Преди месец си взехме кученце, понеже искахме това от преди малкия да се роди, а и той сега му се радва страшно много. Да, понякога наистина е страшно, не мога да разгранича в кой момент изпитва истинско умиление към животинката и кога иска да му причини болка.
Мисля, че насилието над животни съм го забелязвала и при други деца, дори когато аз самата съм била такава, но не съм го смятала за нещо кой знае колко изключително, докато в един момент не видях детето си, което като че ли душеше животното в изблик на радост.
Интересно ми е да разбера как мога да разгранича дали детето прилага насилие над животното с точно тази цел или от радост, става ми жал да гледам кучето ни притиснато в прегръдките на сина ни, въпреки многобройните предупреждения, че ще махна един от двамата от вкъщи всичко продължава!
Затова ми кажете какво е нормалното поведение от страна на децата, спрямо животните?