Смятам, че проблема е в главите ни.
Ние си изглеждаме както си изглеждаме и грима може само временно да прикрие нещата, които не харесваме и то обикновено не чак толкова успешно колкото си мислим. Няма нито една реклама по света, която да не насажда стереотипи или комплекси, да не ни вменява тип социално поведение и да не ни влияе постоянно подсъзнателно за това как трябва да действаме, как да се държим, как да се обличаме и как да изглеждаме. От рекламите всичко преминава във филми, предавания и достига до реални ситуации и реално поведение в живота, като така започваме несъзнателно да се потискаме един друг и смятаме определени неща за "нормални". Така всичко преминава от реалността пак в медиите и колелото се завърта и се върти така вече близо век. Когато обаче се осъзнаем и поискаме да се променим за да се чувстваме самите ние добре идва другия момент и се завърта другото колело дето можем да го наречем "ами какво ще кажат хората?!" Това колело се върти от зората на човечеството, защото човека все пак е социално животно. Едно време разбиването на това колело е било равносилно на смърт (често физическа
). Сега обаче като се замислим и ако имаме малко кураж успяваме да се измъкнем и от него.
Тоест ако разбиете тези кръговрати няма да съществуват причини от рода на "така съм свикнала да се показвам" ще има значение само как се чувствате добре и какво искате.
Аз лично се гримирам само като съм на кеф и като имам време. Нито кожата, нито тена нито веждите ми са перфектни
, но просто някак си като деня е обикновен или ми е криво не намирам причина да правя нещата друго ядче.
А когато пък ми е приятно, леко и весело искам и аз да изглеждам малко по-различно и се гримирам. Правя го за себе си, не за другите.