
Притеснявам се да остана сам и не мога да се реша да направя крачката и да се разделим, виждам,че и двамата се измъчваме и това е логичния край. Страх ме е да не изпадна в депресия и да не започна да злоупотребявам и накрая да изглеждам така
Истината е,че дори прибирането у дома ми е тягостно, предпочитам да стоя на работа, срещите ни протичат в кавги,отколкото в приятни занимания. За любовен живот и дума не може да става, по-скоро говорим за навик и рутина,защото така трябва, не,че някой иска.
Напоследък се усещам,че все по-често прибягвам до чашката, за да се отърва от неприятните чувства, както и май да събера смелост, но не се получава. Какво да направя, за да се пребори със страха ми от самота? Не си представям живота ми така, да се прибирам вкъщи, да няма никой, а и на мен никой да не разчита.
