Много обичам тиквички на грил
Режа ги на сравнително тънки филийки, мацвам ги с четката със зехтин, пека на добре загрят грил тиган. После посолявам и евентуално мариновам (балсамов оцет, зехтин, мъничко чесън и копър).
Така приготвени, тиквичките могат да бъдат съставна част на много салати - например с паста (винаги ползвам пълнозърнеста), чери доматки, босилек, някакво твърдо жълто сирене; със смес от зелении (марули, рукола, суров спанак, зелен лук), варено яйце, може и малко варена киноа да се добави.
Вкусни са и навити на рулца с пълнеж по желание (например рикота или извара, подправки).
Друг любим начин на приготвяне - пълнени тиквички. Издълбавам, леко запичам на силна фурна и приготвям пълнеж според наличностите в хладилника и вдъхновението. Най-експлоатирани варианти у дома: задушен лук и чесън (зелени), смес от сирена, задушената вътрешност на тиквичките; лук, чесън, бекон, кашкавал, задушената вътрешност на тиквичките; полусварена киноа (просо), смесена със задушен лук, морков, подправки; ориз и зеленчуци; пилешко филе, чесън, морков, малко ориз.
Основното при тиквичките е да не се готвят твърде дълго, за да останат леко твърди и хрупкави.
Обичам хрупкавостта да идва от текстурата на самия зеленчук, не от брашното (галетата), в която е потопен и изпържен. По тази причина почти никога не ям пържени или панирани тиквички. Колкото и вкусен и полезен да е един зеленчук, изпържиш ли го, става просто ..... junk food.