Преди месец се събрахме с приятеля ми да живеем заедно. Чувството е наистина странно, не мога да кажа, че е нито хубаво, нито лошо, просто е странно.
Обикновено трудно се разбирам с други хора, когато става дума за съжителство, затова и много се надявам да се получат нещата с приятеля ми!
Мястото е ново и за двама ни и общо взето сме извадили само едно легло и компютрите, най-важните ни вещи и се опитваме да влезем в ритъм, но се усеща едно странно напрежение.
Чувствам, че постоянно ходя след него и правя разни неща, а това със сигурност отнема от енергията и ми създава напрежение, а до колкото виждам той се чувства чудесно!
Нормално ли е да се чувствам толкова странно, от момента, в който заживях с приятеля ми и да усещам такова напрежение?! На всичкото отгоре постоянно ми минава през ум, че стига да поискам винаги бих могла да се изнеса, предполагам това е някаква защитна реакция, нали?
Вие как се чувствахте, когато заживяхте за пръв път с любимия човек, струва ли ви се нормално в самото начало да се чувства напрежение, пък било то и само при единия от двамата?