Бебето иска цялото ми внимание – не мога да се справя!

[belleville]

Едва ли някой си поставя за изискване, да не получава помощ :)

Има и такива, има. Маниачки на тема контрол, които искат сами да се справят и никой да не им се бърка.

[Mon_ton]

Майките сега искат да бъдат героини и да се представят колко са изстрадали и колко повече са от останалите. Ако получаваш помощ, значи си лоша и нямаш що да се оплакваш, ако гледаш детето само, или ако го гледаш сама,но и от време на време го мяташ при някоя баба на село, то пак имаш защо да сеоплакваш,а ко го направиш достатъчно добре. :) Общо взето, майката трябва да е страдала, един вид. После се оплакваме от децата си, но ние самите прекаляваме с майчинството и захласването по грижите за бебето.

[fawla]

Според мен това е провал на един родител, макар и да нямам дете, не е нормално да бъде обсебващо детето и то майката най-често го позволява това и тя самата го е направила. Тук вече става игра на нерви, кой ще победи в превъзпитанието.

[niya_mazova]

Това самозабравяне не е добре, като е майка трябва да забрави, че е жена, съпруга, приятел ли? Не е здравословно.

[Mon_ton]

Според мен това е провал на един родител, макар и да нямам дете, не е нормално да бъде обсебващо детето и то майката най-често го позволява това и тя самата го е направила. Тук вече става игра на нерви, кой ще победи в превъзпитанието.

Tака е, но често в първите 1-2 години е много трудно изглеждането на детето.

[julianne]

Как ли ще се справи тогава, когато трябва да съчетае грижата за детето и ходенето на работа? Тогава тичане до градини, до работата, болнични, готвене и т.н.

[Malina]

Ако детенцето е имало повече колики, като малко, то после логично, че започва да се привързва към определен начин на живот, не трябва да се оставя рязко да се наревава, а постепенно да се ограничи тази връзка. С оставяне за малко, заобиколено от интересни играчки и т.н., а не да бъде наказвано за грешката на родителите му.

[Story_teller]

Много е трудно, и ние имахме такива периоди, които спокойно признавам, че бих искала никога да не си спомням. Имах чувството, че се задушавам. Исках да избягам. Това не означава че не обичаме децата си, просто и ние сме хора. Радвах се, ако мога да отида до магазина за глътка въздух. Успокоителното е че отминава този период.

[_Лилия_]

Труден период си е, едва ли има родител, за когото да е било лесно и неусетно. Само търпение, повтаряне на мантри и помощ от таткото, баби и дядовци, могат да помогнат да се избута това време. В детската градина вече ще поолекне положението.

[Innerlane]

Майките сега искат да бъдат героини и да се представят колко са изстрадали и колко повече са от останалите. Ако получаваш помощ, значи си лоша и нямаш що да се оплакваш, ако гледаш детето само, или ако го гледаш сама,но и от време на време го мяташ при някоя баба на село, то пак имаш защо да сеоплакваш,а ко го направиш достатъчно добре. :) Общо взето, майката трябва да е страдала, един вид. После се оплакваме от децата си, но ние самите прекаляваме с майчинството и захласването по грижите за бебето.

Абсолютно. Но има само един по-лош тип майки от това и очевидно аз спадам към него. Разбира се, отдавна съм свикнала да ме гледат лошо и открито или не толкова да ме обвиняват:
"Ти си от ония необразовани глезли, които са избрали секциото... Това не е раждане, а операция. Не си никаква майка."
"Сама си си виновна, че не ти се е получило с кърменето. Детето е лишено от толкова много..."
"Как можа да си дадеш детето на ясла толкова рано. Защо въобще си го родила, като не можеш да стоиш вкъщи и да се грижиш за него първите няколко години???"
"Защо си се върнала на работа толкова рано/Защо работиш през уикендите? Ще изградиш ли въобще някога връзка с детето си?"
"Детето ти е в провинцията при баба си и дядо си цял месец август, когато яслите не работят? Ужас, сигурно плаче по цял ден... Каква майка си ти???"

Мога да продължавам още много, но е ясна идеята. С времето се научих да не си го слагам при сърце. Детето ми е много самостоятелно и социално, ходи с голямо желание на ясла (чак уикендите иска да ходи) и обожава да си играе и с големи, и с малки. Проходи и проговори много рано, има изумителен речник и разбиране за възрастта си. Много е лъчезарна и много обича и мен, и баща си (постоянно ни го казва), но вече е разбрала, че мама и тате ходят на работа. Единственото, което ме крепи е, че детето ми е щастливо, здраво и се развива чудесно. Това ме навява на мисълта, че дори да съм далеч от перфектната майка, явно все пак не съм се провалила тотално и все някакви неща правя добре.