Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[milena73]

Здравейте,Честитя Коледа,Аз съм жена на 41 години,преди 6 години се разболях от депресия след аборт,Ходих на психиатър изписа ми Пароксат +Ривотрил и се въстанових за 3 месеца,Беше ме страх да излизам,да оставам сама за да не ми се случи нещо да падна,да не ми стане лошо и да няма кой да ми помогне.Слава богу вече 6 години пия Пароксат от 20 мг на ден,тези симптоми не са ми се върнали,но през тези шест години на няколко пъти изпадах в леки депресии защото преживях много неща.Живеяя с бащата на 11 г ми дъщеря който злоупотребявя с алкохола,и аз защото съм безработна и съм напълно финансово зависима от него,и ми се налага да търпя физически и психически тормоз от него към мен и детето ми,постояно ни обижда че сме боклуци,че от нас нищо не става и детето ми почва да плаче и пищи и това ме убива.Друго което е ще го напиша кратко за тези 6 години какво преживях-Беше пиян уцели ме с чаша и ми отряза сухожилието на крака,претърпях много тежка операция с много подследствия,след това 2010 докато препивах детето си отидох до другата стая и сварих мъжа ми и голямата ми сестра да се натискат и целуват,след това 2011 точно на нова година другата ми сестра близначката ми преспа с мъжа ми,И в тези периоди изпадах в дупки но слава богу с помоща на психиатъйр и Пароксата излизах,не че още съм преживяла последното,защото ми се налага да живея с мажа ми и близначката ми в един апартамент.Това е в общи линии което ми се случи през тези години,ш като сложим и досегашния тормоз мъжа ми като е пиян-постояно ни заплашва че ще ни остави без пари,постояно ни обижда и т.н.Възползва се от това че сме напълно зависими от него и прави каквото иска,Ще ми кажете защо търпя това -единствено заради финансовата зависимост и то заради детето,ако съм само аз хляб и сол ще ям но няма да търпя това,но ми се налага да го търпя заради детето,Да кажа че с този човек живея вече 14 г ,като не е пиян,,няма човек като него,но рядко се случва.И сега какво ми се случва тука от 3 месеца насам -Бях чула една песен която ми напомни на друга,и реших да е потърся в фейсбук,но не можах да е намеря,а тя ми се пееше в главата,и като не е намерих ме обхвана страх,безпокойство че не мого да е открия,че няма да излезе от главата ми,че ще полудея ако не е намеря -това са мойте мисли.Както и да е минаха 2-3 дена успокох се и е забравих.Но от там почна всичко,като чуя някоя позната песен,или ми зазвучи някоя песен която преди това съм чувала,и не мого да се сетя на кого беше ме обхващат топли вълни,изпотявам се,хваща ме страх и веднага сядам на компютара да е търся.Като е намеря се успокоявам и е забравям,и е запаметявам в специална папка че ако пак ми се запее да знам че е имам и да не е търся.А ако не намеря седя цял ден на компа и е търся,но ако не е намеря минава ден ,два и се успокоявам,Знам че при всеки е нормално да си тананика някоя песничка,или изведнъж да се сети за някояи да си е тананика,но защо при мен се получава този страх,че ако не се сетя на кого е ме обхваща страх и искам да е намеря,ОТ КАКВО СЕ ПОЛУЧАВА ТОВА.Ходих при психиатърката ми тя каза че това е от всичко преживяно през тези години и това са натрапливости,Ходих и на психотерапевт там ми казаха че е нещо от детството,защото баща ми искаше всичко да си е по мястото,което се вземе да се върне на мястото му,иначе много се караше.И психотерапевката ме пита -като намериш песента какво става и аз и казах че се успокоявам,след това ме попита -а ако не е намериш,и аз и отговорих че съм под напрежение няколко дена докато забравя песента и пак се успокоявам.И тяказа това е решението и да е намериш и да не е намериш се успокояваш значи си намерила решение.Но за мен не е така.Аз избягвам магазини където звучи музика или ако чуя от някъде да звучи музика гледам да избягвам това място от страх да не ми се натрапи пак някоя песен в главата и да трябва да е търся.И да уточня това ми се случва само ако песента ми е позната от някъде,ако песента не ми е позната не ми прави впечетление.Много ви моля за съвет или мнение по моя проблем,заща ми се случва това,защо като чуя някоя позната песен и не мого да се сетя на кого е ме обхваща страх и безпокойство и тръгвам да е търся,на какво се дължи това ОКР ли е или някакво тревожно разстройство.Гледам из форумите някой да има моя проблем и как се е справил,но не откривам.Отново ви моля кажете ми какво е това,на какво се дължи,може ли да се полудее от това.Иначе аз съм много слънчев човек,обичам компаниите,гледам с насмешка на изпитанията на живота,но с това не мога да се справя.Вече сутрин като стана и ставам с напрежение дали днес няма да ми зазвучи някоя песен в главата и да не е знам на кого е,вече ме е страх от самия страх,Иска ми се да се върне предищната Милена,веселата която по цял ден си пее и тананика коята постояно се пресмива на превратностите на живота.Моля ви ако някой е пинал през това или знае как да се отърве,нека де ми пише.Искам само да се отърва от този страх,да се отърва от това като ми зазвучи някоя песен и незнам на кого е да не изпадам в безпокойство и тревожност.И най вече на какво се дължи това,как мого да се отъърва от него.Иначе има дни когато не ми зазвучава нищо и съм щастлива пея си,смея се,тананикаам си нещо,танцувам си из къщи,но избягвам да слушам музика ако не знам на кого е от страх пак да не ме обвземе тревожност,страх и да искам да е намеря.Ще ви бъда много благодарна ако ми отговорите и ми кажете на какво се дължи това и има ли начин да се отърва от това и най вече човек може ли да полудее от това.С нетърпение очаквам отговори те ви.Разчитам на вас да ми дадете съвет или мнение как мого да се справя с всичко това.

