Мислите ли, че имате някакви страхове, относно това какво хората ще си помислят за вас?

[draga.mihova]

Винаги съм смятала срама за точно това – страх от неодобрение от другите, но явно при някои хора това да се срамуват се изоставя някъде в детството и в зряла възраст преминава в честа смяна на позицията, любимата музиката, стила на обличаме с цел да влезем в тон с компанията, която се намираме!

Това си е необходимо, но само понякога, например, ако знаеш, че трябва да пазиш що-годе прилични отношения с колегите, но според мен е невъзможно това да бъде начин на живот. В такъв случай човек или би луднал или просто ще се озове в нищото изгубил себе си!
В крайна сметка, когато си "изплют" от някаква общност или група се чувстваш тоооолкова мъничък,

thinks.jpg (25.72 KiB) Прегледано 535 пъти

затова и всички искат да са някъде, където ще имат подкрепа, или смятате, че това е просто оправдание, за да не бъдат себе си?

Вие смятате ли, че имате някакви страхове относно това какво ще си помислят хората около вас и какво смятате, че ще стане, ако пък никой няма такива задръжки, не би ли настъпил някакъв хаос, който съвсем да разедини хората?

[sofi_black]

Смятам, че това да си адаптивен, не може да се сравнява с това да се страхуваш от това какво хората ще си помислят за теб и да, също не одобрявам това, което си изброила като смяна на позицията и музиката, но може би границата е доста тънка

[lini_leni]

Не обичам да споря, но често си казвам това, което мисля, точно заради това и падам в неловки ситуации, от които пак се измъква с честност, какво да направя, като трябва да си кажа всичко каквото ми е на сърце, поне знаеш, че и да те смятам за някакъв - ще ти го кажа

[S_Milenska]

Може би, понякога се притеснявам да. По принцип съм много странна и ми е трудно да се сприятелявам с хората и за това много внимавам какво ще кажа и какво ще направя.

[веселказасмяна]

Аз съм от приказливите и не ми пука като цяло много за хората, тези, които ме заинтригуват по някакъв начин надълго и широко мога да си говоря с тях, но някакви захлюпени дето само мълчат, обикновено ги избягвам

[Krum]

Разбира се бих си имал едно на ум и бих се притеснявал, все пак до голяма степен животът ни се ръководи от това, какво мислят хората за нас. Но не изпадам в крайности де, просто гледам да не съм гадняр, за да не ми се върнат нещата отгоре като бумеранг

[Kremiliya]

Разбира се, особено от както имам гъбички по ноктите ме е срам много да не ме вземат за някаква мърлячка ;((( дори и толкова повърхностно нещо, може да развали доброто впечатление.

[Локумът]

вярно е, че и външния вид може да изиграе роля, когато става въпрос за това, какво хората ще си помислят, като цяло, всеки иска да бъде харесван

[Буба Мара]

Винаги съм смятала срама за точно това – страх от неодобрение от другите, но явно при някои хора това да се срамуват се изоставя някъде в детството и в зряла възраст преминава в честа смяна на позицията, любимата музиката, стила на обличаме с цел да влезем в тон с компанията, която се намираме!

Това си е необходимо, но само понякога, например, ако знаеш, че трябва да пазиш що-годе прилични отношения с колегите, но според мен е невъзможно това да бъде начин на живот. :| В такъв случай човек или би луднал или просто ще се озове в нищото изгубил себе си!
В крайна сметка, когато си "изплют" от някаква общност или група се чувстваш тоооолкова мъничък,

thinks.jpg

затова и всички искат да са някъде, където ще имат подкрепа, или смятате, че това е просто оправдание, за да не бъдат себе си?

Вие смятате ли, че имате някакви страхове относно това какво ще си помислят хората около вас и какво смятате, че ще стане, ако пък никой няма такива задръжки, не би ли настъпил някакъв хаос, който съвсем да разедини хората?

Малко са хората, които действително не се страхуват от това какво мислят дали другите или близките им хора за тяхната личност. Не вярвам да има толкова дебелокожи и непукисти, че да не ги интересува, макар и да не си го признават.Но определено това знание/незнание не бива да им ръководи ежедневието.

[Pipilota]

Всеки се интересува от това какво си мислят хората за него, защото в наши дни не знаеш от къде ще ти дойде реакцията и рефлекса от случващото се.