taina_x написа:Добър ден,
Ще бъда изключително благодарна ако ми отговорите и ми дадете някакъв съвет!
На 26 години съм, вече омъжена и с малко дете. Брака ми върви чудесно, може би имам мъж на милион. Грижовен, добър, помага ми във всичко, гледа дори и детето. Всичко изглежда идеално и е. Но аз имам проблем. Отгледана съм по стария модел с крясъци и шамари, сигурно съм си ги заслужавала, но дълго време не можах да простя на майка ми. Сега с нея се чуваме всеки ден и се разбираме чудесно. И ето го и проблема ми. Аз съм агресивна, не знам дали заради начина й на възпитание или просто съм такава. Разликата с брат ми е 13 години, винаги съм го защитавала и съм поемала неговите шамари, но в момента в който аз го гледах и той ме ядосаше или правеше бели си го нашляпвах. Усещах, че не съм права и трябва да говоря с него, но той беше голям инат. Обещавах си, че като имам дете няма да му крещя и удрям, но уви.
Обичам детето си, както всяка майка винаги поставям нея на 1-во място. На 2 години и 5 месеца е, но още не говори добре. Свързва изречения и отговаря само когато на тя иска. Постоянно се инати, иска да е самостоятелна, но не винаги имам възможност да й го позволявам. Трябва да я обличам за ясла, аз слагам, тя сваля и мн. други дребни неща, които ме изкарват извън нерви. И започвам да говоря, да моля, да обяснявам и нищо от това не върши работа. Докато не се стигне до шамар по дупето или ръцете. Иска да кара колата по улицата, аз пак обяснявам че е опасно и моля да ме послуша, но пак се стига до шамар. Има моменти, когато е ужасна, но аз успявам да се контролирам и съм много доволна от себе си. Но как да го правя всеки път, не искам да наранявам детето си нито психически нито физически. Говоря за проблема си, не го крия и търся решение....
Благодаря Ви предварително.
Здравейте,
Вторият етап през който се развива детската идентичност, е ранното детство-то продължава условно от първата година след раждането до навършването на втората година. През тези месеци на бързо физиологично развитие в психологичен план се забелязва силното желание на детето да бъде себе си. Детските стремежи са ориентирани към координацията на голям брой поведенчески модели, които често са дори конфликтни. В този период детето се научава да "запазва" за себе си това, което му харесва и да "пуска" или да се разделя с нещата, които не са обект на вниманието му. По този начин все още зависимото дете започва да преживява своята автономна воля. Вторият етап е решаващ за отношението между волята на детето и силното му необуздано упорство да притежава нещата, които харесва. Оказва се, че връзката между детския инат и опитите за сътрудничество, между себеизразяването и смиреното покорство в този период са плахи опити да се утвърждава чувството за свободна воля, което произхожда от чувството за самоконтрол без загуба на самоуважение.
Взаимната регулация между възрастния и детето в този период е много решаваща. родителската твърдост може да предпази детето от последствията на неговата все още неформирана точна преценка и от липсата на благоразумие. ако обаче тя е прекомерна и продължава да го лишава от опити постепенно да контролира своите действия, съобразно волята и свободния си избор, то детето ще прояви раздразнителност, негодувание.
Необходимо е средата, в която расте малкото дете, да бъде подкрепяща, а не застрашаваща. Понякога родителите имат желание да помогнат на детето да се справи по-бързо и така заплашват чувството му на доверие. Ако детето ви често чува "Престани! Не можеш сама! Дай на мене! след около два месеца детето най-вероятно ще започне да реагира с непокорство неохота и незачитане.
Създайте правила на детето като търпеливо му обясните какво е опасно за него. Едновременно с това му давайте възможност да прави неща, които са полезни за неговата самостоятелност. Освен, че имате "мъж за милиони" не разбрах какво участие взема той във възпитанието на детето. Необходима е взаимност, активност и еднаквост в отношението към вашето дете. За да разберете повече за себе си: кое ви дразни, какво ви прави нетърпелива е добре да направите консултация с психолог. Това е най-добрият начин да разберете малко повече за това как да промените някои неща в отношението си към своята дъщеря. Ако имате притеснения относно речевото развитие на вашето дете се срещнете с логопед. Пожелавам ви Успех!
