Той ходи на работа, а ние двете кокони сме си вкъщи. 
Не мисля, че много от майките могат да си позволят този лукс и съм безкрайно благодарна, че мъжът ми успява да ни създаде тези условия, така че да се възпитаваме двете и едновременно с това да сме финансово обезпечени.
Първоначално мислих, че е особено важно детето ни да ходи на градина, заради социализацията, в последствие осъзнавам, че е по-добре децата да са сред по-големи от тях, за да могат да взимат адекватен пример.
Въпреки това осъзнавам, че липсва опитът й с колектив, който се взима в ДГ, но не съм притеснена, че ще се интегрира по-трудно в по-голяма възраст, когато стане време за предучилищна.
Вие, мами, които отглеждате децата си вкъщи как го решихте и мислите ли, че сте взели правилното решение?
Как мислите, че ще се интегрират децата ви в колектива, в който ще попаднат?
