От началото на лятната ваканция реших да запиша детето на занималня. Всичко вървеше добре, докато не научих за разминаването, което се получава във възпитанието на детето в занималнята спрямо това вкъщи!
До сега съм го гледала сама, като никой друг не ми е помагал, съответно за 5 години трябваше да попие какво може и какво не може да се прави, яде, иска и въпреки това, щом нещо се пожелае то веднага става реалност в занималнята. Нормално е да пожелае, но защо трябва да му се позволява. Забравих да кажа, че съм предупредила учителките, че джънк не може!
Опитвам се да я огранича от всякакви боклуци, пълни със захар, консерванти, оцветители и подобни, но как разбирам. В неделя излизаме на разходка и той ми казва, че иска Зайо Байо е, кога се случи да прояде Зайо Байо, този момент съм го пропуснала. НО учителките в занималнята, явно изцяло уважават детските желания и купуват боклуци наред
Е, как да възпитавам детето си, при положение, че в занималнята се позволяват такива неща, а мама не дава, т.е. мама е лошата, учителките - добрите ченгета