[9306]

Здравейте,
Мой роднина е диагностициран с раздвоение на личността. Интересува ме дали може диагнозата да е грешно поставена тъй като оплакванията са за гласове, чувство на агресия, депресия, параноя. Симптомите са винаги в този ред траят не повече от 3 дни (взети заедно) и не се проявяват постоянно, а в интервали от месец или два. През останалото време всичко е нормално и липсва загуба на паметта след тези моменти.
Благодаря за отделеното време.

[Eli Noeva]

Здравейте Милена,
От споделеното от Вас разбирам, че злоупотребата с алкохол от Вашия партньор създава поредица от неприятни преживявания, безпокойство и тревоги за Вас и детето Ви.
Казвате, че търпите всичко това заради дъщеря си и финансовата си зависимост от него.

Вместо да си налагате да се излагате на системен стрес, бихте ли могли да си потърсите работа, която ще намали Вашата финансова зависимост от партньора?

На второ място – Вашите близначки биха ли могли да живеят самостоятелно, отделно от Вас и да се погрижат съответно за себе си?

Тези две стъпки могат да променят значително сегашната Ви ситуация.

Относно проблема с Вашето безпокойство, че не можете да си спомните дадена песен на кого е – това до известна степен може да се дължи на изискващия Ви баща да Ви научи да поставяте нещата по местата им.
Възможно е също така, спомняйки си за изискванията на баща Ви към Вас в детството, да правите несъзнателен паралел и да се опитвате да постигнете усещане, че контролирате нещо в живота си / като намирате информация за песента и това Ви успокоява/, след преживяния стрес през последните години.
От друга страна е вид бягство от другите наистина сериозни проблеми – тези със партньора и със сестрите Ви, които изискват Вашето внимание и решение за промяна.
Би могло да ви помогне в случай, че почувствате силно желание да търсите информация за определена песен – да си наложите да не правите нищо, да изключите компютъра, да се запитате:
- С какво е толкова важно за мен да си спомня коя е мелодията?
И да продължите да си я тананикате, просто защото звученето на песента е приятно за Вас!
Т.е. ще започнете да мислите, че не е възможно да се помнят безброй много не толкова важни детайли и че съвсем не е необходимо да се натоварва мозъкът с подобни данни – по важно е какво Ви доставя истинско удоволствие като мелодия, песен, филм,
предаване …….

Всички проблеми са свързани помежду си:
Алкохолизъм – неприятности между Вас и партньора – разширяване на проблемния кръг чрез участието ва сестрите Ви – безработица при Вас.
Така че промяната чрез вземане на решение за това и реализиране на горните стъпки би Ви извадила от този омагьосан кръг.
За тази промяна е необходима решимост, неотклонно намерение и действие без страх, докато извървите пътя към нея.
Всичко зависи само от Вас самата и от това какво и как бихте искали да се промени в живота Ви.

Желая Ви успех.
Ели Ноева.

