Re: Галина Тодорова – психолог-консултант
16 Май 2015, 17:46
Йорданова написа:Здравейте,надявам се да ми помогнете. Аз съм момиче на 19 години. При мен проблемът е следния преживях силен шок от смъртта на двама мои близки хора. В началото се държах както винаги съм била силна и упорита. Но изведнъж един ден се прибрах в къщи и като започна едно сърцебиене ,съпроводено от силен страх и уплаха ,че нещо ще ми се случи. Това продължи около една седмица имах ускорен пулс и сърцето ми прескачаше. Мислех ,че е от Деанксит ,който ми беше предписан заради главоболие на нервна почва, и затова ги спрях. Отидох на кардиолог ,направиха ми ЕКГ и установиха ,че ми няма нищо просто съм много чувствителен човек и от стреса и от притеснението ми се е получило. Изписаха ми Магнерот(магнезий) и се чувствах по добре. Сега обаче има моменти в които отново усещам това сърцебиене ,нямам учестен пулс ,но усещам всеки удар на сърцето ,което предизвиква паника в мен. Да подчертая,че отказах цигарите ,защото мислех,че е от тях. Утре ще ходя да ми правят ехокардиография . Незнам какво да правя искам да съм предишния човек ,енергичен и щастлив а сега само за това мисля и съм почти през целия ден тъжна.
Незнам проблемът ми какъв е психически или физически. Много се надявам да ми помогнете някак .
Здравейте,
Най-вероятно проблемът ви е свързан с тревожност, която е различна от "нормалната". Вашата тревожност е излязла извън контрол и вие се чувствате безсилна да контролирате случващото се. Тревожността ви е по-интензивна и може би по-продължителна. Най-вероятно правите панически пристъпи, които се изразяват чрез психосаматични реакции на тялото. За да получите повече яснота относно състоянието си, ви препоръчвам да се срещнете с психолог или психотерапвет. Заедно ще успеете да изясните какво точно се случва с вас. Ако се окаже, че тези физиологични реакции са вследствие на повишена тревожност можете да пристъпите към психотерапия и да усвоите някои методи за релаксация. Понякога се налага медикаментозно лечение, което се предписва от психиатър. Доверете се на специалисти в областта на психичното здраве и не след дълго ще се почувствате по-добре. Желая ви успех!
Re: Галина Тодорова – психолог-консултант
16 Май 2015, 17:52
stunkaa12345678 написа:Здравейте, момче на 14, почти 15 години съм. Тази година пробвах марихуана, което обаче не беше добра идея, защото се параноясах. Всичко си мина, но не съм напълно сигурен дали преди употребата или след, мисля, че имам леки симптоми на депресия – скука, бях негативно настроен. Както и да е, преди седмица отново употребих и отново се параноясах, което траеше доста дълго, беше започнало да ми минава, но с приятели преди два дни пихме алкохол. От тогава досега съм изпаднал в невероятна депресия – по цяла нощ не спя, имам налудничави идеи, че сега може да не съм жив, че халюцинирам и целия ми живот е измислен и тази мисъл ме побърква, също както когато се бях параноясал при употребата на марихуана! Много съм изнервен, не се чувствам на себе си, но на моменти започвам да се лигавя, ставам приказлив, контактен, весел. Четох за маниакалната депресия, но днес попаднах и на нещо друго, четох за шизофренията и открих някои сходни симптоми. Често, даже може би постоянно, докато съм сам си представям как говоря с някой приятел близък в мислите си. Напоследък не свързвам много думите, не казвам думите правилно, объркан съм, неконцентриран, но това, което не го свързвам с нищо е треморът, ръцете ми може би винаги са треперели, понякога и седя и крака ми започва да трепери много силно, все едно го друсам умишлено и докато не си го преместя от предишната поза, въобще не спира да трепери, напротив, даже става по-силно. Дядо ми има Паркинсон, но пък аз съм прекалено малък, за да ми се проявят подобни симптоми. Носител съм на муковисцидоза и проявявам симптоми – непоносимост към глутен, ензимна панкреатична недостатъчност, лактозна непоносимост. Сега пия Валериан, който не ми помага особено за заспиването и пия чай от жълт кантарион от днес. Благодаря за отговора, в понеделник мисля да ходя на лекар
Здравейте,
Отговарям ви малко късно, за което се извинявам.
