Как се чувствахте, когато заживяхте с любимия? Нормално ли е още в началото да се усеща напрежение?

[sofi_black]

Преди месец се събрахме с приятеля ми да живеем заедно. Чувството е наистина странно, не мога да кажа, че е нито хубаво, нито лошо, просто е странно.

Обикновено трудно се разбирам с други хора, когато става дума за съжителство, затова и много се надявам да се получат нещата с приятеля ми!
Мястото е ново и за двама ни

inahouse.jpg (41.44 KiB) Прегледано 2038 пъти

и общо взето сме извадили само едно легло и компютрите, най-важните ни вещи и се опитваме да влезем в ритъм, но се усеща едно странно напрежение.
Чувствам, че постоянно ходя след него и правя разни неща, а това със сигурност отнема от енергията и ми създава напрежение, а до колкото виждам той се чувства чудесно!

Нормално ли е да се чувствам толкова странно, от момента, в който заживях с приятеля ми и да усещам такова напрежение?! На всичкото отгоре постоянно ми минава през ум, че стига да поискам винаги бих могла да се изнеса, предполагам това е някаква защитна реакция, нали?

Вие как се чувствахте, когато заживяхте за пръв път с любимия човек, струва ли ви се нормално в самото начало да се чувства напрежение, пък било то и само при единия от двамата?

[MerryPop]

При нас беше доста по-различно, понеже се нанесохме в апартамента, където преди това живееха техните и казано честно бях изнервена от цялата кочина, която са оставили след тях и с право, предполагам, не ме обичат много, но трябваше да се справя някак със ситуацията, намери колкото е възможно повече търпение и с времето ще улегнат нещата!

[Burborino]

Когато заживяхме заедно вече бяхме заедно от 6 години и нещо. Много добре се чувствах, сега също де Странното ми беше да се нагодим към някои навици за които няма как да знаем преди да сме заживели наистина заедно. Но в крайна сметка с малко компромиси и желание всичко си се нарежда. За мен беше едно от най-хубавите преживявания това.

Иначе смятам, че е нормално човек да се чувства странно, да усеща напрежение, страх ако щеш особено ако преди това не се е стигало до съвместно съжителство. Но всичко се променя с времето и ако не се вглъбяваш в някакви битовизми ще се чувстваш все по-добре предполагам. Търпение и компромиси, това е разковничето за мен.

[Mon_ton]

Скоро започнах и аз да живея с приятеля ми, ами беше странно, да, но по-скоро беше готино. Нанесохме се без да бързаме, малко по малко си оправихме багажа, споделяме си задълженията, излизаме сами, имаме лично време и пространство и всичко е супер Не съм усещала никакво напрежение.

[Kremiliya]

Ние заживяхме заедно чак след сватбата! Представяте ли си! Беше много странно, разбира се, дори, докато ремонтирахме общото жилище живеехме разделени - всеки у тях си
После когато се събрахме беше много хубаво, сами ние определяхме правилата, това ни бяха най-хубавите моменти

[rabotnata pchela]

Супер се чувствах, дори много ми харесваше още и още ми е готино, че живея с този човек! Много е готино да виждаш, че всеки от нас може да прави каквото си поиска, да не се чувства ограничен от семейния живот, а той самият да си тече по мед и масло!

[Andrey]

Последно, като заживях вече с бившата си приятелка наистина много странно се чувствах, тя постоянно искаше нещо да прави, пренареждаше ми нещата, не ми беше комфортно в началото, но се свиква.

[Lollipop]

Наистина е много странно в началото, особено като дойде времето и с домашните задължения и отговорността, първото стомашно неразположение да речем, хаха ) Все едни неудобни ситуации, но с времето се свиква.

[Snejna]

Беше толкова отдавна и все пак беше много интересно и вълнуващо и приятно )

[Mon_ton]

На мен ми беше най-неудобно, когато смесихме общите пари, не смеех да пипна да си взема пари за нещо, много трудно преодолях това нещо.