Кога приятелите си остават такива, въпреки времето?

[Andrey]

Понякога това става от само себе си аз не мисля, че има точна рецепта, някои хора се отчуждават, други не, но все могат да се случват нещата, ако е писано.

[BeenieGal]

Понякога това става от само себе си аз не мисля, че има точна рецепта, някои хора се отчуждават, други не, но все могат да се случват нещата, ако е писано.

Съгласна съм, че много зависи от средата, в която живеят и се забавляват, ако имат допирни точки, то няма причина, за да се отдалечат

[Rali_hr]

Понякога това става от само себе си аз не мисля, че има точна рецепта, някои хора се отчуждават, други не, но все могат да се случват нещата, ако е писано.

Съгласна съм, че много зависи от средата, в която живеят и се забавляват, ако имат допирни точки, то няма причина, за да се отдалечат

Има доста причини, които се появяват при порастването, едни имат семейства други не, едни имат по-скъпоплатена работа и ходят на различни места, други не могат да си го позволят и малко по малко хората се отдалечават.

[maminka]

Понякога това става от само себе си аз не мисля, че има точна рецепта, някои хора се отчуждават, други не, но все могат да се случват нещата, ако е писано.

Съгласна съм, че много зависи от средата, в която живеят и се забавляват, ако имат допирни точки, то няма причина, за да се отдалечат

Има доста причини, които се появяват при порастването, едни имат семейства други не, едни имат по-скъпоплатена работа и ходят на различни места, други не могат да си го позволят и малко по малко хората се отдалечават.

Именно, това че някои са успели да запазят приятелството си по-дълги години си е чист късмет и такова стечение на обстоятелствата

[Pipilota]

МНого е трудно да се съхнрани приятелство. А още по-трудно е да си играеш на това, че има такова приятелство. Имам няколко такива познати,с които се виждаме рядко (1 път на 2-3 години), но се каним на важни поводи к ато сватби и кръщенета, щото сме си приятели, ав действителност не мога да кажа че е така... Ама ние останало от преди, кгоато сме били деца..

[Локумът]

Има хора, с които човек дори и да не е се е виждал много време е в добри отношения. Аз имам няколко такива приятеля и съм много доволен, че са ми приятели. Виждаме се рядко, може би в годината по веднъж, но знам, че мога да разчитам на тях. Те са двама, двамата са кръстници на децата ми, единия на единия, другия на другия. Много готини хора.. разбираме се, никога не сме се лъгали, казваме си всичко, което имаме когато се видим и търсим подкрепа един от друг, когато има нужда. Могат да се съхранят такива приятелства, стига човек да иска и да полага усилия, и приятелствата искат подхранване.

[vanusha]

Аз нямам такива приятели, все приятелите са ми актуалните, тези които виждма постоянно, а не тези, които не виждам години наред. когато не съм се срещала с някой много време той спира да знае какво става с живота ми, как после д аму споделям, след като ми е чужд?

[kalina_216]

За мен е много трудно да се съхрани някакво дълбоко приятелство години след като то е било приключило, разбирайте, след като сте спрели да се виждате. Малко по малко се появяват празнини, които не могат да бъдат запълнени и в един момент,колкото и да сте си близки се отчуждавате. каквото и да си кажете, не може вече да си споделите всичко, както преди.

[Mon_ton]

Когато хората пораснат всеки тръгва по своя път и логично идва отчуждаването. Няма как да се запазят толкова дълбоки приятелства, въпреки годините и времето, което минава. може да си останете близки и да си помагате, но винаги ще има едно усещане, че вече не може да се споделя с този човек така, както преди. Защото не ни трябват приятели, с които само да споделяме проблемите си, нали?

[Alex_mor]

Винаги може да се запази приятелството, дории да не споделяш всичко ежедневно, може да споделяш това, което ти е най на сърцето, не е нужно приятелството да се превръща в един вид клюка, нали така?