Кои са моментите, които очаквате с нетърпение като родители?

[julianne]

Някои чакат с нетърпение моментът, в който ще настъпи тишина у дома или когато ще се събудят, просто защото са се наспали, а не от детски плач или крясък. Други чакат момента, в който децата ще проходят, а трети просто искат децата им да навършат пълнолетие и да излязат от пубертета

С две думи - нямам идея за какво да се подготвя, някои казват, че е по-добре да си без очаквания, за да не се разочароваш или още по-лошото – за да не ги затвърдиш! Но пък на фона на всичко онова, което те очаква като безсънни нощи и изтощение, идват и сладките моменти, за които още от самото началото си мечтал - малките му пръстчета, сладките му дрешки, мириса на бебе... мечта!

settle_baby.jpg (18.37 KiB) Прегледано 1493 пъти

Още не мога да си представя какво ще е, когато се появи малкото ми чудо, нямам и никаква идея какъв родител ще бъда, но с нетърпение очаквам тези моменти! При вас кои от моментите сте чакали с най-голямо нетърпение и кои от тях се случиха точно по начина, който сте си представяли?

[rabotnata pchela]

O, най-много чаках детето да проговори! Всичко до тогава се случваше като по книга, то не беше обръщане точно на време, сядане самостоятелно и всичко, което всички правеха с много усилия при нас се случваше от само себе си и аз бях супер щастлива, защото детето е гений! Да, ама не, след като не искаше да проговори близо 2 години и половина и вече си мечтаех да чуя заветното "мама", защото всички покрай мен вече бяха чули най-хубава думичка година и нагоре по-рано, аз чаках безумно дълго време!
А накрая, когато се прибирахме от ясла, малкия в колата започна да казва "мама" И аз го попитах "оооо, коте ли видя, къде има коте?" И почнах да се оглеждам! А той душата ме посочи и каза "мама!" Направо се разревах и през целия път го питах "Коя съм аз?" Та беше повече от перфектно и по-добро от очакванията ми!!!!!!!!!!!!!

[lussy]

Много ми е сладка тишината, откакто ми стана тооолкова сладка се чувствам като пенсионер, ама не ме интересува, любувам й се! Иначе не искам никога да влиза в пубертета, такова сладко момиченце си е, а баткото е на една крачка от него и направо не знам

[zheleva212]

Нямах търпение да проходи второто ми дете, а когато проходи си мислих - ама защо ли въобще ми трябваше да искам да се случват тези неща по-рано, отколкото му е времето исках да е по-самостоятелен, за да може да си говорим повече и да ходим заедно на разходки, то и моето е било лапешка работа...

[rabotnata pchela]

Нямах търпение да проходи второто ми дете, а когато проходи си мислих - ама защо ли въобще ми трябваше да искам да се случват тези неща по-рано, отколкото му е времето исках да е по-самостоятелен, за да може да си говорим повече и да ходим заедно на разходки, то и моето е било лапешка работа...

Чакаме, чакаме, а после ни липсва миналото време, но всички споделяме, че ги искаме все малки и гушави, но времето си минава и ние може само да се надяваме, че ще ни обичат и когато пораснат.

[Anka]

Един ден, като стана майка много ще искам да чуя "МАМОО" )

[Slavena]

Нямам търпение да порасне и да почне само да се оправя а не да иска постоянно всичко от мен, добре че останаха още година две и го оставям сам вече вкъщи.

[Pipilota]

Нямам търпение да порасне и да почне само да се оправя а не да иска постоянно всичко от мен, добре че останаха още година две и го оставям сам вече вкъщи.

Доста години имат да минат, докато почнем да си оставяме само децата, пък и чак ми се вижда странно желанието да "разкараш" хлапето, но ти си знаеш.


Аз сега нямам търпение малкия да се научи да чете, това ми е най-голямото желание, не знам защо!

[Kaya]

Колкото повече пораства, толкова повече търпението ми е желязно. Не бързам за никъде, защото осъзнах колко бързо минава времето! ))

[silver933]

Очаквам вече да чуя малкия как говори някакви неща, засега е стигнал само до мама, та по-скоро чакам с нетърпение да чуя "тате"