези лица са в състояние на дистрес.
Най-вероятно нарушението на ритъма на вашия сън се дължи на повишена тревожност или депресивен епизод. Препоръчително е да се срещнете с професионалист, с който подробно да разгледате проблема (кога се е появил, колко често се проявява, какво се е случило?). Психотерапевтът е човека, който след като опознае личната ви история, ще Ви даде насоки за справяне с проблема. Желая ви успех! Не отлагайте срещата си с психотерапевт или психолог-консултатант! Весели празници и много сбъднати мечти!

[Galia_1]

Здравейте, доктор Тодорова,
Моят проблем е горе долу следният: преди 10 години преживях тежък развод и след това около 8 месеца лекувах лека форма на депресия. Имам голяма дъщеря от първия си брак.Със сегашния ми приятел живеем на семейни начала от близо 5 години и имаме малко момченце.И двамата работим, с тази разлика,че той не е много амбициозен и се задоволява с минимално заплащане.Аз обратното на него - малко повече от необходимото амбициозна – работя работа,която харесвам и получавам и поръчки от други клиенти, така че винаги имам работа и за в къщи.Печеля добре, макар, че доста често се претоварвам.Децата ми са малко по-активни и създават главоболия, но не в това е проблема. Извън дома хората ме виждат като много твърд човек, готов да се справи с всякакви проблеми, но в къщи нещата са коренно различни.Проблема е в моят приятел (или може би е и в мен?)-държи се подчертано неуважително към мен,обижда,а аз съм по-чувствителна и преживявам всяка обида.Когато започне спора и аз не стоя безучастна и в крайна сметка се заформя семеен скандал,който завършва понякога и с чупене на вещи.Той не разрешава на дъщеря ми да идва у нас (тя учи в друг град),а малкото дете настройва против мен.От няколко години е решил,че иска да има още едно дете (аз съм на 40 години) и постоянно ме заплашва,че ще ме изгони от жилището, ако не се съглася с него(жилището е негово,а аз ще трябва да живея на квартира при евентуална раздяла). При всеки такъв скандал, последван от заплахи аз изпадам в едно депресивно състояние и не мога да спя няколко нощи. Като,че ли се създава в мен някаква несигурност,а след това и страх,че няма да мога да се справя сама с децата си, ако се разделим с приятеля ми. След последното ни спречкване безсънието ми продължава вече повече от месец. Иначе продължавам да върша ежедневните си задължения.Вие какво бихте ме посъветвали?
Благодаря Ви предварително!

[Galina Todorova]

Здравейте, доктор Тодорова,
Моят проблем е горе долу следният: преди 10 години преживях тежък развод и след това около 8 месеца лекувах лека форма на депресия. Имам голяма дъщеря от първия си брак.Със сегашния ми приятел живеем на семейни начала от близо 5 години и имаме малко момченце.И двамата работим, с тази разлика,че той не е много амбициозен и се задоволява с минимално заплащане.Аз обратното на него - малко повече от необходимото амбициозна – работя работа,която харесвам и получавам и поръчки от други клиенти, така че винаги имам работа и за в къщи.Печеля добре, макар, че доста често се претоварвам.Децата ми са малко по-активни и създават главоболия, но не в това е проблема. Извън дома хората ме виждат като много твърд човек, готов да се справи с всякакви проблеми, но в къщи нещата са коренно различни.Проблема е в моят приятел (или може би е и в мен?)-държи се подчертано неуважително към мен,обижда,а аз съм по-чувствителна и преживявам всяка обида.Когато започне спора и аз не стоя безучастна и в крайна сметка се заформя семеен скандал,който завършва понякога и с чупене на вещи.Той не разрешава на дъщеря ми да идва у нас (тя учи в друг град),а малкото дете настройва против мен.От няколко години е решил,че иска да има още едно дете (аз съм на 40 години) и постоянно ме заплашва,че ще ме изгони от жилището, ако не се съглася с него(жилището е негово,а аз ще трябва да живея на квартира при евентуална раздяла). При всеки такъв скандал, последван от заплахи аз изпадам в едно депресивно състояние и не мога да спя няколко нощи. Като,че ли се създава в мен някаква несигурност,а след това и страх,че няма да мога да се справя сама с децата си, ако се разделим с приятеля ми. След последното ни спречкване безсънието ми продължава вече повече от месец. Иначе продължавам да върша ежедневните си задължения.Вие какво бихте ме посъветвали?
Благодаря Ви предварително!

