от i1357 » 22 Окт 2015, 12:44
Изчетох всички коментари и меко казано бих казала, че положението навсякъде е еднакво. Аз бих казала, че като всички и аз си имам пререкания със свекървата! За мое щастие мъжа ми живее при мен. Първата и няколко години - може би три идваше у нас като у тях си. По същия начин си ровеше из дрехите ми. Все беше изморена и все си почиваше. Позволяваше си куп неща, които майка ми не би си и помислила дори. Даваше съвети, които никой не и е искал. Меси се в неща, които не и влизат в работата! А да добавя, че не работи поне от 15г. Диабетно болна и след прекаран инфаркт е с ТЕЛК! А да добавя, че инфаркта не съм и го докарала аз въпреки, че съм способна на това покрай всичките простотии, които вършеше! Държавата й била дала ТЕЛК да се грижи за себе си....Ако я помолех да гледа ден сина ни от девет планини, през десет океана не може - който си има деца да си ги гледа! А рядко се е налагало да искам услуга. Та дори в повечето случаи питаше , а не може ли еди си кога защото не можела. За справка майка ми умира за детето и дори да е заета, а тя за него винаги е свободна винаги го води навсякъде със себе си! Току се появяваше от някъде и била чула, че съм готвила еди си какво та да и сипя да си хапне и да си ходи..... Доста честичко се случваше и това. Като идваше редовно отваря хладилника - ааа видях нещо после да ми го дадеш да си го хапна, че ми се прияде...... Нищо, че е за детето е това въобще не я интересуваше ест. Ъъъъ как готвиш това, или онова - еее аз мога така много е сложно и бля бля бля.... Да не говорим пък какво и представляваше пилешката супа.... Супермазна.... Първия път, когато ми се предложи и аз уха пилешка супичка - обожавам! Мазнотията беше най малкия проблем - малко спагети, две три парчета месо, малко дробче , ама наистина малко и сол! Направо се втрештих! Не я и кусах - ама много е хубава!!!! Повечето домакини със сигурност готвят такава супа и не вярвам да изглежда така! Да не говорим за супата топчета................ И това са само една частичка. За помощ ще си спестя думите..... Свекъра ми бих казала, че по някога носи разни неща за детето, и тя се сеща.... В крайна сметка със мъжът ми работим и двамата и се справяме добре. Претенции големи, оплаквания до небесата с които товари до неузнаваемост. Все е изморена от тях до нас е около 15мин. пеша и като дойде уф тия вашите баири много се изморих и само да вмъкна - от 40 години живея на адреса си е баири никъде няма.... има само един лек наклон на една от уличиките, та да си полегна да си почина и така докато си тръгне. Синът ми само се вясва с бабо здравей и изчезва, а мъжът ми понякога дори не се появява дори да я поздрави или аз отивам да го извикам, защото главата ми е бръмнала.... Та така стои проблема ни със свекървите! Та мили дами, които нямате такива не дейте да плачете, че нямате такива! А пък и ние с момчета някой ден ще станем такива....! А дали ще има форум на ония дето се оплаквахме от свекървите да си споделим сега ние като такива?