От известно време забелязвам по себе си, че докато чета книга нищо друго не мога да възприемам дори и нещата, които ми се говорят. Малко започнах да се притеснявам, тъй като прекалената вглабеност не смятам, че може да е нещо много хубаво. Обикновено, когато ми е уютно и спокойно, трудно някой може да ме извади от мястото, на което ме е изпратило книгата
Например, моят мъж, не зная дали често му се случва да не иска да ме изслушва, но се прави поне, че не ме чува, тъй като е достатъчно вглабен в нещото, което гледа или прави и все пак са мъже, не може да им се има вяра! Е, на вас случва ли ви се да се концентрирате до толкова в нещо, че да не чувате нищо и никого около вас?
От друга страна, когато ми се налага да внимавам в нещо, което не ме интересува, просто няма как да го направя, т.е. намирам го за необходимо, но не мога да си го наложа да се концентрирам, че чак и да загубя част от сетивата си