Здравейте,
Споделеното от Вас оставя в мен впечатление, че вие не сте щастлив човек и живеете в напрежение и стрес. Интересно какво Ви задържа при този човек, който доколкото разбирам се явява причина за вашето нещастие? Отговорете си на този въпрос. Вие имате една раздяла зад гърба си и сте успяла 5 години да се справяте сама. Казвате, че той не допуска голямата ви дъщеря, но същевременно се страхувате, че ако не е той няма да се справите с нейното отглеждане. Вие сте човекът, който печели повече, а се оказва, че сте изцяло зависима от него. Открийте какъв желаете да бъде живота ви и какво искате от него? За да създадете лична представа за вашия живот, вие трябва да откриете естествените си наклонности, което включва онези интереси, връзки и дейности, които вродено ни карат да се чувстваме удовлетворени. За съжаление много хора са възпитавани още от детството си да игнорират естествените си наклонности и да правят това, което се очаква от тях. Принудени са да бъдат твърди, въпреки, че в действителност да са чувствителни, да бъдат традиционни, да действат по рутинни начини, защото "какво ще кажат хората". Вие сте човекът, който може да реши проблема изправяйки се срещу него. Опитайте се да поговорите с вашия приятел, да му обясните как ви кара да се чувства. Не е лошо да потърсите професионална помощ, ако диалога между вас е невъзможно да се осъществи по интелигентен начин. Дори той да не се съгласи на семейна терапия, Вие не се отказвайте. Срещнете се със специалист на който ще разкажете всичко с подробности. Той ще Ви помогне да излезете от омагьосания кръг, в който сте попаднали. Аз мисля, че ако човек реши да преоткрие живота си е нужно да се изправи лице в лице със ситуации и чувства, които ще му причинят болка. Да бъде склонен да се сблъска с болезнените спомени и настоящи ситуации, които събуждат в него емоции като тъга, гняв, безпокойство, притеснение, срам и вина. Не на последно място, ако имате възможност потърсете помощта и подкрепата на близки роднини. Това е, което мога да ви посъветвам. За да мога да ви помогна ми трябва много повече информация, а това става чрез срещи и консултации. Ето защо горещо Ви препоръчвам да се срещнете с психолог или психотерапевт. Пожелавам Ви успех и весели празници!

[jeni30]

Здравейте,от около 3 седмици съм с постоянно главоболие което е предимно в едната дясна половина на главата,предимно отгоре и напред към слепоочието.Понякога ме сърбят очите и имам гадене. Преди време почина една близка и оттогава не ме напускат мрачни мисли свързани със смъртта.Възможно ли е да е някаква невралгия или е нещо по сложно...

[Galina Todorova]

Здравейте,от около 3 седмици съм с постоянно главоболие което е предимно в едната дясна половина на главата,предимно отгоре и напред към слепоочието.Понякога ме сърбят очите и имам гадене. Преди време почина една близка и оттогава не ме напускат мрачни мисли свързани със смъртта.Възможно ли е да е някаква невралгия или е нещо по сложно...

Здравейте,
Възможните причини за главоболието ви може да са свързани от неврологичен, психичен или органичен характер. За тази цел е препоръчително да посетите невролог, който евентуално да изключи органичния характер. След това е добре да се свържете с психолог или психотерапевт, който след подробно обследване да установи причината за вашето главоболие. Много вероятно е то да се дължи на преумора, ниско кръвно, предменструален синдром или повишена тревожност. Много вероятно е да сте в лека депресия. Пожелавам Ви успех!

[pepitta_84]

Здравейте Д-р Тодорова,
пиша Ви по повод проблем при майка ми. Ето и проблемите при нея: след като преди около година загуби майка си , след тежко боледуване и грижи от нейна страна и стреса който изтърпя,й откриха висока кръвна захар. Последваха изследвания и консултации с лекари и сега е овладяла нивата на захарта до стойности на нормата и малко над нея. За съжаление се появиха и симптоми на тревожност, замаяност / непрекъснато се оплаква от световъртежи/, страх да остава сама, страхува се да не й прилошее и няма кой да и помогне, не вижда смисъл в бъдещето, мисли само за миналото и дали е направила всичко за родители си и за нас децата й. От 2 месеца се появи едно повръщане , започва с кашляне и гадене и повръща само нещо като слюнка на мехурчета/не знам как да ви го опиша по-точно/ храна повръща в редки случаи. Правихме изследвания за стомаха засега проблеми няма, изписаха и лекарства - не помагат. Направихме консултация със психиатър, но ми направи впечатление че лекарката не се задълбочи в проблема и изписа едни антидепресанти - есцитил и постави диагноза лека депресия. Засега няма повлияване и от тези лекарства но каза че за тях се иска по - продължително приемане за да подействат и е вероятно симптомите да се засилят първите дни. Искам да помоля и за Вашето мнение относно лечението на такива депресивни състояние и как най- бързо и безпроблемно би се повлияла от лечение, дори и с др. лекарства. Вече дори се замислям за хомеопатия. И последно питане , как ние най-близките бихме повлияли на оздравяването й. Благодаря предварително .

[сиско]

Здравейте Д-р Тодорова,
имам проблем и искам да се обърна към Вас. След като за две годи загубих родителите си, по много бърз и неочакван начин(единият от инсулт, другият от инфаркт), а освен тях и други близки, изпитвам някакъв ужас да не загубя още някого. Проверявам постоянно детето дали диша докато спи, страхувам се всеки път, когато звънне телефонът или звънецът да не получа лоша новина, а и започнах да се страхувам от тъмното. Мога ли сама да се справя с този проблем и как, голямо мъчение е да се живее в страх!