[Eli Noeva]

Здравейте 9306,

Екип от учени от Кралския колеж в Лондон установяват причините за раздвоение на личността.

Те уверяват, че това е реална болест и представлява дисоциативно разстройство на идентичността (ДРИ).

При ДРИ в съзнанието на един човек съществуват едновременно две или повече сложни умствени състояния на индивида.

И тъй като тези личности са различни "аз" и съществуват самостоятелно, те се редуват в контролиране на поведението и не знаят нищо един за друг.

Такова изкривено възприятие пациентите описват като "усещане извън тялото и възможността да наблюдават своите действия отстрани".

Това е придружено от загуба на паметта, пълно "превключване" между състоянията, "бягство" от себе си.

Както казват учените, при ДРИ личностите може да имат различна възраст, пол, интелект, а дори и почерк.

Дали Вашият близък страда от раздвоение на личността или от нещо друго, / например, Шизофрения - Шизофренните психози протичат с налудни идеи и халюцинации, които водят до неадекватно поведение и възбуда .
Болните чуват "гласове", които направляват мислите и действията им, обиждат ги, командват ги или ги заплашват.
Без реални основания вярват, че някой ги преследва или иска да им навреди /, би могъл да постави точна диагноза само лекар – психиатър, като вземе предвид всички симптоми, от колко време е тази промяна и назначи индивидуален план за лечение.

Аз като магистър по психология мога само да ви предоставя горната информация – но за професионално мнение се отнесете към психиатър

Поздрави,
Ели Ноева.

[oleg90]

Здравейте д-р Тодорова. Пиша Ви с една надежда за разрешаване на един дългогодишен проблем. Бях 2-3 клас, когато една вечер заваля градушка, тока спря и като всеки човек и моята баба започна да вика че градушката ни уби в тоя момент се плаша и дългогодишните ми мъки започват. От тази вечер живота ми стана истински ад за едно малко дете, при всяко едно облаче което се задава изпадах в паника както и до ден днешен но сега е малко по различно. Преди около 2 години усетих вече облекчение на паниката в такива моменти и когато започнах да се радвам че всичко се оправя се прояви проблема под друг симптом, бях съдия на един мотокрос когато ни връхлетя голяма буря и докато намеря подслон започнах да се задушвам. По никакъв начин неможех да поема въздух, тои стигаше до гърлото и след това секваше. От тогава вече при вятър и някакъв дъжд започвам да се задушавам, стигна се до там че и като пътувам с кола се паникьосвам и започвам да усещам че ми е трудно да поема въздух. Аз като цяло имам страх и от вода но мисля че задушаването е паническа атака от травмата нанесена ми като малък, закупих си наскоро един инхалатор който водят за безобиден просто отпускащ бронхите за случай че получа задушаване, лекарството е солбутамол. Дълги години пих и хапче Thioridazin, което вече не се продава поне в аптеките до които имам допир. Чух за едно лекарство Zoloft, дали мога да опитам с него или какво бихте ми препоръчали да направя и какви лекарства да опитам, засега нямам възможност да ида на лекар и затова търся препоръка от Вас. Този проблем ме е заклещил в живота до степен в която немога да предприема никакво действие като да започна работа затова ще съм Ви много благодарен ако ми препоръчате терапия с някакво лекарство. Предварително Ви благодаря!

[Galina Todorova]

Здравейте д-р Тодорова. Пиша Ви с една надежда за разрешаване на един дългогодишен проблем. Бях 2-3 клас, когато една вечер заваля градушка, тока спря и като всеки човек и моята баба започна да вика че градушката ни уби в тоя момент се плаша и дългогодишните ми мъки започват. От тази вечер живота ми стана истински ад за едно малко дете, при всяко едно облаче което се задава изпадах в паника както и до ден днешен но сега е малко по различно. Преди около 2 години усетих вече облекчение на паниката в такива моменти и когато започнах да се радвам че всичко се оправя се прояви проблема под друг симптом, бях съдия на един мотокрос когато ни връхлетя голяма буря и докато намеря подслон започнах да се задушвам. По никакъв начин неможех да поема въздух, тои стигаше до гърлото и след това секваше. От тогава вече при вятър и някакъв дъжд започвам да се задушавам, стигна се до там че и като пътувам с кола се паникьосвам и започвам да усещам че ми е трудно да поема въздух. Аз като цяло имам страх и от вода но мисля че задушаването е паническа атака от травмата нанесена ми като малък, закупих си наскоро един инхалатор който водят за безобиден просто отпускащ бронхите за случай че получа задушаване, лекарството е солбутамол. Дълги години пих и хапче Thioridazin, което вече не се продава поне в аптеките до които имам допир. Чух за едно лекарство Zoloft, дали мога да опитам с него или какво бихте ми препоръчали да направя и какви лекарства да опитам, засега нямам възможност да ида на лекар и затова търся препоръка от Вас. Този проблем ме е заклещил в живота до степен в която немога да предприема никакво действие като да започна работа затова ще съм Ви много благодарен ако ми препоръчате терапия с някакво лекарство. Предварително Ви благодаря!