Благодаря ви за споделеното с мен, но проблемът ми ви не може да бъде разрешен на форумно ниво. Необходимо е да направите изледвания, които да изключат физиологичен проблем, а след това да се срещнете с психолог или психотерапевт и да споделите подробно какво мислите и чувствате. Ако се налага медикаментозно лечение може да се срещнете с психиатър. Не мисля, че страдате от шизофрения. Препоръчвам ви когнитивно-поведенчески терапевт. Пожелавам ви успех!
Re: Психология и психотерапия
25 Май 2015, 20:13
Здравейте,
Вашият характер Ви прави чувствителна към разстройство, каквото е страховата невроза.
Има връзка между появата на страховата невроза и продължителното или силно излагане на стресови въздействия – както се е случило при Вас след загубата на близки хора.
Симптомите, които изпитвате са физиологични - сърцебиене и психични - чувството, че ще се случи нещо ужасно и Вие не можете да го предотвратите и страх, че паниката е симптом на сериозно заболяване.
Страхът от получаване на паническа атака се повлиява добре от магнезия, който е считан за противостресов минерал.
Но ако не организирате ежедневието си така, че да отделяте достатъчно време за разходки, туризъм и почивка, бързо ще се преуморите и енергията няма да е достатъчна.
И вече породилият се у Вас страх започва да предизвиква вегетативни реакции - сърцебиене, главоболие, отпадналост.
Затова Ви препоръчвам да се консултирате с психолог - в процеса на работата си с него ще научите:
- повече за траурната криза и страха от смъртта;
- да променяте отношението си към ставащото;
- да посрещате спокойно симптомите на паник атаката, докато те отшумят и страхът Ви се редуцира и превърне в мотивация за успех, за да сте отново предишния енергичен и щастлив човек.
Желая Ви успех,
Ели Ноева.
Вашият характер Ви прави чувствителна към разстройство, каквото е страховата невроза.
Има връзка между появата на страховата невроза и продължителното или силно излагане на стресови въздействия – както се е случило при Вас след загубата на близки хора.
Симптомите, които изпитвате са физиологични - сърцебиене и психични - чувството, че ще се случи нещо ужасно и Вие не можете да го предотвратите и страх, че паниката е симптом на сериозно заболяване.
Страхът от получаване на паническа атака се повлиява добре от магнезия, който е считан за противостресов минерал.
Но ако не организирате ежедневието си така, че да отделяте достатъчно време за разходки, туризъм и почивка, бързо ще се преуморите и енергията няма да е достатъчна.
И вече породилият се у Вас страх започва да предизвиква вегетативни реакции - сърцебиене, главоболие, отпадналост.
Затова Ви препоръчвам да се консултирате с психолог - в процеса на работата си с него ще научите:
- повече за траурната криза и страха от смъртта;
- да променяте отношението си към ставащото;
- да посрещате спокойно симптомите на паник атаката, докато те отшумят и страхът Ви се редуцира и превърне в мотивация за успех, за да сте отново предишния енергичен и щастлив човек.
Желая Ви успех,
Ели Ноева.
Re: Психология и психотерапия
21 Юни 2015, 17:20
Здравейте!Аз съм на 45 години.Имам въпрос към вас .Пия от миналата година октомври месец стимулотон само сутрин по 1 и деанксит 2 по 1.Четах ,че от стимулотона се пълнее и аз вече го усетих до сега съм качила 15 килограма,но това нищо .Има ли връзка потенето ми с антидепресантите ,защото много се потя дори да е студено.Срам ме хваща от мене тече а хората са с врехни дрехи.Или започвам критиката.
Re: Психология и психотерапия
30 Юни 2015, 18:14
Здравейте,
От предишните Ви постове вече знаете, че психолозите не предписват медикаменти и в тази връзка само лекуващият Ви лекар може да прецени как се повлиявате от приема на двата медикамента.
Споделете и с личния лекар своите притеснения от покачването на теглото, обилното потене и ако е необходимо да направите прегледи и изследвания за по-голяма яснота.
Поздрави, Ели Ноева.
От предишните Ви постове вече знаете, че психолозите не предписват медикаменти и в тази връзка само лекуващият Ви лекар може да прецени как се повлиявате от приема на двата медикамента.
Споделете и с личния лекар своите притеснения от покачването на теглото, обилното потене и ако е необходимо да направите прегледи и изследвания за по-голяма яснота.
Поздрави, Ели Ноева.
