Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[nie_mojem_vsishko]

И забравих да кажа,че незнам какво искам,всичко ми е едно безразлично,нямам приятели,много ме е страх да не съм в депресия.Благодаря.

[inchovska]

Здравейте,
от 4 год. живея с приятеля си на семейни начала без брак. И още от самото начало някак не успяхме да намерим общ език с него. Не успяваме да говорим и споделяме за нещата между нас и поведението ни, което ни пречи един на друг и винаги когато го правим разговора се превръща в скандал. Проблемът е че нито аз го разбирам, нито той разбира мен. И двамата говорим своите си неща, обвиняваме се един друг за проблемите и задълженията в къщи които ни тежат и няма никакъв шанс да стигнем до консенсус. Казвам че няма защото вече съм опитвала десетки пъти и резултатът е един и същ. След караниците нещата остават същите, след което с дни си говорим само "служебно" и аз скъсвам да плача. От около 2 години вече имам проблем с нервната система. За най-малкият проблем с който се сблъскам ми става лошо, дори получавам кризи. Изразяват се в сърцебиене, прилошаване, загуба на сили и много учестено дишане. Въпросът ми е как да намеря общ език с него, защото той вече по никакъв начин не желае да разговаряме. Да не говорим за това, че постоянно е изнервен и избухва за най-малкото нещо (говоря за висок тон не за насилие). Казва че разговорите с мен го изнервят, били продължавали часове в безсмислени думи.

[inchovska]

И още да попитам: желая да започна консултации с психолог, но съм притисната от средствата. Може ли да ми кажете горе-долу какви са цените за една среща, колко време продължава и към кого бих могла да се обърна в София.

[Galina Todorova]

Здравейте,
от 4 год. живея с приятеля си на семейни начала без брак. И още от самото начало някак не успяхме да намерим общ език с него. Не успяваме да говорим и споделяме за нещата между нас и поведението ни, което ни пречи един на друг и винаги когато го правим разговора се превръща в скандал. Проблемът е че нито аз го разбирам, нито той разбира мен. И двамата говорим своите си неща, обвиняваме се един друг за проблемите и задълженията в къщи които ни тежат и няма никакъв шанс да стигнем до консенсус. Казвам че няма защото вече съм опитвала десетки пъти и резултатът е един и същ. След караниците нещата остават същите, след което с дни си говорим само "служебно" и аз скъсвам да плача. От около 2 години вече имам проблем с нервната система. За най-малкият проблем с който се сблъскам ми става лошо, дори получавам кризи. Изразяват се в сърцебиене, прилошаване, загуба на сили и много учестено дишане. Въпросът ми е как да намеря общ език с него, защото той вече по никакъв начин не желае да разговаряме. Да не говорим за това, че постоянно е изнервен и избухва за най-малкото нещо (говоря за висок тон не за насилие). Казва че разговорите с мен го изнервят, били продължавали часове в безсмислени думи.

Здравейте,
Трудно мога да ви отговоря на въпроса как да намерите общ език с приятеля си. Причината за това е, че не познавам нито вас, нито него. В една връзка освен любов се изискват качества като толерантност, доверие, отговорност, съпричастност. Би било добре да се научите да разпознавате отключващите моменти на разногласията и впоследствие да реструктурирате своите поведения. В зависимост от вашите правила, допускания и очаквания относно семейния живот могат да настъпят трайни неадаптивни отношения. Дефицитите във вашата комуникация и затрудненията при решаване на проблеми може да се развиват в резултат от различни процеси, напр. минал травматичен опит. Ефективните умения за решаване на проблемите включват способност точно да се определяте характеристиките на проблема, намиране на алтернативни решения, сътрудничество в оценяването на предимствата и недостатъците на всяко решение, и изработване на специфичен план за осъществяване на това решение. Ефективното разрешаване на проблемите ви изисква както добри умения, така и добра воля. Препоръчвам ви да посетите психолог или психотерапевт за да споделите подробно проблемите си. Ако и двамата искате да запазите връзката си потърсете професионална помощ. Така ще получите и по-голяма яснота, относно стратегиите за справяне. Желая ви успех!