Здравейте,
За съжаление не мога да ви дам препоръка какъв медикамент да използвате, защото не съм медицинско лице. Аз съм психотерапевт и помагам на хората като ги уча как да преодоляват страховете си и да се справят с проблеми в личен и професионален план, а също какви поведенчески стратегии да предприемат за да преодолеят тревожността, фобиите, депресията. Споделеното от вас ме кара да мисля, че вие имате тревожно разстройство, чиято симптоматика е психосоматична. Трудно е да се лекува тревожно разстройство или паническа атака чрез съвети. Бих казала, дори е невъзможно. Моят съвет е да се консултирате с психиатър, който да постави правилната диагноза и да ви предпише адекватно медикаментозно лечение (ако се налага). Безотговорно би било да се съветвате с хора, които не са специалисти или да прилагате самолечение. Много полезно за вас ще бъде консултация с психолог или психотерапевт, който ще ви помогне да внесете яснота относно проблема, измъчвайки ви толкова години. Теоретично може да прочетете какво представлява тревожното разстройство и съответните фобии, но начините за справяне с тях би трябвало да обсъдите със специалисти, посещавайки техните кабинети. Пожелавам ви успех!

[oleg90]

Здравейте д-р Тодорова. Пиша Ви с една надежда за разрешаване на един дългогодишен проблем. Бях 2-3 клас, когато една вечер заваля градушка, тока спря и като всеки човек и моята баба започна да вика че градушката ни уби в тоя момент се плаша и дългогодишните ми мъки започват. От тази вечер живота ми стана истински ад за едно малко дете, при всяко едно облаче което се задава изпадах в паника както и до ден днешен но сега е малко по различно. Преди около 2 години усетих вече облекчение на паниката в такива моменти и когато започнах да се радвам че всичко се оправя се прояви проблема под друг симптом, бях съдия на един мотокрос когато ни връхлетя голяма буря и докато намеря подслон започнах да се задушвам. По никакъв начин неможех да поема въздух, тои стигаше до гърлото и след това секваше. От тогава вече при вятър и някакъв дъжд започвам да се задушавам, стигна се до там че и като пътувам с кола се паникьосвам и започвам да усещам че ми е трудно да поема въздух. Аз като цяло имам страх и от вода но мисля че задушаването е паническа атака от травмата нанесена ми като малък, закупих си наскоро един инхалатор който водят за безобиден просто отпускащ бронхите за случай че получа задушаване, лекарството е солбутамол. Дълги години пих и хапче Thioridazin, което вече не се продава поне в аптеките до които имам допир. Чух за едно лекарство Zoloft, дали мога да опитам с него или какво бихте ми препоръчали да направя и какви лекарства да опитам, засега нямам възможност да ида на лекар и затова търся препоръка от Вас. Този проблем ме е заклещил в живота до степен в която немога да предприема никакво действие като да започна работа затова ще съм Ви много благодарен ако ми препоръчате терапия с някакво лекарство. Предварително Ви благодаря!

Здравейте,
За съжаление не мога да ви дам препоръка какъв медикамент да използвате, защото не съм медицинско лице. Аз съм психотерапевт и помагам на хората като ги уча как да преодоляват страховете си и да се справят с проблеми в личен и професионален план, а също какви поведенчески стратегии да предприемат за да преодолеят тревожността, фобиите, депресията. Споделеното от вас ме кара да мисля, че вие имате тревожно разстройство, чиято симптоматика е психосоматична. Трудно е да се лекува тревожно разстройство или паническа атака чрез съвети. Бих казала, дори е невъзможно. Моят съвет е да се консултирате с психиатър, който да постави правилната диагноза и да ви предпише адекватно медикаментозно лечение (ако се налага). Безотговорно би било да се съветвате с хора, които не са специалисти или да прилагате самолечение. Много полезно за вас ще бъде консултация с психолог или психотерапевт, който ще ви помогне да внесете яснота относно проблема, измъчвайки ви толкова години. Теоретично може да прочетете какво представлява тревожното разстройство и съответните фобии, но начините за справяне с тях би трябвало да обсъдите със специалисти, посещавайки техните кабинети. Пожелавам ви успех!

