Умеете ли да се радвате на чуждото щастие?

[donni]

Забелязвам все повече хора, които когато виждат, че някои е щастлив омаловажават факта и това какво го прави щастлив, това май се казваше злоба.
Искрено ме натъжава това, затова исках да пусна тази тема с целта да разбера дали има все още хора, който чистосърдечно се радват на чуждото щастие, без капка завист!

Не съм сигурна, но много се надявам да има повече коментари в тази тема, тъй като всеки, който прочете заглавието със сигурност ще си отговори наум, важното за мен е да го заявим – да, умея да се радвам на чуждото щастие!

Вярвам, че са останали хора със сърца, а вие за какво последно се зарадвахте искрено?

[red_eyes]

Мисля, че всеки умее да се радва на чуждото щастие! Последното нещо, което ме разплака от щастие, когато моя приятелка ми каза, че е бременна, това до сега не съм го чувала лично от близък човек и истински ме развълнува и направи щастлива!

[Nightmare]

Мисля, че да, разбирам, че всеки би си го казал, но мисля, че наистина умея! Няма как да кажа друго!

[mangusta]

Не мисля, че има хора, които да не умеят това, замислете се, кой не е щастлив да вижда майка си или баща си, брат, сестра, съпруг, дете щастливи това е заложено в нас, вярно е, че има и такива, които не го изразяват, но не мисля, че остават безразлични

[Морски ястреб]

Оскар Уайлд е казал: "Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му".
Той е познавал в детайли точно тези неприятни нюанси на човешкото съзнание, които дори в детските приказки биват осмивани и осъждани.
Всеки трябва да се радва на чуждото щастие, стига, разбира се, то да не се основава на нещастието на друг.

[chesnan]

Аз лично да, но много от българите не. От там идват и много от проблемите ни!

[donni]

Аз лично да, но много от българите не. От там идват и много от проблемите ни!

Това до някъде е така, но по-скоро си мисля, че умеят това нещо, а всъщност не е така, самоосъзнаване му се казва, но българин - дали да ще разбере

[Lollipop]

Според мен всички показваме,че можем,но в действителност от вътре хич не ни е весело на душите. Това си е от завист, но какво да се прави,едни успяват-други не. Важното е да се борим за собственото си щастие.

[Krum]

Понякога, но ми се случва понякога да се чудя защо пък на някои хора от раз им се случва всичко, а аз сякаш все се мъча и мъча и нищо накрая, та в такъв случай не мога да се радвам искрено, колкото и да ми се иска.

[Pipilota]

Ако кажа, че подскачам от радост - ще излъжа. Радвам се само на най-близките си и наистина могат да ми напълнят сърцето с добри чувства, но по принцип не си падам много по радостите на чужд гръб, предпочитам си моите