от foundat.cornerstone » 13 Ное 2016, 11:05
Здравейте
Вече са минали 2 години откакто M.Tasheva сподели проблема си. Интересно е да разберем какво се е случило и как е момиченцето днес.
Тъй като през лятото имахме подобен проблем, реших да споделя каквото смятам за редно.
1. Децата трябва да се наказват и повярвайте ми ТЕ РАЗБИРАТ още от най-малка възраст. В Англия даже препоръчваха от 6-месечна възраст да се наказва детето, като разбира се преди това ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се опитва с добро.
2. Методът с обратното крадене е интересен, не сме го прилагали, интересно ми е да чуя дали някой го е прилагал и какъв е ефектът.
3. Ние първо обяснихме на крадлата концепцията за принадлежност - ти си имаш твои неща, които ти обичаш и се грижиш за тях, твои играчки, с които си играеш ти. Другите деца си имат техни играчки, с които си играят те, те се грижат за тях, те ги носят, те принадлежат на тях.
4. Обяснихме че когато на някой му изчезне нещо, той се натъжава (нали разбирате че обясняваме на дете :)) и се чувства зле и може да започне да плаче че му няма някоя вещ. Това може да се разиграе от някой от родителите или от по-голям брат/сестра. Направете се че ви е изчезнало нещо - четка за коса, любима тениска.... и се "почувствайте" зле, заплачете, натъжете се.. Така детето ще види "реална" мъка когато на някой му изчезне нещо.
5. Ако ние обичаме даден човек/другарче, ние не искаме да му причиняваме мъка, не искаме да се чувства зле и не искаме да плаче. Затова не е добре да му взимаме нещата, тъй като на човекът ще му стане мъчно когато разбере че нещо му липсва.