Lili_pili написа:Е някои хора не успяват да се променят, други изглеждат невероятно като Yunona, затова хората сме различни, всеки е различен. Разбираме или не, приемаме или не, то всичко е избор и възможност понякога за жените. Някои се справят, други правят усилия, но не им се получава. Като всяко нещо в живота. Някой път опитваш, ама не става и това е, друг път с малко усилия постигаш много. И с отслабването е така, една вечна битка. Важното е всички да са живи и здрави и щастливи, пък дебели или слаби.. каквито такива. Свят голям и разнообразие голямо има.
Въобще не твърдя, че изглеждам невероятно, нищо такова. Не скромнича. Знам, че изглеждам добре за моите 44 години.
Всичко, което пиша, са мои твърди убеждения, дошли от опит.
Споделяла съм тук - аз съм от семейство със сериозна генетична обремененост. Мама винаги е била около 100-те кг, татко беше 120, брат ми едва сега слезе на 100, защото се поразболя (преддиабет, хипертония, холестерол и триглицериди до небето и др.). Мама няма диабет, но сестра и беше, двамата и братя - също, единият от тях от години е напълно сляп заради гадния диабет.
Бях на 16-17 години, когато реших, че няма да раста дебела и болна. После направих необходимото и го поддържам вече много години. Не е толкова трудно.
Пиша това, за да окуража тези, които не вярват, че е възможно да бъдат здрави и с нормално тегло, които смятат генетичната си обремененост за неизбежност и т.н.
Чета по-нагоре как Миленска почти не ядяла и пак пълнеела. Не бива така - метаболизмът просто спира. Трябва да се яде често, количеството да е достатъчно, а храните - избрани с разума, не с очите и стомаха. Да се движим активно, да приемаме достатъчно вода. И нещата се получават. Нека някой, който е бил на такъв режим неотклонно, поне 2 години, да ми каже, че няма резултат. А на себе си да отговори дали наистина е правил това, което трябва :)