Годините си минават, а аз вече не съм никак млад - наближавам 40. Смятам, че съм добър човек, имам сигурна работа, докарвам си добър доход. Не съм конфликтен, винаги се старая да проявявам разбиране към останалите.Моите приятели вече създадоха семейства, имат деца и то големи, скоро сигурно ще имат и внуци, а мен не ме чака това в близко бъдеще. Вече си представям, че ще остарея сам и никога няма да имам семейство.

- 8144067023_ab07cffe14.jpg (38.17 KiB) Прегледано 1652 пъти
И ето, след поредната неуспешна връзка вече започвам да се чудя дали и на мен ще ми се случи чудото, да намеря жената на моя живот и най-накрая да създам истинско семейство. Много е трудно роднините винаги да ти подмятат, че е време да се жениш, че останалите имали деца, а видиш ли те горките нямали внуци, на които да се радват.
Разбира се, може да сте сигурни, че на мен ми е далеч по-трудно, отколкото на тях. С приятелката ми си правихме планове за съвместен живот, всичко вървеше чудесно, докато не разбрах,че ми изневерява... И изведнъж всички планове, които градихме за бъдещето си изгубиха смисъл, дори мечтите ми, които бяха свързани с нас започнаха да ми тежат.
Има ли причина винаги да оставам сам? Ще получа ли някога своето истинско семейство, или ще остарея сам? Много е трудно да живееш такъв живот, в който, когато решиш, че си създал семейство, то бъде разрушено от недоверие или изневяра. Загубих и последната си надежда, че ще имам семейство, истинско!