Скоро видях статия, която ми отговори на въпроса – защо изведнъж школите за народни танци станаха толкова много, ами хората са стресирани, но по-хубавото е, че се грижат за психическото си здраве тропайки хора! Така де, вече съм сигурна, че народните танци помагат много и на физическото и емоционално здраве!
Често като се прибирам вечер от работа, минавам покрай едно училище, в чийто физкултурен салон млади и по-възрастни мъже и жени си тропкат хорца, усмихнати със зачервени бузи, тонизирани, щастливи.
Да ви кажа по-благородно не съм завиждала скоро! Патриота в мен се губи , но пък съм спокойна, че и млади, и по-възрастни хора са го запазили в себе си и го изразяват точно чрез народни танци.
Ама точно този тип танци – народните, никога не са ми допадали, винаги съм предпочитала спортните. Ее поизпуснала съм може би възрастта за тях, но пък се мотивирах изключително много, поне да отида и да питам, не боли.
Интересно ми е дали някой от вас се е опитвал да се освобождава от стреса и напрежението или да поддържа физическото си здраве с народни танци? Трудно ли ви беше в началото да влезете в темпото на останалите или се чувствахте психически и физически добре още от първата репетиция?