Моята история е много банална, но зная, че доста хора след подобно преживяване се чудят какво не е наред, затова пускам историята си на всеослушание!
Срещнах се с едно момиче, което от гимназия бяхме първи дружки. След тези 5 години, дойде време за студентство и си останахме до към третата година, все така близки. Чувахме се, прибирахме се в родния ни град по едно и също време, за да можем да излизаме заедно.
В един момент приятелството ни секна, обажданията, вижданията също. Скоро се засякохме без да искаме по улицата и решихме да излезем, както преди.
На пръв поглед нищо не се беше променило, пак си бяхме приятелки, но явно времето беше изваяло един по-строг и сдържан човек , а аз я чувствах толкова близка, все едно не сме се разделяли.
Тъжно се получиха нещата, не вярвах, че времето променя толкова хората, а дали променя всички хора или просто това е изключение? Имали ли сте случки, в които приятелите, макар и след много време, в което сте били разделени са си останали такива?