от 4 год. живея с приятеля си на семейни начала без брак. И още от самото начало някак не успяхме да намерим общ език с него. Не успяваме да говорим и споделяме за нещата между нас и поведението ни, което ни пречи един на друг и винаги когато го правим разговора се превръща в скандал. Проблемът е че нито аз го разбирам, нито той разбира мен. И двамата говорим своите си неща, обвиняваме се един друг за проблемите и задълженията в къщи които ни тежат и няма никакъв шанс да стигнем до консенсус. Казвам че няма защото вече съм опитвала десетки пъти и резултатът е един и същ. След караниците нещата остават същите, след което с дни си говорим само "служебно" и аз скъсвам да плача. От около 2 години вече имам проблем с нервната система. За най-малкият проблем с който се сблъскам ми става лошо, дори получавам кризи. Изразяват се в сърцебиене, прилошаване, загуба на сили и много учестено дишане. Въпросът ми е как да намеря общ език с него, защото той вече по никакъв начин не желае да разговаряме. Да не говорим за това, че постоянно е изнервен и избухва за най-малкото нещо (говоря за висок тон не за насилие). Казва че разговорите с мен го изнервят, били продължавали часове в безсмислени думи.

[Galina Todorova]

И още да попитам: желая да започна консултации с психолог, но съм притисната от средствата. Може ли да ми кажете горе-долу какви са цените за една среща, колко време продължава и към кого бих могла да се обърна в София.

Цената на една консултация е различна, зависи от терапевта. Могат да започнат от 20лв. и да достигнат до 70-80. Трудно ми е да ви препоръчам психолог в София, защото не познавам колегите. Но вие може да попитате и да съберете мнение.

[Galina Todorova]

Здравейте,имам две деца,уча,тръгнах на нова работа,като тръгна сутрин за работа някво гадно чувство изпитвам,3-години бях в майчинство после се върнах на работа,след месец ме преместиха на нова длъжност.Постоянно изпитвам някакво гадно от вътре,карам се само с мъжа ми ,немога да понасям никой .Незнам какво става с мен,само мисля лоши мисли една тревожност,немога да се търпя и мене си.Незнам каво да правя.Понякога имам чувството,че ми изтръпва и лявата ръка.Отгоре на всичкото майка ми само се оплаква,че пак щяло да я хване депресия.Понякога си мисля,че не съм добре психически,главата ми блокира понякога.Чувам се с психолог по скайп,от месеци,но пак си чувствам това гадното от вътре.Моля за съвет.Благодаря.

Здравейте,
Добре е, че се чувате с психолог, макар че този вариант на консултиране не е особено удачен. Най-вероятно при вас се е отключило тревожно-депресивно разстройство, което се изразява в негативния и катастрофален начин на мислене, чувството на тревожност и психосоматика. Факт е, че тревожността засяга цялата ви същност. Тя се изразява във физиологичната, поведенческата и психологическата ви реакция едновременно. На физиологично равнище тревожността може да включва телесни реакции като ускорен пулс, мускулно напрежение, гадене, сухота в устата или потене. На поведенческо ниво тя може да саботира способността ви да действате, да се изразите или да се справите с определени всекидневни ситуации. От психологическа гледна точка тревожността е субективно състояние на боязън и безпокойство. В най-крайната си форма тя може да ви накара да се чувствате откъснати от себе си и да се страхувате, че ще умрете или че полудявате.
Фактът, че тревожността може да ви въздейства на физиологично, поведенческо и психологическо равнище, е важен за опитите ви да се възстановите. Пълната програма за възстановяване трябва да действа на всичките три равнища.
За да можете да си помогнете ефективно посетете психотерапевт и направете консулт с психиатър, защото може да се наложи медикаментозно лечение. Помагат и техниките за релаксация. Важно е да работите със специалист, който ще ви научи да намирате алтернативни решения за катастрофалното си и селективно мислене. Трудно ще се справите без професионална помощ.
На първо място установете какво е точно състоянието ви (с помощта на специалист), а след това започнете психотерапия. Пожелавам ви успех!