Благодаря Ви за отделеното време!

[oleg90]

Здравейте д-р Ноева
Пиша Ви с една надежда за разрешаване на един дългогодишен проблем. Бях 2-3 клас, когато една вечер заваля градушка, тока спря и като всеки човек и моята баба започна да вика че градушката ни уби в тоя момент се плаша и дългогодишните ми мъки започват. От тази вечер живота ми стана истински ад за едно малко дете, при всяко едно облаче което се задава изпадах в паника както и до ден днешен но сега е малко по различно. Преди около 2 години усетих вече облекчение на паниката в такива моменти и когато започнах да се радвам че всичко се оправя се прояви проблема под друг симптом, бях съдия на един мотокрос когато ни връхлетя голяма буря и докато намеря подслон започнах да се задушвам. По никакъв начин неможех да поема въздух, тои стигаше до гърлото и след това секваше. От тогава вече при вятър и някакъв дъжд започвам да се задушавам, стигна се до там че и като пътувам с кола се паникьосвам и започвам да усещам че ми е трудно да поема въздух. Аз като цяло имам страх и от вода но мисля че задушаването е паническа атака от травмата нанесена ми като малък, закупих си наскоро един инхалатор който водят за безобиден просто отпускащ бронхите за случай че получа задушаване, лекарството е солбутамол. Дълги години пих и хапче Thioridazin, което вече не се продава поне в аптеките до които имам допир. Чух за едно лекарство Zoloft, дали мога да опитам с него или какво бихте ми препоръчали да направя и какви лекарства да опитам, засега нямам възможност да ида на лекар и затова търся препоръка от Вас. Този проблем ме е заклещил в живота до степен в която немога да предприема никакво действие като да започна работа затова ще съм Ви много благодарен ако ми препоръчате терапия с някакво лекарство. Предварително Ви благодаря!

[Eli Noeva]

Здравейте Олег,

Като психолог не предписвам лекарствени препарати.

Сам сте си изяснили първопричината за Вашата фобия, свързана с лошо атмосферно време.
Думите, с които Вашата баба е описала колко големи ще са щетите от градушката –
вероятно върху насажденията, животните или върху къщата – са били възприети от Вас, малкото дете тогава, като нещо катастрофално, нещо, което убива …

В действителност ние хората използваме подобни думи в ситуации, в които силно негативни обстоятелства могат да съсипят нашия труд или нашия дом.

Сега, когато вече сте на друга възраст – опитайте се да се поставите на мястото на своята баба в онзи труден момент с градушката – Как Вие бихте реагирали? С какви думи бихте изразили своята тревога за щетите от природното бедствие?

Разбирайки защо някой постъпва по определен начин – с думи или с действия, воден от своята тревога – ще можете да погледнете на това събитие отстрани, дистанцирано, и да направите нов избор – да гледате на дъжда, лошото време, градушката, бурята – като част от нещата в живота ни, че в природата има от всичко – и лошо време, но и много слънчеви дни …

Сега, когато усещате как този проблем сякаш Ви е заклещил в живота и не можете да предприемете нищо, за да работите – Ви препоръчвам да започнете да мислите за нещата в тяхната цялост – т.е. във всяко едно нещо има както положителна страна, така и отрицателна.
Във Вашия пример – атмосферното време се проявява по различни начини – слънчево, дъждовно, облачно, тихо и спокойно, или ветровито …

Приемайки, че нещата от живота – хора или обстоятелства, трябва да ги разглеждате в тяхната цялост – тогава на мястото на страха от детството, ще се появяват мисли за справяне – какво да направите, за да се справите с неблагоприятните последици от нещо.

Това означава – вместо страх, да потърсите решенията.

Желая Ви успех.
Ели Ноева.

[oleg90]

Да, аз знам че това е просто израз а не че се случва наистина, просто така го възприех тогава. В никакъв случай и никога не сам обвинявал баба ми затова. Колкото до съвета за справяне на проблема ще бъде дълга и трудна битка навярно излекуване няма да има или поне не напълно. Благодаря Ви все пак за съвета