Galina Todorova написа:Здравейте!
Препоръчвам ви да с срещнете със специалист, който да установи дали става въпрос за тревожност и евентуални съпътстващи емоционални проблеми. Този специалист може да бъде психиатър или психолог.След като имате оценка на случая можете да съставите заедно терапевтичен план и да преминете евентуално към медикаментозна или психологична терапия или и двете. Но този проблем се решава след среща с човек грижещ се за психичното здраве.
Пожелавам ви успех!
ss9 написа:Здравейте! Аз съм мъж на 21 години. Постоянно имам негативни мисли и стоя под напрежение без да има причина. Често се напрягам дали ще се справя в университета, работата, също така и в секса. Опитвам се да премахна тези негативни мисли, но не знам как. Всеки път се стремя да мисля позитивно, но не се получава. Често това влияе върху сеска (притеснявам се дали ще задоволя жената до мен) и начина ми на живот. Искам да съм по-позитивен и да не се напрягам за секса като няма никакъв проблем.
Радева42 написа:Здравейте, не зная вече какво да направя. Става дума за майка ми. Преди около 4 години и паднаха зъбите. Тя не пожела да отиде на зъболекар и да си направи протези или друго. Цял живот е била слаба, най много 55 кг. Това нямаше да е проблем, ако поне малко се опитваше да яде нормално въпреки че няма зъби. Но започна да се храни само с пасирани неща, дори хляб не искаше да яде. Казва не искам и не мога и токова. Ден след ден започна да слабее. Умолявах я хиляди пъти да посети лекар, да опитаме да и помогнем. Отговаря, какво ще ми направят, какво ще ми помогнат, не искам, ще се оправя. А реално няма здравословни проблеми, и да има, то не желае да отиде на лекар за да разбере. Опитвала съм с добро, молила съм я, карала съм се с нея. Но насила нищо не мога да направя. С всеки ден отслабваше физически и сега вече е на легло. Кожа и кости е станала. И все така не желае нито да влезе в болница нито да и се помогне. И просто гледам всеки ден как си отива пред очите ми. А е адекватна, с разума си. Не зная какво да направя. Нито веднъж и за нищо не пожела да си помогне, и връзва и моите ръце. Кажете ми какво мога да направя в случай че тя отказва лечение. Просто да седя и да гледам как си отива ли. Моля ви дайте ми съвет.
Назад към Психология, психиатрия и сексология
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта