Аборт или изоставено дете – кой е по-малкият дявол?

[klara]

Няма малък, няма голям дявол - все си е лошо, което и да избереш.

[rabotnata pchela]

Няма малък, няма голям дявол - все си е лошо, което и да избереш.

така е, но ако си пред такъв избор кой дявол е добър?

Ами не знам...според мен е по-добре да се направи аборт ако не можеш да осигуриш на това дете нормален живот, ако си прекалено млад, нямаш работа и пари, то тогава и да го родиш, трябва да го оставиш в дом или да го гледаш и да живее мизерно - и то, и ти...Друг е въпросът какви са последствията за майката особено ако й е първа бременност - дали след това когато поиска ще може да има деца или не..Сложна тема е, но всеки има правото да направи това, което чувства за правилно и никой няма право да го съди.

Мисля, че си права, темата наистина е сложна, а избора за аборт по-скоро идва от материалния свят, в който живеем. не ме разбирай погрешно, може би и аз бих направила това, ако другия ми избор е изоставено дете. Но от друга страна,а ко избора е аборт или въпросителна, избирам въпросителната. Благодарение на нея вече 7 години се радвам на най-страхотното дете, а имах същата дилема в началото.:)

[rose_92]

Няма малък, няма голям дявол - все си е лошо, което и да избереш.

така е, но ако си пред такъв избор кой дявол е добър?

Ами не знам...според мен е по-добре да се направи аборт ако не можеш да осигуриш на това дете нормален живот, ако си прекалено млад, нямаш работа и пари, то тогава и да го родиш, трябва да го оставиш в дом или да го гледаш и да живее мизерно - и то, и ти...Друг е въпросът какви са последствията за майката особено ако й е първа бременност - дали след това когато поиска ще може да има деца или не..Сложна тема е, но всеки има правото да направи това, което чувства за правилно и никой няма право да го съди.

Мисля, че си права, темата наистина е сложна, а избора за аборт по-скоро идва от материалния свят, в който живеем. не ме разбирай погрешно, може би и аз бих направила това, ако другия ми избор е изоставено дете. Но от друга страна,а ко избора е аборт или въпросителна, избирам въпросителната. Благодарение на нея вече 7 години се радвам на най-страхотното дете, а имах същата дилема в началото.:)

А когато това ти се случи бяхте ли от доста време заедно с баща му или стана още в началото, защото според мен и това има значение. Предполагам не е много лесно една жена да се реши да роди дете от едва ли не почти непознат мъж, с който е била да кажем един път или няколко пъти.

[fairy]

За една жена е по-сложно да отгледа сама дете, но не и невъзможно. Да предпочетеш да го родиш, въпреки че знаеш какви кански усилия ще ти струва, това е да не се поддадеш на страховете си. Винаги има начини да се справиш с дадена ситуация.

[rabotnata pchela]

Мисля, че си права, темата наистина е сложна, а избора за аборт по-скоро идва от материалния свят, в който живеем. не ме разбирай погрешно, може би и аз бих направила това, ако другия ми избор е изоставено дете. Но от друга страна,а ко избора е аборт или въпросителна, избирам въпросителната. Благодарение на нея вече 7 години се радвам на най-страхотното дете, а имах същата дилема в началото.:)

А когато това ти се случи бяхте ли от доста време заедно с баща му или стана още в началото, защото според мен и това има значение. Предполагам не е много лесно една жена да се реши да роди дете от едва ли не почти непознат мъж, с който е била да кажем един път или няколко пъти.

Ами не, всъщност. Бяхме заедно като гаджета то 3 месеца и бебето беше резултат от 2-3 пъти лягане под юргана. Но между нас имаше дълга предистория, в която се познавахме "косвено" или по-скоро онлайн от около 7-8 години. Просто винаги сме знаели, че ще сме заедно, а когато се запознахме то се случи естествено и сякаш на място. Малкия се роди 2 седмици преди с него да отбележим първата си година. За мен беше важно той да има роля в цялата история, защото опцията, в която аз правя аборт, а с таткото си оставаме гаджета за мен не съществува. Отговорността е на двамата, след като не можем да си "сърбаме" попарата, то тогава няма смисъл да търсим бъдеще между нас. Но хората са различни. Ако наистина не се познавахме, определено е глупаво решение, но и моя приятелка, беше гадже с гаджето си от около 2 месеца, преди да забременее, сега са щастливо женени, а дъщеря им е с дни по-малка от сина ми. :) Така че е въпрос на късмет и да почувстваш човека до теб, а дали се получава е друг въпрос, защото виждаме доста случаи не несполучливи двойки.

