Колко тежахте в последните месеци на бременността, а година след раждането?

[Yunona]

Е някои хора не успяват да се променят, други изглеждат невероятно като Yunona, затова хората сме различни, всеки е различен. Разбираме или не, приемаме или не, то всичко е избор и възможност понякога за жените. Някои се справят, други правят усилия, но не им се получава. Като всяко нещо в живота. Някой път опитваш, ама не става и това е, друг път с малко усилия постигаш много. И с отслабването е така, една вечна битка. Важното е всички да са живи и здрави и щастливи, пък дебели или слаби.. каквито такива. Свят голям и разнообразие голямо има.

Въобще не твърдя, че изглеждам невероятно, нищо такова. Не скромнича. Знам, че изглеждам добре за моите 44 години.
Всичко, което пиша, са мои твърди убеждения, дошли от опит.
Споделяла съм тук - аз съм от семейство със сериозна генетична обремененост. Мама винаги е била около 100-те кг, татко беше 120, брат ми едва сега слезе на 100, защото се поразболя (преддиабет, хипертония, холестерол и триглицериди до небето и др.). Мама няма диабет, но сестра и беше, двамата и братя - също, единият от тях от години е напълно сляп заради гадния диабет.
Бях на 16-17 години, когато реших, че няма да раста дебела и болна. После направих необходимото и го поддържам вече много години. Не е толкова трудно.
Пиша това, за да окуража тези, които не вярват, че е възможно да бъдат здрави и с нормално тегло, които смятат генетичната си обремененост за неизбежност и т.н.
Чета по-нагоре как Миленска почти не ядяла и пак пълнеела. Не бива така - метаболизмът просто спира. Трябва да се яде често, количеството да е достатъчно, а храните - избрани с разума, не с очите и стомаха. Да се движим активно, да приемаме достатъчно вода. И нещата се получават. Нека някой, който е бил на такъв режим неотклонно, поне 2 години, да ми каже, че няма резултат. А на себе си да отговори дали наистина е правил това, което трябва :)

[m0n4eto]

и аз имам една позната като сестрата на Локумът.. след раждането доста килца качи, че и целулит и стрии.. много години се бореше с килограмите и нищо не се получаваше. Накрая обаче с доста мъки свали доста мазнини, но си остана обезформена. Сега обаче продължава да хапва здравословно и да се движи, но е включила и други неща към режима - пакет от мезотерапии и масажи и да ви кажа голяма разлика има. Важото е човек да не се предава, намират се решения, но и постоянството е важно, не става трупани килограми 9 месеца да се свалят за 20 дена.

[S_Milenska]

Не винаги килограмите се качват по време на бременността може и след нея, главно заради депресията. Жените често прибягваме до емоционалното хранене, това е голям проблем на голяма част от жените. Никога не е късно обаче за промяна и 150 кг да станае една жена, колкото и да не е приемливо от някои други, то не е късно тя да се промени и да подобри здравето си.

[nefertiti]

Много съм съгласна с теб, че никога не е късно за промяна. Човек не трябва да се отказва. Лошото е, че понякога така се получава, че в следствие на годините или други проблеми килограмите започват много трудно да се свалят и човек се обезкуражава. Да кажем цял месец диета и спорт и да видиш само килограм надолу.. Но и тогава не бива да се отказваме...има какви ли не вече интервенции, с които да намалим обиколките на тялото.

[Lisica]

Оберзкуражаващо е, но когато усещаш, че се чувстваш по-добре, че я няма тежестта то веднага разбираш, че нещата са по-добри и продължаваш. Най-трудно не е да отслабнеш, най-трудно е да изтръгнеш навика да ядеш мекици, вместо овесени ядки.

[nefertiti]

По-трудно е да започнеш.. вече направиш ли първата крачка и като свикнеш няколко дена на здравословното хранене и то си става навик.

[vanessa_]

Разбира се, че е трудно. Много мои приятелки родиха и ги гледам, че не са на минус от раждането, а някои дори имат и килограми отгоре. Просто не могат да отслабнат и това е. С времето се надявам да успеят да го преборят, за да могат да са пълноценни майки.

[nefertiti]

А може би не са били достатъчно мотивирани?

[kalina_216]

А може би не са били достатъчно мотивирани?

наистина мотивацията е най-важна за всяко едно нещо, което решим да правим, аз а промяна в живота пък е още по-показателна!

[gabinka_80]

След като родих тежах 62 кг. забременях 52. Година след раждането бях 50, 2 години по-късно бях 45, сега съм 54 и се чувствам повече от невероятно.