По този въпрос - какви са проблемите на българските пенсионери, съм се питал доста отдавна. Всички си спомняме щастливите немци, също пенсионери, които идваха и продължават да идват по нашето Черноморие - с бели чорапки, сандалки и винаги усмихнати
Това винаги ми е било идеала за пенсионер или пък това и никога не съм възприемал това, което виждам, когато излизам от блока, пак пенсионери, но без капка живот.
Не смятам, че единственото, което може да ги направи щастливи е солидно увеличение на пенсиите. Смятам, че отново биха останали в същото състояние и биха се вайкали защо така Драган направил, а не онака.
Какво тогава липсва в съзнанието на българските пенсионери, за да изживяват старините си щастливи? Какви са проблемите им, за да не излизат с приятелите си от младини или да намерят свой приятелски кръг, който би им паснал по-добре Защо социалните контакти на българските пенсионери се свеждат до това да се обадят на децата и внуците си как смятате?