Забелязвам от известно време странен парадокс, жени, които има или поне показват, че имат добро самочувствие, в същото време се оплакват какво не харесват в телата си и в начина, по който изглеждат.
Предполагам, че всички сте съгласни, че всичко си зависи само и единствено от нас, нали така? А дори и да не е така, когато знаем, че няма как да променим нещата, например на направим, по-тесни раменете си, просто е редно да се приемем такива, каквито сме и да обичаме тялото си!
Всъщност бях поведена по една статия, затова се сетих да пусна тема, за да разбера, колко от хората, в това малко общество, обичат наистина тялото си и го приемат такова, каквото е?
Добре, давам пример за себе си, последните месеци, качих няколко килограма и имам малък бюст, да, но ще отделя време за упражнения и ще се съобразя с храненето си, но няма да натъпча бюста си със силикон!
За такава обич към тялото иде реч, сещате ли се? Дадох примера, тъй като доста от жените, според мен, имат грешна представа за това какво е да обичаш истински тялото си и да се приемаш такъв какъвто си!
А как стоят при вас нещата? Приемате ли се, а ако смятате, че сте приели начина, по който изглеждате, обичате ли истински своето тяло, без да го наказвате, заради това, че сте с широк ханш, например?