Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[kesten70]

Благодаря за отговора.Вие по принцип практикувате ли и идвате ли в София как мога да се свържа с вас,като напиша името ви виждам че практикувате в Русе,но само там ли?

[Eli Noeva]

Здравейте kesten 70,
Практиката ми е действително в град Русе, поне на този етап.
Можете да се свържете с мен на тел. 0888 44 58 69, адрес - бул. Цар Фердинанд №4, ет. 2, офис 9.

Състоянието Ви може да бъде значително подобрено с дихателни техники, медитация, хипноза, енергиен баланс и емоционално освобождаване, и разбира се учене как да откривате мислите, които създават страха и безпокойството, и съответно да ги променяте, като ги превръщате в адаптивно съответствие на това, към което всъщност се стремите и което искате да притежавате - а това е да достигнете до спокойната смелост и увереност, че можете да се справяте.

Ако Русе е твърде далеч - изберете йога-център, в който да направите баланс чрез дихателните упражнения и движения.

Поздрави, Ели Ноева.

[diana85]

Здравейте!
Въпросът ми се отнася до майка ми! Не знам дали трябва да се обърна към Вас или към друг специалист и Ви моля да ме насочите, ако се налага.
От известно време майка има проблеми с очите, поставиха й диагноза перде и на двете очи, водила съм я на двама лекари със специалност очни болести (офталмолози).
Проблемът е, че двамата с баща ми са единствено на неговата пенсия от 192.00 лв. Тя отказва да чуе за лекари, операция с лазер. Вече не знам каква е причината. Дали е в липсата на финансови средства, казвала ми е, че не иска да се харчат пари за нея. Или има и друга причина? Каквото и да е, искам да го знам. Кажете ми какво мислите, моля Ви, важно ми е.
Благодаря предварително!

[diana85]

Здравейте!
Въпросът ми се отнася до майка ми! Не знам дали трябва да се обърна към Вас или към друг специалист и Ви моля да ме насочите, ако се налага.
От известно време майка има проблеми с очите, поставиха й диагноза перде и на двете очи, водила съм я на двама лекари със специалност очни болести (офталмолози).
Проблемът е, че двамата с баща ми са единствено на неговата пенсия от 192.00 лв. Тя отказва да чуе за лекари, операция с лазер. Вече не знам каква е причината. Дали е в липсата на финансови средства, казвала ми е, че не иска да се харчат пари за нея. Или има и друга причина? Каквото и да е, искам да го знам. Кажете ми какво мислите, моля Ви, важно ми е.
Благодаря предварително!

[Eli Noeva]

Здравейте, Диана 85,
Вие би трябвало да познавате по-добре своята майка от мен - он лайн консултанта.
И съответно да разбирате мислите и мотивите й относно нейното здравословно състояние, като й помогнете с възможни за Вас адекватни действия.
По-скоро при Вас се открива едно по-високо ниво на тревожност - може би ще Ви подейства добре да поговорите с психолог, за да откриете кои са причините за това Ваше безпокойство и тревожност и колкото е възможно по-скоро те да се преработят.

Желая Ви успех!
Ели Ноева.

[Galina Todorova]

Здравейте!
Въпросът ми се отнася до майка ми! Не знам дали трябва да се обърна към Вас или към друг специалист и Ви моля да ме насочите, ако се налага.
От известно време майка има проблеми с очите, поставиха й диагноза перде и на двете очи, водила съм я на двама лекари със специалност очни болести (офталмолози).
Проблемът е, че двамата с баща ми са единствено на неговата пенсия от 192.00 лв. Тя отказва да чуе за лекари, операция с лазер. Вече не знам каква е причината. Дали е в липсата на финансови средства, казвала ми е, че не иска да се харчат пари за нея. Или има и друга причина? Каквото и да е, искам да го знам. Кажете ми какво мислите, моля Ви, важно ми е.
Благодаря предварително!

Здравейте,
Най-вероятно майка ви е изгубила вяра в успешния изход на нещата. Причините за такъв начин на мислене може да са различни. Ще бъде добре ако успеете да я мотивирате за разговор със специалист - психолог. Той най-добре ще успее да вникне в емоционалното състояние на вашата майка. Желая ви успех!

[george75]

Здравейте, имам следния проблем
Аз съм на 39 тя е на 79
Разстроивам се от спор с майка ми за нешо незначително и трудно ми минава получавам напрежение, стрес разконцентрирам се и не мога да свърша нищо а дори и нищо да не правя нещо все едно ме стега навсякъде не съм спокоен.
Ето ви пример как започва всичко прибирам се в много добро настроение и тя ме среща на вратата с въпроса
- прибираш ли се ! Нали щеше да ходиш доло в мазето !
Казвам и ,че вече съм бил там то е и видно от това което нося с мен ,че съм го взел от там Консерви.
Тя ми отговаря Аз ти приготвих нещо за доло ,но щом си ходил вече
После Аз се измивам и започвам да свалям дрехите с които съм бил навън и тя ми казва
- Ама Боклука тука ли ще седи !
Онова нещо било Боклука ами защо не ми каза на вратата преди да вляза щях да го хвърля!!!Казвам и го тя се съгласява с мен и се оправдава обаче все пак щял да миирше ако го остави. започвам да се нервирам и работата която имам не върви.
Сядам на масата да ям за да си пия хапчето тя решава да ми го даде без да съм я карал да го прави обаче 5 минути пред очите ми се мъчи да го извади от блистера като прави много движения и не спира да мрънка което ме изнервя и казва ,че не може да излезе при което аз и го издърпам от ръцете и за 1 секунда го изваждам.
По същия начин став и когато се качи в колата чака да потегля и започва едно суетене как да си сложи колана как е можело да го направят такъв и колко е трудно да го сложи.
По принцип избягвам дори да говоря с нея защото веднага става спор дори и да съм съгласен с нея.Никои от роднините ни и комшиите не иска да общува с нея скарала се е с почти всички.
Аз ако не ми беше майка нямаше да съм отдавна с нея .Не може да живее сама.Уме само да чисти и готви.Пенсията и е малка а на мен заплатата ми е малка и не мога да плашам за две жилиа разноските.

