Буба Мара написа:Човек прекрасно разбира, когато идва краят, още в самото му начало, но все таи надеждата нещата някак да се оправят и наредят, както е било "преди". Това е един от подводните камъни в живота, защото това търпение и чакане нещата да те оправят бавно но сигурно изяжда човека отвътре. А как и кога разбира - няма формула.. стане ли, става и толкоз. И всеки по пътя си.
Dipsy написа:Едно е човек да разбира, когато е в непълноценна връзка и съвсем друго да се "откачи" от нея. Разбирането е лесно и болезнено в същото време, особено ако обичаш човекът, с който си в непълноценна връзка. Аз съм имала отношения, в които разликата е ясно видима от "преди" и от "сега". Не говоря за първоначалните трепети и преминаването в известна статичност на отношенията. Просто виждаш, че този човек с който си те подлага на все повече критики, демонстрира уважение и липса на желание "да влезе в твоите обувки". Примери много.
Rali_hr написа:Dipsy написа:Едно е човек да разбира, когато е в непълноценна връзка и съвсем друго да се "откачи" от нея. Разбирането е лесно и болезнено в същото време, особено ако обичаш човекът, с който си в непълноценна връзка. Аз съм имала отношения, в които разликата е ясно видима от "преди" и от "сега". Не говоря за първоначалните трепети и преминаването в известна статичност на отношенията. Просто виждаш, че този човек с който си те подлага на все повече критики, демонстрира уважение и липса на желание "да влезе в твоите обувки". Примери много.
Направо се чудя как някои хора не се откачат, то не че е лесно де, мисля, че до голяма степен голямата любов, от която както ти казваш , да не можеш да се откачиш от нея е заради едни такива навици... които ни карат да се пренебрегваме от страх към неизвестното.
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта