Наскоро започнах да осъзнавам колко голям е процента на патологичните лъжци? А кои са патологичните лъжци? Нали се сещате има една приказка: Като ти каже добър ден и се обръщаш да погледнеш къде е слънцето, именно за тези хора говоря, които често (според мен) не се усещат кога и защо всъщност лъжат, но го правят!
Имам поне десетина подобни познати, говорят много и все небивали истории, е, как да им повярваш?! А какво се случва ако човека до теб се окаже патологичен лъжец? Как бихте се справили в подобна ситуация?
Всъщност се оказва, че преди години съм била с такъв човек, но чак сега разграничавам патологичния лъжец от обикновения , който гледа да скрие къде е бил снощи, например! Вие имате ли такива приятели, режете ли ги, когато разберете, че ви лъжат или ги оставяте да се филмират и живеят в техния си свят?