[nie_mojem_vsishko]

От както родих ми се засили тревожността,и постоянно по медиите дават лоши неща,само лоши неща слушам,на работа съм в голям стрес,вечер се прибирам децата си искат своето,мъжа ми своето ,аз нямам никакво спокойствите,не ми се иска да пия хапчета много ме е страх от тях,без хапчета няма ли да стане,благодаря.

[Galina Todorova]

От както родих ми се засили тревожността,и постоянно по медиите дават лоши неща,само лоши неща слушам,на работа съм в голям стрес,вечер се прибирам децата си искат своето,мъжа ми своето ,аз нямам никакво спокойствите,не ми се иска да пия хапчета много ме е страх от тях,без хапчета няма ли да стане,благодаря.

Здравейте,
Не е задължително да пиете лекарства, но трябва да се подложите на психотерапия. Сама трудно ще се справите. Консултът с психиатър ви го препоръчвам за да се уточни точно в какво състояние сте: на тревожност или е някакъв депресивен епизод. Препоръчвам ви когнитовно-поведенчески терапвет.

[nie_mojem_vsishko]

Аз съм ходила на психиятър,той ми каза,че така се случвало когато през повечето време майките гледат сами децата си ,на мен мъжа ми помага ,но цялата отговорност пада на мен,не ми постави някаква точна диагноза изписа ми хапчета, но на мен ми влияят много зле,и много ме е страх от тез хапчета,искам да се справя без хапчета,всичко си имам ,което много хора нямат ,и незнам от какво ми се получава така,само се караме и мъжа ми,незнам вече какво да правя.Един ден ми е нервно,на другия ден отчаяно,на третия сърцебиене,немога да търпя никой.Мисля си ,че не отделям никакво време за себе си и от там ми идват проблемите,само натоварване,немога да запускам и всичко трупам в себе си.И на работа голямо напрежение изпитвам.Много ме нараниха близките ми хора.Обичам децата си и мъжа си ,а само има викам,искам да съм си като преди,и неискам децата ми да страдат като мен после,искам да им показвам любовта,а незная как защото мен никой не ми я е показвал.Ако може да ме посъветвате нещо по въпроса.Благодаря.

[Galina Todorova]

Аз съм ходила на психиятър,той ми каза,че така се случвало когато през повечето време майките гледат сами децата си ,на мен мъжа ми помага ,но цялата отговорност пада на мен,не ми постави някаква точна диагноза изписа ми хапчета, но на мен ми влияят много зле,и много ме е страх от тез хапчета,искам да се справя без хапчета,всичко си имам ,което много хора нямат ,и незнам от какво ми се получава така,само се караме и мъжа ми,незнам вече какво да правя.Един ден ми е нервно,на другия ден отчаяно,на третия сърцебиене,немога да търпя никой.Мисля си ,че не отделям никакво време за себе си и от там ми идват проблемите,само натоварване,немога да запускам и всичко трупам в себе си.И на работа голямо напрежение изпитвам.Много ме нараниха близките ми хора.Обичам децата си и мъжа си ,а само има викам,искам да съм си като преди,и неискам децата ми да страдат като мен после,искам да им показвам любовта,а незная как защото мен никой не ми я е показвал.Ако може да ме посъветвате нещо по въпроса.Благодаря.

Здравейте.
По-горе ви казах какви са стъпките, които трябва да извървите за да се справите с тревожността. Посетете психотерапевт, по възможност когнитивно-поведенчески, който ще разбере какви са вашите схеми, начина ви на мислене и чувствата които изпитвате. Не е възможно да ви помогна от разстояние, като ви напиша няколко съвета. Тези съвети можете да ги прочетете и в интернет, но това не е правилният начин. Тревожността и депресивността са състояния, които изискват намесата на професионална помощ. Пожелавам ви успех!