Re: Галина Тодорова – психолог-консултант
14 Юли 2015, 15:09
Здравейте,
става въпрос за приятел който познавам откакто се помня.пишеше ми от известно време в фейса,искаше да се видим да излезем въпреки че е наясно че имам сериозен приятел с когото живея казах му че нямам нищо против да пием някой път по кафе и да си поговорим в което няма нищо лошо но да се държи на положение а не да ми говори колко палав бил и не можел да се въздържа.сложих му картите на масата как стоят нещата и това че имам проблеми и не се разбирам с приятеля ми не е причина да излезна с някой напук на него и там глупостите които повечето мъже очакват когато жената е разочарована и неоценена от мъжа до себе си.обеща да няма глупости, и когато излезнахме в колата опита се да ми пусне ръка и да ме целуне на което се опитах да го отблъсна няколко пъти но единственото което успя да получи от мен беше една целувка и аз не мога да си обясня как се случи,нито защо му отвърнах?но случи се.след това си ме върна до вкъщи,малко си поговорихме в колата и след хиляди настоявания от моя страна да сподели какво го измъчва защото останах с такова впечатление от нещата за които само ми намекваше в фейса казвайки"не споделям личния си живот с никой" но аз бях много упорита и накрая ми каза така-той искал да се виждаме от време на време ей така но нищо сериозно,един вид като забавление.каза че излизал с едно момиче с които нещата започнали да стават сериозни но не му харесвало това че мисли само за външния си вид а не показва никакви домакински умения,но имало и още едно момиче с което също се виждал и при положение че има 2 момичета за какво му е трета така и не мога да си обясня подобно мъжко поведение. дори ме разочарова защото го имах за сериозно момче,понеже като приятел е много готин и точен но....самата аз бях и все още съм объркана от случилото се,защото винаги съм го възприемала като приятел и нищо повече.това което ме обиди обаче беше поведението му след това.2-3 дни след това му писах в фейса-"влизаш в фейса и вече"едно здравей не казваш",на което той ми отговори"така е по добре,а и няма за какво да пишем.лека. и вчера бях разстроена заради приятеля ми и си писах с няколко приятелки в фейса,но в бързината без да видя вместо да избера приятелката си съм избрала неговото име без да видя и това което написах и беше предназначено за приятелката ми съм го изпратила на него.след 5мин получих отговор от него и така разбрах че съм сбъркала имената им.беше ми писал" няма да стане" и докато успея да му напиша че съм допуснала грешка и съобщението не е за него видях че ме е махнал от приятелите си в фейса.и от това много ме заболя.не че е кой знае какво,но така и не разбрах с какво съм го заслужила,и какво толкова е станало.имам му телефона и можех да му се обадя да го питам,но след тази му постъпка се почувствах наранена и объркана,с какво съм го заслужила това отношение?пък и не съм от хората които обичат да досаждат и да се бутат там където очевидно са нежелани.не мога да разбера,къде съм сгрешила,с какво съм го засегнала,като дори не съм го обидила? Много бих искала отново да бъдем приятели и обмислям всякакви възможности и варианти за да си възвърнем приятелството си.мисля си да поизчакам известно време,да минат няколко месеца да се пооталожат нещата и да го добавя отново като приятел в фейсбук за да мога да му пиша и да му обясня това объркване тогава със съобщението което беше за приятелката ми което нямах време да обясня. макар че малко се притеснявам от реакцията му,да не ме отхвърли отново или по лошо да ме блокира ,след като самия той ме премахна от приятелите си.иска ми се да намеря правилния подход и подходящите думи за да си възобновим отново приятелството си,защото държа на него като човек и като приятел и бих искала отново да бъдем приятели,незнам какви думи да използвам,какво точно да му кажа много ми е объркано,болно ми е че така постъпи с мен,но въпреки всичко бих искала да си върна приятеля който имах в негово лице.това е всичко.Предварително ви благодаря!
