Eve_Lina написа:Здравейте , Д-р Тодорова !
Надявам се да ми помогнете, защото се чувствам сякаш съм в една безизходица
Моите родители са извън България от доста време. Аз съм омъжена от около 3 години, много се обичаме и преди 3 месеца взехме решение и ние да заминем при нашите, поради финансови затруднения.
Но ето че вече много съжалявам, че го направихме
, поради неразбирателство с баща ми.
Аз от малка имах слабост към него, много го обичах. Но знаете ли смятам че вече нямам такива чувства към него.
Ще ви разкажа връзката ми с него , т.е миналото. Винаги ни тормозеше, като малки , не ни позволяваше да излизаме никъде , ама никъде( дискотеки, кафета и т.н.). Не ни е удрял , но психически много ни тормозеше, напр. когато някой каже нещо заради нас той им вярваше и идваше и ни тормозеше. Казвахме му че не е така, но той не ни вярваше. А когато мама ни защитаваше , той почваше да тормози нея и че тя е виновна за всичко. Не мога да го разбера. Искаше винаги да ни казва какво да правим , буквално искаше да ръководи всичко , но това много ме натъжаваше, защото нямах свободата да вземам никакво решение по какъвто и да било въпрос.
Искаше да учим медицина, от малки все ни го натякваше. Добре щях да уча , отново по негово желание... сестрами искаше да учи за право, но ето че проми и нейния мозък и тя реши да учи медицина. Сега си говорим и толкова съжалява че не учила за това което искаше. Така че в сегашно време не съм никакъв лекар, просто изкарах едно висше , отново поради негово желание, за да не го изложим пред хората.Но ние бяхме малки , обичахме и му вярвахме. Но сега разбирам че не така, просто ни командва, нямаме свобода
И така смятам че така накратко сте разбра ли някой неща.
Докато се омъжа той беше извън България. Бях свободна, но понякъкъв начин все ни контролираше. Незнам просто винаги когато правя нешо първо се замислям за тях , да не ги нараня, да не ги изложа с нещо пред хората. Но той винаги е недоволен от нас каквото и да правим. (баща ми пуши много и от около 10 години вече много често пие алкохол, сега вече смятам че прекалява)
Вече искам да мина на темата , която ме съсипва. От както съм при тях с мъжа ми ( баща ми ни покани да дойдем при тях , тъй като знаеше за нашето състояние, мъжат ми работеше за много малко пари) след първата седмица почнаха кавгите с него, беше същия човек , но аз бях забравила че е такъв ( но все пак тайничко сякаш знаех какво би могло да стане , затова и не исках много мнго да отидем). Все ни казва, дори и на мъжа ми какво да правим, ще ме слушате и точка. Разбирате ли? Все спорове, и дразнене. Аз не мога така, немога . Последно се скарахме, много лошо отново и аз му казах че много съжалявам че съм дошла, и че по добре да бях си останала в България, дори и да умра от глад. Просто много се ядосах , това просто е много тежък психически тормоз , той ни тормози. После той ми каза, че ще прекрати трудовия договор на мъжа ми от утре и да си събираме багажа.... От тогава т.е. от седмица аз не говоря с него, стоя си в стаята и така. Но вчера разбрах че и това го дразни , и почна отново да се дразни с мама. Че тя била виновна , че да ми дава акъл да вляза в релси. Почнахме отново, казах да не се дразни с нея че тя не е виновна. Казах че не искам да ме командва, аз съм голяма и не искам да ми налага мнението си. Той каза че не ни иска тука и че щял да ни търси квартира. Аз казах че няма да остана и ще се прибера в Б-я.
Цяла вечер не можах да спа, не мога взема решение. Мъжат ми казва да си тръгваме, че ако останем ще стане по- лошо. Проссто това е една дилеме. Аз ако си тръгна смятам че вече няма да говоря с баща ми и цял живот ще му се сърдя. Знам че ако си тръгнем ще тормози мама , че тя е виновна и така. Аз не искам това, не искам мама да е нещастна заради мен. Мама знае всичко и ме разбира , винаги ни подкрепя. А баща ми никога не ни разбира и не иска , просто не прави никакви усилия. Говори някой неща без да се замислят че ще ни наранят. Друга причина, че хората ще разберат че сме се скара ли, а аз не искам това. Вярвах на баща ми че ще ме подкрепя, че ще ми помага в трудни моменти. Но вече не не му вярвам, толкова съм разочарована, а толкова му вярвах. Ако се върна знам че вече няма да имам опора от него страна. Много съм тъжна, наистина искам да ми помогнете. Как да постъпя? какво да правя? Защо не ни разбира баща ми ? Все си мисли че знае всичко. Но аз искам свобода, искам да съм самостоятелна. И да се върна пак ще съм със свекърва ми , защото сме заедно. Аз искам да съм с мъжа ми само ние двамата. В началото си мислехме с мъжа ми, когато дойдох ме тук че кокато съберем малко пари и научим езика, ще си хванем квартира. Но не стана просто тези кавги и този тормоз ....
Смятам че това е просто някакво изпитание, от което трябва да си извадя една поука. И знам че стъпката която ще направя или ще е най- голямата грешка или ще е просто една стъпка към ново начало! Но коя е грешката и коя е правилната стъпка просто незнам??? Надявам се че сте ме разбрали и че ще ми помогнете дори и мъничко ?!
Благодаря ви предварително и чакам с нетърпение да ми отговорите!
6te napravq tova koeto mi kazahte!O6te vednaj blagodarq vi ! 
