Забавно е, но когато е ежедневие почва да дразни. Нали знаете, че всяко нещо е смешно до време.Ако си имаш един такъв на главата, направо си загубен, дори и след смеха. После почваш да цъкаш с език и идва времето, в което навеждаш глава засрамен, че го познаваш.
Направо се изприщвам вече, най-лошото е, когато разбереш, че някакъв такъв е говорил за теб... само можеш да се молиш да приказва на хора, които не ви познават общо...
Не искам просто да живея - искам първо да обичам, а между другото да живея!
Malina написа:Направо се изприщвам вече, най-лошото е, когато разбереш, че някакъв такъв е говорил за теб... само можеш да се молиш да приказва на хора, които не ви познават общо...
Оффф.. и това ми се е случвало, ужасно е защото нищо не можеш да направиш, иди обяснявай, че нямаш сестра става накрая...