[kauda]

На мен ми е странно как ще носиш детето в себе си 9 месеца, ще усещаш всяко негово мърдане, ще страдаш и ще се разкъсваш от болка, докато го раждаш и това малко същество, когато го видиш изобщо да не те докосне, това не е ли странно? Не се ли появява майчинския инстинкт в такива ситуации? Не мога да си представя как ще оставя малко дете в дом, което до вчера е било част от мен.

[rose_92]

На мен ми е странно как ще носиш детето в себе си 9 месеца, ще усещаш всяко негово мърдане, ще страдаш и ще се разкъсваш от болка, докато го раждаш и това малко същество, когато го видиш изобщо да не те докосне, това не е ли странно? Не се ли появява майчинския инстинкт в такива ситуации? Не мога да си представя как ще оставя малко дете в дом, което до вчера е било част от мен.

Аз няма деца все още, но съм на същото мнение като теб. Едно е, когато си във втори месец да речем и още нищо не усещаш и решиш, че ще го махаш по една или друга причина. Друго е, когато го износиш и родиш, да го оставиш - трябва да си без сърце. За съжаление има много такива хора, а някои дори си продават бебетата..

[Jully]

На мен ми е странно как ще носиш детето в себе си 9 месеца, ще усещаш всяко негово мърдане, ще страдаш и ще се разкъсваш от болка, докато го раждаш и това малко същество, когато го видиш изобщо да не те докосне, това не е ли странно? Не се ли появява майчинския инстинкт в такива ситуации? Не мога да си представя как ще оставя малко дете в дом, което до вчера е било част от мен.

Аз няма деца все още, но съм на същото мнение като теб. Едно е, когато си във втори месец да речем и още нищо не усещаш и решиш, че ще го махаш по една или друга причина. Друго е, когато го износиш и родиш, да го оставиш - трябва да си без сърце. За съжаление има много такива хора, а някои дори си продават бебетата..

Тези знаем, че са все хора, които това го гледат като допълнителен доход. Съвсем различно е, когато се изостави детето, а родителите се откажат от него, тогава то има шанс да бъде осиновено и да получи бъдеще. За съжаление положението не е такова> да си го кажем в прав текст, всички знаем кой изоставя децата, това са ромите. А те не се отказват от тях, за да могат да получават пари от социалните за поредно дете, прибират го за няколко дни на 6 месеца, за да не могат да го пуснат за осиновяване. Това не е човек, това е поредното дете, което ще се превърне в паразит. Но такива хора не правят аборт.

[roksana]

На мен ми е странно как ще носиш детето в себе си 9 месеца, ще усещаш всяко негово мърдане, ще страдаш и ще се разкъсваш от болка, докато го раждаш и това малко същество, когато го видиш изобщо да не те докосне, това не е ли странно? Не се ли появява майчинския инстинкт в такива ситуации? Не мога да си представя как ще оставя малко дете в дом, което до вчера е било част от мен.

Аз няма деца все още, но съм на същото мнение като теб. Едно е, когато си във втори месец да речем и още нищо не усещаш и решиш, че ще го махаш по една или друга причина. Друго е, когато го износиш и родиш, да го оставиш - трябва да си без сърце. За съжаление има много такива хора, а някои дори си продават бебетата..

Тези знаем, че са все хора, които това го гледат като допълнителен доход. Съвсем различно е, когато се изостави детето, а родителите се откажат от него, тогава то има шанс да бъде осиновено и да получи бъдеще. За съжаление положението не е такова> да си го кажем в прав текст, всички знаем кой изоставя децата, това са ромите. А те не се отказват от тях, за да могат да получават пари от социалните за поредно дете, прибират го за няколко дни на 6 месеца, за да не могат да го пуснат за осиновяване. Това не е човек, това е поредното дете, което ще се превърне в паразит. Но такива хора не правят аборт.

Българките защо не правят като тях? Защо не раждат на конвейр като самотни майки и не се издържат от детските и помощите?

[Monika_Spasova]

Интересен въпрос, може би защото българкиет имат малко повече акъл, но все пак има такива с по 5-6 деца, които нямат условия и са гледали предходните си деца бедно, но продължават да ражадт. Това вече е ниска култура.