става въпрос за приятел който познавам откакто се помня.пишеше ми от известно време в фейса,искаше да се видим да излезем въпреки че е наясно че имам сериозен приятел с когото живея казах му че нямам нищо против да пием някой път по кафе и да си поговорим в което няма нищо лошо но да се държи на положение а не да ми говори колко палав бил и не можел да се въздържа.сложих му картите на масата как стоят нещата и това че имам проблеми и не се разбирам с приятеля ми не е причина да излезна с някой напук на него и там глупостите които повечето мъже очакват когато жената е разочарована и неоценена от мъжа до себе си.обеща да няма глупости, и когато излезнахме в колата опита се да ми пусне ръка и да ме целуне на което се опитах да го отблъсна няколко пъти но единственото което успя да получи от мен беше една целувка и аз не мога да си обясня как се случи,нито защо му отвърнах?но случи се.след това си ме върна до вкъщи,малко си поговорихме в колата и след хиляди настоявания от моя страна да сподели какво го измъчва защото останах с такова впечатление от нещата за които само ми намекваше в фейса казвайки"не споделям личния си живот с никой" но аз бях много упорита и накрая ми каза така-той искал да се виждаме от време на време ей така но нищо сериозно,един вид като забавление.каза че излизал с едно момиче с които нещата започнали да стават сериозни но не му харесвало това че мисли само за външния си вид а не показва никакви домакински умения,но имало и още едно момиче с което също се виждал и при положение че има 2 момичета за какво му е трета така и не мога да си обясня подобно мъжко поведение. дори ме разочарова защото го имах за сериозно момче,понеже като приятел е много готин и точен но....самата аз бях и все още съм объркана от случилото се,защото винаги съм го възприемала като приятел и нищо повече.това което ме обиди обаче беше поведението му след това.2-3 дни след това му писах в фейса-"влизаш в фейса и вече"едно здравей не казваш",на което той ми отговори"така е по добре,а и няма за какво да пишем.лека. и вчера бях разстроена заради приятеля ми и си писах с няколко приятелки в фейса,но в бързината без да видя вместо да избера приятелката си съм избрала неговото име без да видя и това което написах и беше предназначено за приятелката ми съм го изпратила на него.след 5мин получих отговор от него и така разбрах че съм сбъркала имената им.беше ми писал" няма да стане" и докато успея да му напиша че съм допуснала грешка и съобщението не е за него видях че ме е махнал от приятелите си в фейса.и от това много ме заболя.не че е кой знае какво,но така и не разбрах с какво съм го заслужила,и какво толкова е станало.имам му телефона и можех да му се обадя да го питам,но след тази му постъпка се почувствах наранена и объркана,с какво съм го заслужила това отношение?пък и не съм от хората които обичат да досаждат и да се бутат там където очевидно са нежелани.не мога да разбера,къде съм сгрешила,с какво съм го засегнала,като дори не съм го обидила? Много бих искала отново да бъдем приятели и обмислям всякакви възможности и варианти за да си възвърнем приятелството си.мисля си да поизчакам известно време,да минат няколко месеца да се пооталожат нещата и да го добавя отново като приятел в фейсбук за да мога да му пиша и да му обясня това объркване тогава със съобщението което беше за приятелката ми което нямах време да обясня. макар че малко се притеснявам от реакцията му,да не ме отхвърли отново или по лошо да ме блокира ,след като самия той ме премахна от приятелите си.иска ми се да намеря правилния подход и подходящите думи за да си възобновим отново приятелството си,защото държа на него като човек и като приятел и бих искала отново да бъдем приятели,незнам какви думи да използвам,какво точно да му кажа много ми е объркано,болно ми е че така постъпи с мен,но въпреки всичко бих искала да си върна приятеля който имах в негово лице.това е всичко.Предварително ви благодаря!
Re: Галина Тодорова – психолог-консултант
16 Юли 2015, 16:17
Здравейте. Рядко се среща момиче, което е зарибено по компютърните игри. Сестра ми е такава. Тя играе на компютъра. Имаме най-мощния комютър за да може да играе най-новие игри. Тя играе много време и почти не излиза от вкъщи. Докато тя играе се изпуска, защото неиска да прекъсне играта и да отиде до тоалетната. Нашите и купиха памперси, защото им писна да чистят и перат постоянно. Искам да я изведа да се разходим, но тя отказва. Яде, спи, играе, изпуска се в памперса, докато играе и това е всеки ден. Как да променя живота на осемнадесетгодишната ми сестра?
