m0n4eto написа:мен много ме напрягат изнервени хора.. сякаш пръскат стрес върху мен. и за най-малкото изпадат в истерии и един негативизъм, едно чудо. Абе по-леко трябва да го караме, каквото и да ни се случва.
Монче, толкова съм съгласна с теб! Почивните дни решихме да боядисваме яйца с невероятно готина приятелка, но тя правеше нещата под огромен стрес, направо психясвахме всички около нея.
Много конфузно ми стана. А какво ли остава за едно дете, да е с такива изнервени родители и това да го изпитва постоянно на гърба си? Направо действа разболяващо!
А друго, което ми се случи преди часове, докато след училище играхме на площадката. Една майка дойде на видима възраст около 40-те, това го подчертавам, защото казват, че с годините стават по-улегнали, по-търпеливи родителите. Въпросната жена беше с 2 годишно дете. То имаше пълна свобода да обикаля площадката, да ходи към улицата (разбира се, тя го викаше, но супер спокойно, без истерии), детето често беше губено от поглед и тя се питаше къде е, като два пъти й съдействах с намирането. Ето на това казвам аз спокоен родител! Възхитих й се, за мен беше неразумна, но явно нито беше изнервена от нещо, нито изглеждаше като жена, която би се скарала.