Детето, което краде – как да го спрем?

[red_eyes]

Често малките деца правят така, но това не означава, че ще израснат крадци. За тях това не е кражба, просто са си харесали даден предмет и мислят, че не пречи да си го вземат. Израства се това, но трябва да им се покаже, че не може да взимат каквото им харесва.

[rabotnata pchela]

Често малките деца правят така, но това не означава, че ще израснат крадци. За тях това не е кражба, просто са си харесали даден предмет и мислят, че не пречи да си го вземат. Израства се това, но трябва да им се покаже, че не може да взимат каквото им харесва.

Как се обяснява на толкова малко дете, че не всичко, което иска може да го притежава... това е равносилно на рев, сополи, кавги и истински ужас..

[pravilno]

Трудна работа е, но не можеш и да го оставиш да отмъква каквото иска . При големите деца вече си е сериозен проблем. Психолог трябва да се намеси според мен.

[kauda]

Най-добре е да се прави забележка, да му се сърдите, да не му говорите след такава лоша постъпка, малките деца оценят силно подобно държание и това ще им помогне следващия път да не действат така.

[svetlozara]

Само с разговори, толкова малко дете това би помогнало, ако го наказвате, то няма да разбере защо е накаазано, а и толкова малко как ще бъде наказано..

[kauda]

Само с разговори, толкова малко дете това би помогнало, ако го наказвате, то няма да разбере защо е накаазано, а и толкова малко как ще бъде наказано..

Лошото е, че такива мъници много не разбират, но трябва постоянство и ще даде резултат няма как.

[Ваня Стойчева]

Децата най-добре разбират какво е, когато същото им се случи и на тях, така че действайте огледално.

[Elica]

Каквото и да го правите едно дете, то си има нужда от обяснения и с наказания няма да се получи, а и ако е малко е друго. Говорете и обяснявайте, колко е лошо да се краде и да се вземат нещата. Учете и им говорете, малко деца стават крадци, всичко е на принципа харесва ми - получавам го. ;)

[Malina]

Често децата вземат неща, които смятат за тяхни, или че заслужават да ги имат, особено по-малките, като харесат нещо, просто го прибират, без много да мислят редно ли е или не. На децата не бива да им се кара много за това нещо, а по-спокойно и с обяснение трябва да се подходи, особено при мъничките деца.

[foundat.cornerstone]

Здравейте
Вече са минали 2 години откакто M.Tasheva сподели проблема си. Интересно е да разберем какво се е случило и как е момиченцето днес.
Тъй като през лятото имахме подобен проблем, реших да споделя каквото смятам за редно.
1. Децата трябва да се наказват и повярвайте ми ТЕ РАЗБИРАТ още от най-малка възраст. В Англия даже препоръчваха от 6-месечна възраст да се наказва детето, като разбира се преди това ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се опитва с добро.
2. Методът с обратното крадене е интересен, не сме го прилагали, интересно ми е да чуя дали някой го е прилагал и какъв е ефектът.
3. Ние първо обяснихме на крадлата концепцията за принадлежност - ти си имаш твои неща, които ти обичаш и се грижиш за тях, твои играчки, с които си играеш ти. Другите деца си имат техни играчки, с които си играят те, те се грижат за тях, те ги носят, те принадлежат на тях.
4. Обяснихме че когато на някой му изчезне нещо, той се натъжава (нали разбирате че обясняваме на дете :)) и се чувства зле и може да започне да плаче че му няма някоя вещ. Това може да се разиграе от някой от родителите или от по-голям брат/сестра. Направете се че ви е изчезнало нещо - четка за коса, любима тениска.... и се "почувствайте" зле, заплачете, натъжете се.. Така детето ще види "реална" мъка когато на някой му изчезне нещо.
5. Ако ние обичаме даден човек/другарче, ние не искаме да му причиняваме мъка, не искаме да се чувства зле и не искаме да плаче. Затова не е добре да му взимаме нещата, тъй като на човекът ще му стане мъчно когато разбере че нещо му липсва.