Re: Галина Тодорова – психолог-консултант
18 Юли 2015, 20:50
snake написа:Здравейте. Рядко се среща момиче, което е зарибено по компютърните игри. Сестра ми е такава. Тя играе на компютъра. Имаме най-мощния комютър за да може да играе най-новие игри. Тя играе много време и почти не излиза от вкъщи. Докато тя играе се изпуска, защото неиска да прекъсне играта и да отиде до тоалетната. Нашите и купиха памперси, защото им писна да чистят и перат постоянно. Искам да я изведа да се разходим, но тя отказва. Яде, спи, играе, изпуска се в памперса, докато играе и това е всеки ден. Как да променя живота на осемнадесетгодишната ми сестра?
Здравейте,
Учудена съм, че родителите подкрепят такова поведение, а не се опитват да потърсят професионална помощ. Споделеното от вас ме кара да мисля, че сестра ви страда от компютърна зависимост. Основните признаци на компютърната зависимост са: трудно откъсване от занимания (каквито и да са те) с компютъра; пренебрегване и даже елиминиране на всички останали задължения, обязаности, отговорности в семейството, на работа, в училище и др.; пренебрегване на хигиената на живот, обездвижване , ненормален сън, неправилно хранене, здравословни проблеми; раздразнителност и психичен дискомфорт при отделяне от компютъра. Има още признаци, но мисля, че тези са достатъчни за да ви стане ясно, че сестра ви е развила най-вероятно компютърна зависимост. Последствията от нея са главно в психичната сфера: абстинентен синдром, снижено настроение, затвореност и капсулованост, деформации на личността (включително деградация), загуба на личностна идентичност, разбит социален статус. Мисля, че сестра ви има нужда от професионална помощ и няма да се справи само с препоръки получени от форума. Но все пак ще ви напиша някои. Постепенно да намалите времето, отделяно от нея за компютърни занимания, като се постига съгласието и за отказване от определени действия с компютъра. Да се използват методи за обучение на самоконтрол, включващи главно убеждаващи и сугестивни техники. Най-важното е сестра ви да разбере, че този начин на живот ще я обрече на социална изолация и личностна деградация. Хубаво е да има някой, който да я мотивира да потърси консулт с психолог. Но ако сестра ви е в процес на пред размисъл и не осъзнава проблема ще ви бъде много трудно и да кажа почти невъзможно да я измъкнете от това състояние. Препоръчвам ви, вие и вашите родители спешно да се консултирате с психолог, с който заедно ще решите как да постъпите по нататък. Пожелавам ви успех!
Re: Галина Тодорова – психолог-консултант
18 Юли 2015, 21:09
dqvolsko_jelanie написа:Здравейте,
става въпрос за приятел който познавам откакто се помня.пишеше ми от известно време в фейса,искаше да се видим да излезем въпреки че е наясно че имам сериозен приятел с когото живея казах му че нямам нищо против да пием някой път по кафе и да си поговорим в което няма нищо лошо но да се държи на положение а не да ми говори колко палав бил и не можел да се въздържа.сложих му картите на масата как стоят нещата и това че имам проблеми и не се разбирам с приятеля ми не е причина да излезна с някой напук на него и там глупостите които повечето мъже очакват когато жената е разочарована и неоценена от мъжа до себе си.обеща да няма глупости, и когато излезнахме в колата опита се да ми пусне ръка и да ме целуне на което се опитах да го отблъсна няколко пъти но единственото което успя да получи от мен беше една целувка и аз не мога да си обясня как се случи,нито защо му отвърнах?но случи се.след това си ме върна до вкъщи,малко си поговорихме в колата и след хиляди настоявания от моя страна да сподели какво го измъчва защото останах с такова впечатление от нещата за които само ми намекваше в фейса казвайки"не споделям личния си живот с никой" но аз бях много упорита и накрая ми каза така-той искал да се виждаме от време на време ей така но нищо сериозно,един вид като забавление.каза че излизал с едно момиче с които нещата започнали да стават сериозни но не му харесвало това че мисли само за външния си вид а не показва никакви домакински умения,но имало и още едно момиче с което също се виждал и при положение че има 2 момичета за какво му е трета така и не мога да си обясня подобно мъжко поведение. дори ме разочарова защото го имах за сериозно момче,понеже като приятел е много готин и точен но....самата аз бях и все още съм объркана от случилото се,защото винаги съм го възприемала като приятел и нищо повече.