[Galina Todorova]

Здравейте, имам следния проблем
Аз съм на 39 тя е на 79
Разстроивам се от спор с майка ми за нешо незначително и трудно ми минава получавам напрежение, стрес разконцентрирам се и не мога да свърша нищо а дори и нищо да не правя нещо все едно ме стега навсякъде не съм спокоен.
Ето ви пример как започва всичко прибирам се в много добро настроение и тя ме среща на вратата с въпроса
- прибираш ли се ! Нали щеше да ходиш доло в мазето !
Казвам и ,че вече съм бил там то е и видно от това което нося с мен ,че съм го взел от там Консерви.
Тя ми отговаря Аз ти приготвих нещо за доло ,но щом си ходил вече
После Аз се измивам и започвам да свалям дрехите с които съм бил навън и тя ми казва
- Ама Боклука тука ли ще седи !
Онова нещо било Боклука ами защо не ми каза на вратата преди да вляза щях да го хвърля!!!Казвам и го тя се съгласява с мен и се оправдава обаче все пак щял да миирше ако го остави. започвам да се нервирам и работата която имам не върви.
Сядам на масата да ям за да си пия хапчето тя решава да ми го даде без да съм я карал да го прави обаче 5 минути пред очите ми се мъчи да го извади от блистера като прави много движения и не спира да мрънка което ме изнервя и казва ,че не може да излезе при което аз и го издърпам от ръцете и за 1 секунда го изваждам.
По същия начин став и когато се качи в колата чака да потегля и започва едно суетене как да си сложи колана как е можело да го направят такъв и колко е трудно да го сложи.
По принцип избягвам дори да говоря с нея защото веднага става спор дори и да съм съгласен с нея.Никои от роднините ни и комшиите не иска да общува с нея скарала се е с почти всички.
Аз ако не ми беше майка нямаше да съм отдавна с нея .Не може да живее сама.Уме само да чисти и готви.Пенсията и е малка а на мен заплатата ми е малка и не мога да плашам за две жилиа разноските.

Здравейте,
От разказа ви разбирам, че вие сте силно зависим от майка си. Зависимостта се разглежда като поведение, научено при интензивните взаимоотношения на детето с майката. зависимостта съдържа състояние на безпомощност и липса на самостоятелност. Зависимостта е съвкупност от психологическа незрялост, неувереност в собствените сили, страх от неуспех и вечна липса на силен авторитет, който да направлява действията на "детето" и да взима решенията вместо него. Най-вероятно вие все още не сте създал своята автономност, не сте успял да скъсате "пъпната връв " с майка си.
Нормално е да се чувствате раздразнен и ядосан, защото вие не сте дете отдавна, но тя продължава да се отнася с вас като с дете. Потърсете професионална помощ в лицето на психолог - консултант, с който ще анализирате по-дълбоко проблема. От разговорите с професионалист ще успеете да вземете решение за по-нататъшния си живот. Аз мисля, че докато живеете живеете с майка си, ще продължавате да се чувствате неудовлетворен и раздразнен. Пожелавам ви повече воля и желание да преодолеете себе си и да промените начина си на живот.

[gyurkan]

Ивам силни подозрения че имам синдром на дефицит на вниманието.В момента съм студент и имам трудности с взимането на изпитите поради отлаганията ми да седна уча,няма значение че после съжалявам за тия отлагания все се повтарят.За да мога да довърша нещо до край трябва да ми е супер интересно но не всичко е така разбира се.И така въпроса ми е дали наистина имам това разтройство или си го въобразявам и доколкото знам в България не се продават медикаменти лекуващи това разтройство?

[Galina Todorova]

Ивам силни подозрения че имам синдром на дефицит на вниманието.В момента съм студент и имам трудности с взимането на изпитите поради отлаганията ми да седна уча,няма значение че после съжалявам за тия отлагания все се повтарят.За да мога да довърша нещо до край трябва да ми е супер интересно но не всичко е така разбира се.И така въпроса ми е дали наистина имам това разтройство или си го въобразявам и доколкото знам в България не се продават медикаменти лекуващи това разтройство?

Здравейте,
Синдрома на дефицит на внимание се диагностицира във възрастта 5-7 години. Отлагането на определени дейности при вас не е свързано с тази диагноза. Направете консулт с психолог, който ще установи проблема. Пожелавам ви успех!