това което ме обиди обаче беше поведението му след това.2-3 дни след това му писах в фейса-"влизаш в фейса и вече"едно здравей не казваш",на което той ми отговори"така е по добре,а и няма за какво да пишем.лека. и вчера бях разстроена заради приятеля ми и си писах с няколко приятелки в фейса,но в бързината без да видя вместо да избера приятелката си съм избрала неговото име без да видя и това което написах и беше предназначено за приятелката ми съм го изпратила на него.след 5мин получих отговор от него и така разбрах че съм сбъркала имената им.беше ми писал" няма да стане" и докато успея да му напиша че съм допуснала грешка и съобщението не е за него видях че ме е махнал от приятелите си в фейса.и от това много ме заболя.не че е кой знае какво,но така и не разбрах с какво съм го заслужила,и какво толкова е станало.имам му телефона и можех да му се обадя да го питам,но след тази му постъпка се почувствах наранена и объркана,с какво съм го заслужила това отношение?пък и не съм от хората които обичат да досаждат и да се бутат там където очевидно са нежелани.не мога да разбера,къде съм сгрешила,с какво съм го засегнала,като дори не съм го обидила? Много бих искала отново да бъдем приятели и обмислям всякакви възможности и варианти за да си възвърнем приятелството си.мисля си да поизчакам известно време,да минат няколко месеца да се пооталожат нещата и да го добавя отново като приятел в фейсбук за да мога да му пиша и да му обясня това объркване тогава със съобщението което беше за приятелката ми което нямах време да обясня. макар че малко се притеснявам от реакцията му,да не ме отхвърли отново или по лошо да ме блокира ,след като самия той ме премахна от приятелите си.иска ми се да намеря правилния подход и подходящите думи за да си възобновим отново приятелството си,защото държа на него като човек и като приятел и бих искала отново да бъдем приятели,незнам какви думи да използвам,какво точно да му кажа много ми е объркано,болно ми е че така постъпи с мен,но въпреки всичко бих искала да си върна приятеля който имах в негово лице.това е всичко.Предварително ви благодаря!
Здравейте,
Първо си отговорете какво е за вас приятелството? Приятелството е дълбоко и всеобхватно и се изгражда като ценност най-напред в основите на личността. На първо място човек трябва да е приятел на самия себе си, да живее в съгласие и да се ръководи от най-добрата част на душата си. Постигането на истинско приятелство е талант , който се корени в добродетелите на личността. А добродетелта се съпътства от доброта, порядъчност, съвестност, надежда за по-добро, признателност, обич към близките и чуждите хора, човеколюбие и любов към красотата. Не винаги ще се случва това, което желаете. Вашият "приятел" най-вероятно не гледа на вас като на приятел, а като обект на сексуални желания. Най-добре е да го попитате какво очаква от вас. Истинските приятели държат един на друг и са загрижени за взаимното си щастие. Ако той ви е бил истински приятел, най-малкото което ще направи е да поговори с вас. Ако това не се случи тогава сериозно се замислете струва ли си да отделяте толкова време и енергия за човек, който не мисли за вашето щастие. Вместо да се хабите за него се постарайте да намерите хора, които наистина да ви уважават и ценят. Пожелавам ви успех!
Re: Психология и психотерапия
30 Юли 2015, 15:51
Добър ден! На 29 год. съм, не съм семейна, нямам деца. Живея с родителите си и брат ми, имам и сестра, тя скоро се омъжи. През 2007 год. ми откриха психична шизофрения. Да Ви разкажа първо какво ми се случи, за да се стигне до тази диагноза. Работех на морето, работата ми беше приятна и не много натоварваща. Но започнах рязко да отслабвам и веднъж припаднах, бързо реших да се прибера в къщи и да си направя изследвания. На връщане пътувах цяла вечер и след това цял ден прекарах в спане, при събуждането си от сън почувствах жажда и остра загуба на сили. След кратък преглед при доктора пих витамини, препоръчани от него, но ставаше по-зле, след 2 дни бях неподвижна. След една седмица ме приеха в психиатрия, вече 5 пъти постъпвам там. Лично моите наблюдения са, че диагнозата не е правилна. Приемам редовно Халоперидол, Акинестат и Флуанксол депо, но всъщност оплакванията не са ми в главата. Лекуващият ми лекар отказва каквито и да е било изследвания, казва че нищо ми няма, но все пак трябва да приемам тези лекарства. Болят ме ставите и костите, отслабвам рязко и това са причините, поради които се чувствам зле. Вкъщи ме заплашват, че ако спра лекарствата ще ме заведат в лудницата.
Благодаря и приятен ден!
Благодаря и приятен ден!